Определение № 5717 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 400/373 от 27.01.2023 г. на Ц. Б. Х., [населено място], област Л., чрез особения му представител адвокат Р. Б., срещу въззивно решение № 324/20.12.2022 г., постановено по гр. д. № 337/2022 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - по следните въпроси: 1. Какъв е обемът на наследствени права, които се прехвърлят с договор, сключен на основание чл. 212 ЗЗД и имащ за предмет наследство, оставено от наследодател на наследодателя на страната – продавач на наследството; 2. Кое лице има качеството на наследник на А. М. Р., по смисъла на чл. 212 ЗЗД, включващо възстановени земеделски земи – И. А. Р. или В. Г. Р. и А. И. Р., и поражда ли вещнопрехвърлително действие договорът за продажба на наследство, ако продавачът няма качеството на наследник; 3. Когато делбените земеделски земи са „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН, наследниците на И. А. Р. ли са призовани да наследят по силата на чл. 57 ЗН А. М. Р., или призован да наследи А. М. Р. е синът му И. А. Р.; 4. Следва ли въззивният съд да се произнесе по своевременно подадена въззивна жалба против решение за допускане на делба, с оплакване във въззивната жалба, че купувачът на наследството не е придобил никакви права от договор за продажба на наследство, и след това делото бъде върнато на първоинстанционния съд за отстраняване на ОФГ, изразяваща се в непроизнасяне в решението за допускане на делба с отхвърлителен диспозитив по отношение на продавача на наследство, и след това решението за поправка на ОФГ не бъде обжалвано. Ответниците по касационната жалба – Р. А. П. и К. А. П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат К. Г., изразяват становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Претендират сторените в настоящото производство съдебни разноски. Останалите съделители не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното: С обжалваното решение по въззивна жалба на Ц. Х. е потвърдено решение № 260374/20.10.2021 г. по гр. д. № 29/2019 г. на Районен съд – Лом в обжалваната част, с която е допусната съдебна делба, с участието на К. А. П., Р. А. П. и В. И. В., като съделители на следните недвижими имоти: 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], обл. М., с площ 56 766 кв.м.; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], обл. М., с площ 35832 кв.м.; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], обл. М., с площ 5785 кв.м.; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], обл. М., с площ 380 кв.м.; 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], обл. М., с площ 222 кв.м., при квоти съответно по 1/10 ид. ч. за К. и Р. П. и 1/20 ид. ч. за В. В.. В останалата част първоинстанционното решение не е било обжалвано. С влязло в сила решение № 260003/25.03.2024г. по гр.д.№ 29/2019г. на Районен съд – Лом в производство по чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 260374 по гр.д.№ 29/2019 г. по отношение квотата на съделителя В. П. С., като същата се счита 1/15 ид.ч., вместо 1/30 ид.ч. По този начин отразените квоти на всички съделители чрез дроби, при сбор образуват единица. Въззивният съд е приел за установено, че правото на собственост върху делбените имоти е възстановено на наследниците на А. М. Р. с Решение №378А/12.09.1995 г. на Поземлена комисия – В.. И. Р., починал на 15.03.1986 г., е син на А. Р., като В. Р. и А. Р. са съответно негови съпруга и дъщеря. Съдът е приел, че при откриване на наследството на И. Р. процесните имоти не са били част от наследствената маса. Те представляват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 91а ЗН. Посочено е, че призовани към наследяване на възстановените имоти са живите наследници на И. Р. по силата на наследствената трансмисия съгласно чл. 57 ЗН. С оглед така приетото, съдът е направил извод, че със сключването на договора за продажба на наследство от 28.10.2011г. В. Р. и А. Р. са прехвърлили на К. и Р. П. притежаваното от тях право на собственост върху съответните идеални части от делбените имоти. По отношение на В. В. съдът е констатирал, че с решението си от 17.06.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че Х. Р. е прехвърлил правата си върху наследството на В. В.. Решението не е било обжалвано от страните и е влязло в законна сила, поради което участието на В. В. в допуснатата съдебна делба не може да се преразгледа от въззивния съд. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност чл. 288 ГПК. Поставените от касатора не предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Те са свързани с твърдението на касатора, че сключените договори за продажба на наследство от В. Р. и А. Р. с К. и Р. П., както и тези между Х. Р. и В. В., представляват договори за продажба на чужда вещ, поради което нямат вещнопрехвърлително действие за дяловете от възстановените земи на наследниците на А. Р.. Според установената практика на ВКС, в т.ч. посочената от касатора, в случаите когато наследството на прекия наследодател - собственик на реституираните земеделски земи, е предмет на делба, то следва да се подели по начин, образуващ толкова дяла, колкото са призованите към наследяване лица към момента на откриване на наследството /ТР №1/1998г., ОСГК/. Наследниците на тези лица, починали след наследодателя, но преди възстановяването на собствеността по силата на приетите реституционни закони върху одържавените имоти, получават своята наследствена част не по силата на заместването от общия наследодател, а по силата на наследственото правоприемство – чл. 57 ЗН, т.е. встъпвайки в правата на своя наследодател само в рамките на неговия наследствен дял. При това положение делбата следва да се извърши по колена, а след това да продължи между наследниците в отделните колена в рамките на техните наследствени правоотношения, доколкото е налице спор между сънаследниците в някое от колената на общия наследодател. В настоящия случай въззивният съд е съобразил практиката на ВКС. Приел е, че И. и М. Р. /синове на общия наследодател А. Р./ са починали преди възстановяване на процесните имоти през 1995 г., поради което техните дялове от възстановените земи са наследени от законните им наследници, определени съгласно чл. 5 и сл. ЗН. Оттук и сключените договори за продажба на наследство са породили своя вещно-прехвърлителен ефект, доколкото В. Р., А. Р. и Х. Р. се легитимират като наследници на И. и М. Р.. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалвано решение е валидно, като същото не е вероятно недопустимо или очевидно неправилно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В обжалваното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на делото на ответниците по касация Р. А. П. и К. А. П. следва да се присъдят сторените в настоящото производство съгласно представения договор за правна защита и съдействие разноски в размер на 1200 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.