Определение № 2666 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2376/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба с вх. № 309/11.02.2025. от „МК Инженеринг 2009“ ЕООД с ЕИК 200847225, чрез адв. С. Качарова, срещу определение № 51/15.01.2025 г. на Административен съд – Смолян, постановено по адм. д. 472/2024 година. Излага подробни доводи за неправилност на оспорваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Не претендира разноски. Ответникът – Южноцентрално държавно предприятие (ЮЦДП) - Смолян е представил отговор в законоустановения срок. Излага подробни доводи за правилността на първоинстанционното определение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. След като съобрази доводите на страните и взе предвид приетото за установено от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд в обжалваното определение, настоящият съдебен състав намира следното: Административен съд – Смолян е бил сезиран с жалба на „МК Инженеринг 2009“ ЕООД срещу писмо с вх. № ВХ-01-3273#1 от 05.12.2024 г. на директора на ЮЦДП – Смолян, с което дружеството е уведомено, че договор № 46/04.12.2009 г. за стопанисване и ползване на дивеча в участък „Тополово“ към ДГС- Асеновград, се прекратява. Прието е от фактическа страна обстоятелството, че е бил налице сключен договор № 46/04.12.2009 г. за стопанисване и ползване на дивеча в участък „Тополово“ към ДГС – Асеновград със страни по него „МК Инженеринг 2009“ ЕООД и ДГС - Асеновград. Установено е също така, че договорът е сключен за 15 години и срокът му е бил изтекъл на 04.12.2024 г., поради което е бил прекратен по право, а не по силата на процесното писмо. От своя страна първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорването пред него е било самото писмо, доколкото е счел, че с горепосочената жалба са били развити съображения от жалбоподателя именно в тази насока. Поради тази причина, съдът е счел при проверката по допустимостта на производството, че същото е недопустимо, доколкото процесното писмо не подлежи на обжалване, тъй като не представлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Прието е, че оспорваното писмо не съдържа властническо-разпоредително волеизявление и само по себе си не предизвиква промяна в правната сфера на адресата от вида и характера на последиците, визирани в хипотезите на чл. 21 от АПК – с него не се създават права или задължения, нито се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. В случая с писмото се уведомявал изпълнителя по договора – „ МК Инженеринг 2009“ ЕООД, че последният е прекратен с изтичане на срока, а именно считано от 04.12.2024 година. Последиците от прекратяване настъпвали по силата на договора, а не от писмото, което имало уведомителен характер. Изпълнителят е участвал в изготвяне на приемо-предавателния протокол след прекратяване срока на договора, като последиците от прекратяването засягат правната му сфера не от факта на съставяне на протокола или от факта на получаване на писмото, а от самия договор. Отделно от това, АС – Смолян е приел, че споровете, породени във връзка с договорите по чл. 36л, ал. 1 от ЗЛОД между изпълнителя и съответното държавно горско стопанство, са извън обхвата на административните правоотношения, те имат гражданскоправен характер. Поради което процесният случай не касаел извършване на административна дейност, а касаел договорни отношения. Определението е валидно и допустимо, но същото е неправилно, доколкото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция. Настоящият съдебен състав, счита, че жалбата на „ МК Инженеринг 2009“ ЕООД, по повод на която е образувано първоинстанционното производство, е нередовна. Причината за това е не само, че е налице противоречие в твърденията, изложени в обстоятелствената част, но също така е налице такова между обстоятелствената част и петитума. От една страна се твърди, че се оспорва самото писмо за прекратяване на договора като индивидуален административен акт, като се излагат доводи за неговата материална и процесуална незаконосъобразност, както и за несъответствието му с целта на закона, а от друга страна се посочва изрично, че се иска произнасяне от съда по реда на чл. 19ж от АПК. Тези неточности се пренасят и в частната жалба. Касаторът посочва, че в конкретния случай бил налице спор относно прекратяването на административен договор, а от друга страна излага доводи, че от „изложените в жалбата съображения спорът не е относно изпълнение на договорни задължения, а относно прилагането на административноправни норми“. Отделно от горното, петитумът, изложен в първоначалната жалба е свързан с искане за отмяна на индивидуалния административен акт – процесното писмо. Не става ясно от твърденията на жалбоподателя, дали „МК Инженеринг 2009“ ЕООД третира валидността и законосъобразността на процесното писмо като преюдициални въпроси спрямо заявен положителен установителен иск по чл. 128, ал. 2 от АПК с предмет наличие на действащо административно правоотношение, породено от административен договор, поради липса на валидно и законосъобразно прекратяване и затова иска същите да бъдат изследвани от съда. Тоест твърди наличие на спор, свързан с прекратяването на административния договор по чл. 19ж от АПК. Или оспорва самостоятелно процесното писмо като административен акт, извън административния договор. Тъй като редовността на жалбата/исковата молба е предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба/иск, едва след като са изпълнени условията на чл. 150, ал. 1 и 3 и чл. 151 от АПК или чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, съдът би могъл да разсъждава относно допустимостта на самото производство - поради липса на годен за обжалване акт или поради липса на административен договор. В случай на отрицателен отговор по тези въпроси, процесуалноправните последици ще бъдат различни в зависимост от основанието, което съдът счете за налично в процесния случай – арг. от чл. 159, т.1 и чл. 135, ал. 2 от АПК. Доколкото първоинстанционният съд не е дал указания в горепосочения смисъл, съдът незаконосъобразно е преминал към проверката по допустимостта по реда на чл. 159 от АПК, предвид на което същият е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на този порок, настоящият съдебен състав, счита, че оспорваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне обратно за даване на указания на жалбоподателя да отстрани допуснатите нередовности в жалбата. Воден от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 вр. с чл. 236 вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение