Определение № 50578 от 09.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2477/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] е обжалвано решение № 904 от 27.07.2021 г. по в.гр.д. № 3905 /20 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решението от 17 август 2020 по т.д. № 194/ 2019 г. на ОС-Монтана, в частта, с която касаторът е бил осъден да заплати на на всеки от двамата ищци по частични искове М. Виолетов П. и И. И. Н. сумите над разликата от по 130 000 до 200 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря М. М. П. -на 9 г., при ПТП на 23.06.2019 г., ведно със законната лихва от 28.10.2019 г. до окончателното плащане. Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител изпращат писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на предявения иск е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила частично в осъдителната част до размера на присъдените обезщетения до размера на сумите от по 130 000 лева и се ползва със СПН относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС, причинената смърт на М.-дъщеря на двамата ищци и причинната връзка между последните. ГО на виновния водач на МПС е била застрахована от ответното застрахователно дружество. По отношение на размера на обезщетението за претърпените болки и страдания на всеки един от двамата ищци от страна на въззивния съд са обсъдени и взети в предвид всички обстоятелства и факти специфични за конкретния случай: За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката – сестра на ищцата. От показанията е установено, че свидетелката, след катастрофата е останала две седмици при сестра си, за да я подкрепя, наложило се да й дава и съвети за посещения при психолози и психиатри. Загиналата М. на 9 г. е била единствено и дългоочаквано дете на ищците и те преживявали много тежко загубата й. Ищцата плачела по цял ден, не излизала от дома си почти 6 месеца, не работила, била много тревожна и страдаща, в депресивно състояние, трудно комуникирала с когото и да било. Ищецът също преживявал много тежко загубата, налагало се да бъде по-твърд, но свидетелката е виждала и него да плаче. Двамата ограничили социалните си контакти след катастрофата, а преди това имали голям приятелски кръг. Майката е била дълго време била на медикаменти, но после ги спряла, защото имали желание да имат друго дете. Направена й била ин витро процедура, която била неуспешна. Съдът се е позовал на ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди, съгласно която задължителна практика следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Съобразно приетото за установено по-горе, въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, въззивният съд, съобразно установената висока степен на стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на 9 годишната дъщеря на ищците, степента на преживените от тях негативни емоции от характера на фаталната загуба на дете, вкл. и обстоятелството, че те продължават и ще продължат да изпитват и в бъдеще страдание от загубата на единственото си дете, е преценил, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на дъщеря им на 9 годишна възраст, е в размер на по 200 000 лева. Изложени са съображения, че при причиняване на смърт за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на пострадалия, отношенията между пострадалия и близкия и редица други конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), а според формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. На следващо място, при определяне на дължимото обезщетение съдът е преценил в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция за икономическите условия. По изложените съображения предявените искове за заплащане на обезщетения за доказаните в производството неимуществени вреди, резултат от процесното ПТП, за последиците от реализирането на което отговаря делинквентът, съотв. ответният застраховател, са основателни до присъдените от първоинстанционния съд размери- от по 200 000 лева за всеки от родителите. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят –застраховател сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по въпроса за начина на определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да изложи съображения за критериите, от които се ръководи при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Първият въпрос, според настоящия състав на ВКС,Първо т.о., е разрешен в пълно съответствие с посоченото в мотивите на обжалваното решение, ППВС №4/68, съгласно което, при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Съдебният състав е отчел всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, отчитайки стреса от настъпилата при трагични обстоятелства внезапна смърт на 9 годишната дъщеря на ищците, степента на преживените от тях негативни емоции от характера на фаталната загуба на дете, вкл. и обстоятелството, че те продължават и ще продължат да изпитват и в бъдеще страдание от загубата на единственото си дете. Вторият въпрос предполага допуснат процесуален пропуск да изложи съображения за критериите, от които се ръководи при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, какъвто определено не е налице. От изложеното следва, че жалбоподателят не е обосновал основание за допускане до касация. Разноски в полза на ответниците по КЖ не следва да се присъждат, с оглед липсата на установени такива. С оглед изложеното, съдът