Определение № 1098 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4583/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 57428/13.09.2022 г., подадена от С. А. Е., чрез адвокат В. С., срещу решение № 1627 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 9204/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20043634 от 16.02.2021 г. по гр. д. № 74053/2017 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 348 ГПК е постановено да бъде изнесен на публична продан следният недвижим имот: находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] апартамент № 1, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 93.68 кв.м, заедно с принадлежащото избено помещение № 22 с полезна площ от 4.56 кв.м, с 0.849 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при съседи на жилището: изток - държавен ап. № 2, вх. В, запад - асансьор и коридор, север - тревна площ, юг - тревна площ, отгоре - апартамент № 3, собственост на сем. Г., отдолу - мазета, а на избеното помещение: изток - коридор, запад - коридор, север - коридор, юг - стълбище, като имотът е с идентификатор *****, при съседи на имота: на същия етаж - обект с идентификатор *****, над обекта - обекти с идентификатори *****, *****, под обекта - няма, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от изнесения на публична продан имот, както следва: 1/2 ид. ч. за В. С. Ю. и 1/2 ид. ч. за С. А. Е.. Въззивният съд е съобразил, че с решение от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 74053/2017 г. по описа на CPC, е допуснато извършването на съдебна делба на описания по-горе недвижим имот между В. С. Ю. и С. А. Е., при равни квоти – по 1/2 ид. ч. След влизане в сила на съдебното решение по допускане на съдебната делба, на 01.02.2021 г. е проведено първото редовно открито съдебно заседание, на което съделителите не са заявили претенции за възлагане на делбения имот. Съдът е приел за установено, въз основа на заключението на вещото лице инж. Д. М. по изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза, след отчитане големината, разположението и разпределението на процесния апартамент, че съгласно правила и норми по устройство на територията допуснатият до делба апартамент е реално неподеляем. Средната му пазарна стойност е 176 810 лв. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание, същото е пояснило, че не поддържа експертното заключение в частта на отразеното на стр. 1, което е останало от друго заключение и в което е описан имот, който не е процесният; навсякъде в експертното заключение изводите на вещото лице са формирани спрямо процесния делбен имот; изводите относно разпределяне ползването на имота нямат отношение към неговата поделяемост; в случая се касае за стандартен панелен тристаен апартамент, който не може реално да бъде поделен. С допълнителна съдебно-техническа експертиза са предложени варианти за съвместно ползване на апартамента от страните по делото, при посочени за общо ползване помещения от същия. Софийски градски съд е обсъдил доводите във въззивната жалба на С. Е. за неправилно определяне на способа за извършване на делбата по отношение на допуснатия до делба апартамент, тъй като имотът реално е поделяем. Като е кредитирал експертното заключение по делото като задълбочено, обосновано, компетентно и кореспондиращо на останалия доказателствен материал (отчитайки и направената своевременно корекция, предвид допуснатата от вещото лице техническа грешка), е приел, че делбеният имот е реално неподеляем. Съдът е съобразил и че макар да е оспорил своевременно заключението, С. Е. не е поискал ангажирането на доказателства във връзка с оспорването. Въззивният съдебен състав е посочил, че обосноваността на експертното заключение не може да се преценява въз основа на експертни заключения, дадени в друго съдебно производство, тъй като това не са доказателства, събрани по надлежния процесуален ред. Изложил е, че изслушаната в първата фаза на съдебната делба допълнителна съдебно-техническа експертиза е дала два варианта за разпределение на ползването на процесния имот, с предвидени помещения за общо ползване. Приел е, че извън предмета на тази експертиза е бил въпросът за реалната поделяемост на апартамента, поради което същият не е разгледан от вещото лице. Ето защо съдът е намерил, че обосновани изводи относно поделяемостта на имота не могат да се правят въз основа на заключението, изготвено по отправено искане за определяне на привременни мерки до приключване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение. Визирал е, че при обособяване на самостоятелни дялове за извършване на съдебната делба е недопустимо наличието на помещения, които да се ползват общо от съделителите след прекратяване на съсобствеността. Относно доводите във въззивната жалба на Е. за наличието на по-голям дял в съсобствеността поради частична трансформация на лично имущество, Софийски градски съд е приел, че относно квотите на страните е налице влязло в сила решение в първата фаза на съдебната делба, като този въпрос не може да бъде пререшаван съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК. Предвид заявеното от С. Е., че делбеният имот съставлява негово единствено жилище, въззивният съд е посочил, че на основание чл. 349, ал. 4 ГПК искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата, като в рамките на този преклузивен срок никоя от страните не е заявила претенция за възлагане на делбения имот. Ето защо е счел, че за съда не е налице задължение да обсъжда възможността за възлагане на апартамента, включително дали същият е единствено жилище за Е.. При тези съображения въззивният съд е приел, че единственият способ за извършване на делбата е избраният от първата съдебна инстанция - чрез изнасяне на делбения имот на публична продан. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК С. Е. твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по въпроса за поделяемостта на недвижимия имот, като съдът изцяло е игнорирал доказателствата по делото, според които апартаментът е поделяем. Жалбоподателят се позовава и на недопустимост на въззивното решение, предвид изнасянето с него на публична продан на един напълно поделяем имот. Сочи, че са игнорирани и доказателствата за негов по-голям принос. От насрещната страна е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните: В случая С. Е. не е формулирал въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК; всички изложени от него съображения са за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Същевременно атакуваното пред ВКС решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано. След като е приключила първата фаза на делбата, във втората фаза - по извършване на същата, не е допустимо преразглеждане на определените с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК части от съсобствеността. Предвид категорично установената неподеляемост на апартамента и липсата на искане за възлагането му, единственият възможен способ за извършване на делбата е по чл. 348 ГПК (изнасяне на публична продан). Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване. В. Ю. има право на разноски за адвокат пред ВКС в размер на 2930 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,