Определение № 2398 от 07.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. К. в качеството му на ЕТ „СЕ ЛА ВИ- И. К.” срещу решение № 894 от 08.07.2022г., постановено по в.гр.д.№ 1038/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което, след като е отменено решение № 260110 от 21.02.2022г., постановено по гр.д.№ 3743/2019 г. по описа на Варненския районен съд, е отхвърлен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от ЕТ „СЕ ЛА ВИ- И. К.” срещу Държавата за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 119,07 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1.Следва ли С. да запише в кадастралния регистър едно лице като собственик на поземлен имот след като съществуват писмени доказателства за собствеността му?

2. Допустимо ли е административен акт, който не подлежи на обжалване и по който ЕТ „СЕ ЛА ВИ-И. К.” не е страна в административното производство, какъвто е заповедта на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КК, да създава права за определен правен субект, в случая Държавата, и да лишава от права ЕТ „СЕ ЛА ВИ-И. К.”?

По горните два въпроса се поддържа основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

3. Длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона? Твърди се, че по този въпрос въззивният съд е произнесъл в противоречие с решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. №4744/2008 г. на ВКС, 1-во г.о.; решение № 422 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 805/2009 г. на ВКС, 1-во г.о. и решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 1084.2011 г. на ВКС, 3-то г.о.

Ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Областния управител на [населено място] по пълномощие от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез юрисконсулт С. В., ангажира писмено становище за неоснователност на същата и отсъствие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от страна по делото /ищец/ срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по иск за собственост върху недвижим имот.

Производството по делото е образувано по исковата молба на ЕТ „СЕ ЛА ВИ- И. К.”, с която е поискал да се признае за установено, че е собственик на 119, 07 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място] с площ от 1343 кв.м.

Твърденията му са, че е собственик на 1140 кв. м. ид.ч., включени в ПИ с идентификатори [№] и [№] по КККР на [населено място]. Правото на собственост е придобил по силата на договори за покупко –продажба. С първия от тях от 27.10.2008 г. е закупил 1 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], целият с площ от 1681 кв. м., а с договор от 20.06.2011 г. е закупил 119.7 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор [№] и 1019,93 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор [№].

Твърди, че поземлени имоти с идентификатори 10135.536.210 и 10135.536.191 са идентични с части от имот с пл. № 75 по кадастралния план, попълнен със заповед от 12.11.2001г. на Кмета на [населено място], който имот пък е идентичен с части от имоти 157 и 153 по кадастралния и регулационен план от 1937г.

Ищецът поддържа, че по действащата кадастрална карта е записан като собственик на 1039 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор [№], а 119, 07 кв. м ид. ч., придобити от него попадат в имот с идентификатор [№], идентичен с ПИ с идентификатор [№], целият с площ от 18 284 кв.м., за който в действащата кадастрална карта като единствен собственик е записана Държавата.

При тези фактически твърдения на ищеца въззивният съд е разгледал спора, като е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска, приемайки за установено от фактическа страна, чe с нотариален акт от 2000 г. Д., А., И., Ф., П., Надежда и А. С. при квота ј ид. ч. за всеки от тях и Ф. Т. при квота 7/14 ид. ч. са признати за собственици по наследство от Д. С. и реституция по ЗВСОНИ на поземлен имот – дворно място с площ от 31000 кв.м. (по скица- 36727 кв.м.) находящ се в [населено място], представляващо имоти с пл. No No No 172 с площ 1000 кв.м., 175 с площ 18 000 кв.м. и 143 с площ 12000 кв.м. по КП на м. „Старите лозя”.

С нотариален акт No 12/ 2008 г. И. С. продал на ищеца 1 кв. м. ид. ч. от своята 1/ 4 ид. ч от имот с идентификатор [№], целият с площ от 14279 кв.м, който е идентичен с част от имот с пл. No 75 по КП от 2001 г. С нотариален акт No 186/ 2011 г. И. С. продал на ищеца 119, 07 кв. м. ид. ч. от своята 1/ 4 ид. ч. от имот с идентификатор [№], целият с площ от 1681 кв.м, идентичен с част от имот с пл. No 75 по КП от 2001 г. и 1019,93 кв. м ид.ч от имот с идентификатор [№], целият с площ от 30610 кв.м, идентичен с част от имот с пл. No 75 по КП от 2001 г. С нотариален акт No 69/2012 г. ищецът, Д. С., А. Станчова, А. А., И. де Р. С., А. С. и Ф. Т. са признати за собственици на имот с идентификатор [№] по КККР, одобрена на 04.03.2004 г., целият с площ от 1681 кв. м.

