Определение № 101 от 27.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 740/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Н. от [населено място] чрез адв. Р.О. АК – Б. срещу решение № 4881 от 20.11.2014 г. по гр. д. № 705 от 2014 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е обезсилено решение №1216 от 28.05.2014 г. по гр. д. № 1191/2013 г. по описа на Районен съд – Сандански и е прекратено производството по делото. С обезсиленото решение е признато за установено по отношение на ответника С. А. Д., че касаторът не му дължи сумата от 3000 лв. представляваща вземане по запис на заповед, издадена от 1.03.2009 г. и сумата от 60 лв. представляваща направени разноски по заповедното производство. Препис от касационна жалба и приложенията са връчени на ответната страна С. А. Д., която не представя писмен отговор, с който да изрази становището си по жалбата. Върховният касационен съд, състав на І т.о. намира касационна жалба за недопустима по следните съображения: Производството по делото е инициирано от А. П. Н. с иск по чл.424 във вр. с чл.124 ГПК против С. А. Д., за установяване, че не дължи сумата 3060 лв., за която има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание запис на заповед и на направените разноски в заповедното производство. Записът на заповед е търговска сделка от рода на абсолютните, като без значение е дали страните по нея са физически или юридически лица /чл.286, ал.2, във вр.с чл. 1, ал.1, т.8 ТЗ/. Търговският характер на сделката определя делото като търговско. От това следва, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска до 10 000 лв. Според чл.280, ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Съгласно дадените в т.8 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5000 лв. по граждански дела, респ. под 10 000 лв. по търговски дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл.280, ал.2 ГПК и не създава висящност на спора. Предвид на горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение