Определение № 313 от 09.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 280/2009 г.

М. Ц. М. от гр. С. е подала частна ксационна жалба против опрелелението на Софийския градски съд по гр. д. № 3434/2007 гол., към която е приложено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на жалбата Ответниците В. Е. М. К., Х. П. Д. и А. Х. Д. — С., тримата от гр. С., считат за неоснователнa жалбата. След проверка, касационният съд установи следнотго: Делото е образувано по иск, предявен от М. М. и нейната дъщеря И. М. срещу тримата ответници, да се обяви за нищожна, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, сделката по дарение, извършена с нот. акт № 71/21. 6. 2005 г., чрез която А. Д. е дарила на В. Е. 1/10 ид. ч. от собствената на Д. 1/ 8 ид. ч. от недвижим имот с площ 980 кв.м., У ПИ ХШ-518 в кв. 26 по плана на гр. С., кв. „Драгалевци", вилна зона „Киноцентъра". Софийският районен сьд с определение от 27. 7. 2007 г. по ip. д. № 10991/2007 г. е прекратил производството като недопустимо поради липса на правен интерес. Определението е оставено в сила от Софийският градски съд с определение от 30. 12. 2007 г. по гр. д. № 3434/2007 г.. Съгласна чл. 274, ал. 3 ГПК, определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение частната жалба срещу определение, преграждащо развитието на делото, подлежи на обжалване с частна жалба прел ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението за допускане на частно касационно обжалване М. М. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК — произнасяне на въззивния съд по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закопа. Безспорно, изводите на съда относно допустимостта на предявения установителен иск представляват произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос. В случая обаче, това произнасяне е направено в съответствие със закона. Първоинстанионното и въззивното производство по делото са разгледани по реда на ГПК /отм./ и съгласно чл. 97, ал. 1 от същия кодекс, условие за предявяване на иск за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение, е наличието на интерес. От твърденията на ищците М, заявени в исковата молба, следва, че те са съсобственици на имота - УПИ XIII-518 в кв. 26 по плана на гр. С., че съсобственик на същия имот е А. Д. - С., която е подарила част от своя дял от имота на ответницата В. С оглед на тези фактически обстоятелства, пъроинстанционният и въззивният съд точно са констатирали, че ищците не са страна но сделката за дарение и не са материалноправно легитимирани да искат обявяването й за нищожна — чл. 21 л. 1 ЗЗД. Липсата па материалноправна легитимация води до липса на процесуално право на иск. Съдът е отчел заявеното фактическо обстоятелство, че ищците са съсобственици па имота и произтичащото от това тяхно право по чл. 33, ал. 2 ЗС на изкупуване на продадените от другите съсобственици — Х. Д. и А. Д., части от имота на В. Е., ако се приеме, че поради привидност на сделката за дарение, тя не е станала съсобственик на имота, а е трето лице, неучаствуващо в съсобствеността. Същевременно съдът е отчел, че предявяването на иск по чл. 33, ал. 2 3С е допустимо в двумесечен срок от узнаване на продажбата и с оглед твърденията па ищците за узнаване на оспорваната сделка за дарение в исковата им молба от 10. 5. 2007 г., съдът правилно е преценил, че двумесечният преклузивен срок е изтекъл на 10. 7. 2007 год., когато е погасено правото им на този иск. Доводът на жалбоподателката, че съдът е ограничил правата на ищците, като не им е дал възможност да представят доказателства за наличието на правен интерес, е несъстоятелен. Ако първоинстанционният съд не е разполагал с категорични данни, че ищците не са предявили своевременно искът по чл. 33, ал. 2 ЗС, това обстоятелство правилно е било прието от въззивния съд, тьй-като във въззивното производство ищците по делото не са го доказали, а и не твърдят, че са предявили иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Твърденията, че правният интерес на ищците за обявяване нищожност на договора за дарение, се проявява във връзка с висящо дело за делба и че в резулта на злоупотреба с право, ищците по делото са били „заобиколени", нямат законова обосновка, че от тези обстоятелства за нищите са възникнали конкретни материални права. По изложените съображения Върховният касационен съд