Въз основа на приетите съдебно технически експертизи е прието за установено, че съгласно изработената за м. Приморски парк/Салтанат кадастрална карта от 2004 г. ПИ с идентификатор [№] е бил отразен за първи път с площ от 1681 кв.м. като първоначално е записан като собственост на И. С., а впоследствие на И. С. и още осем лица, сред които и ищецът по делото, с начин на трайно ползване- обществен парк. Съгласно КК от 2008 г. за район “Приморски” имот с идентификатор [№] с площ от 30611 кв. м е записан като собственост на Държавата на основание АДС /п/ No 603/ 2000 г. и АДС /п/ No 604/2000 г. Със заповед на началника на С. Варна от 13.07.2015 г. КККР са променени като имот с идентификатор [№] е заличен и се образуват няколко нови имота - [№], 1 [№] и процесният [№], които са разположени в границите на заличените [№] и [№]. Новообразуваният имот с идентификатор [№] с площ от 14273 кв.м. е записан като собственост на ищеца и още осем лица, като този имот е образуван от имот [№] /12321 кв.м/, [№] /5 кв.м/, [№] / 1571 кв.м/ и части от имоти 548 и 547. Новообразуваните имоти с идентификатор [№] с площ от 6 кв.м. и с идентификатор [№] с площ от 18 284 кв.м. са записани като собственост на Държавата. Процесният имот [№] е образуван от част от имот [№]. Според заключението на вещото лице по единичната СТЕ между придобитите от ищеца по нотариалния акт от 2011 г. идеални части и претендираните сега в процеса 119.07 кв. м. ид. ч. от процесния имот, записан като собственост на Държавата не може да се установи идентичност. Според заключението по тройната СТЕ придобитите с двата нотариални акта общо 1140 кв. м. ид. ч. са били разположени изцяло в имот с пл. No 75 по КП на „Приморски парк”, като имот с пл. No 75 е идентичен с новообразувания през 2015 г. С промяната на КККР площта от 120, 5 кв. м. попада в границите на имот 1029, а не в границите на имот 1031. Според информацията от кадастралния регистър на собствениците на ПИ [№] собствеността на ищеца от 1140 кв. м. е отразена в пълния й размер въз основа на двата договора за покупко продажба от 2008 г. и от 2011 г.

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че по предявения иск за собственост в тежест на ищеца е да установи по безспорен начин обстоятелството, което го легитимира като собственик на твърдяното придобивно основание, както и да установи идентичност между придобития от него имот и имота, по отношение на който ответникът се легитимира като собственик. Съдът е приел, че се установява, че ищецът е придобил собствеността върху твърдяните от него 1140 кв. м. на посоченото в исковата молба основание. Не се установява обаче идентичност между спорните ид. ч. и част от имот с идентификатор [№]. [№]. [№], а напротив- установява се, че спорната част попада в границите на имот с идентификатор [№], заедно с останалата част от придобитите по двата договора общо 1140 кв. м. ид.ч., като съгласно записванията в КККР собствеността на ищеца е отразена в пълния й размер.Съдът е посочил, че не кредитира заключението по единичната СТЕ в частта, в която се съдържат изводи, че при записване на ищеца в КККР като собственик на ј ид. ч от имот с идентификатор [№] с площ от 14273 кв. м. е налице намаление на площта на придобитите от ищеца по двата договора 1140 кв. м. ид.ч. със 120,50 кв.м. и предположение, че тези 120, 50 кв. м. попадат в имот с идентификатор [№], записан на името на Държавата. Съдът е посочил, че в тази му част заключението противоречи на останалите доказателства по делото, както и на самото себе си в частта, в която е направен извод, че разликата от 120, 50 кв.м. не може да се определи по местоположение на терен и по плановете, поради което и не може да се установи идентичност с част от процесния имот записан като собственост на ответника по иска. Същевременно в заключението по тройната СТЕ в е направен категоричен извод, че придобитата от ищеца собственост в пълен размер е включена и отразена в имот с идентификатор [№], поради което не се установява идентичност между спорните 120,50 кв. м. и имота, записан като собственост на Държавата.

Върховният касационен съд намира, че на основание чл. 280, ал.2, предл. второ ГПК постановеното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване служебно поради съмнение за неговата допустимост, като постановено по нередовна искова молба – липса на ясни фактически твърдения, касаещи придобития от ищеца имот и съответно на обосновка на претендираното от него право на собственост върху спорния имот.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение