Определение № 3545 от 12.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1933/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД срещу решение №14 от 19.02.2025 г. по в.т.д.№96/2024 г. на АС Бургас. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №45 от 15.02.2024 г. по т.д.№274/2022 г. на ОС Бургас, е признато за установено по иска на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД против „Ай Хотел“ ЕАД (н), по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, при участието на синдика на „Ай Хотел“ ЕАД (н) и третото лице - помагач „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, че „Ай Хотел“ ЕАД (н) дължи на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД сумата от 977 914.65 лв., главница, предоставена му в заем по силата на договор, сключен на 11.07.2017 г. между „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, в качеството на „заемодател“, от една страна, и от друга страна солидарно „Астрал холидейз интернешънъл“ АД и „Ай Хотел“ ЕАД, като „заемополучатели“, както и сумата от 243 547.37 лв., законна лихва върху главницата за периода от 24.08.2018 г. до 10.02.2022 г. В жалбата се излагат съображения, че решението на САС е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по наведени извън предвидения от закона срок правопораждащи факти, различни от тези, на които ищецът основава иска си. Евентуално се сочи, че решението е неправилно паради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК наред с поддържаната вероятна недопустимост на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Дали по реда на чл.129, ал.4 ГПК е допустимо ищецът да посочи нови правопораждащи факти, наред с първоначално твърдяните, които са му били известни, но не са наведени към момента на завеждане на иска, респективно не са били включени в доклада на съда по чл.146 ГПК. 2. Страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл.181 ГПК лице, може ли да оспорва датата на съставянето му. 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по заявените от страните доводи, твърдения и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства от значение за решаване на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи. 4. Относно приложението на законовите критерии по чл.20 ЗЗД и задължението на въззивния съд при тълкуване на договорните клаузи, по които има спор относно действителното съдържание, да се установи действителната моля на страните при сключване на договора, без да я подменя, като отчете обстоятелствата при сключването на договора и поведението на страните. Ответникът по касация „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. „Ай Хотел“ ЕАД (н) не заявява становище. Синдикът на „Ай Хотел“ ЕАД (н) поддържа, че касационната жалба е основателна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице всички положителни абсолютни процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск по чл.694, ал.1 от ТЗ - процесните вземания на ищеца са предявени по реда на чл. 685 от ТЗ и са включени в списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност на ответника, като третото лице помагач е подало в срок възражение по реда на чл.690 ТЗ срещу списъка на приетите от синдика вземания, което е било уважено по реда на чл.692 от ТЗ и вземанията на ищеца са били изключени от списъка на приетите вземания. Установил е, че на 10.02.2017 г. между „Бридж Кепитъл“ ЛЛС като заемодател и ищеца като заемополучател е сключен договор за заем за главница в размер до 1 890 000 евро, от които до 500 000 евро заемополучателят има право да използва за отпускане на заеми срещу обезпечение на трети страни, както и че на основание сключен на 11.07.2017 г. договор за заем, „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД като заемодател е предоставило на „Ай Хотел“ ЕАД (н) и на „Астрал холидейз интернешънъл“ АД като заемополучатели в заем сумата от 500 000 евро, по който договор на 12.07.2017 г. са учредени и обезпеченията по същия, включително ипотека върху хотел, която наред с другите обезпечения е условие за усвояване на сумата от заема. Приел е, че предвид необходимостта от получаване на паричните средства в конкретен, точен и непосредствено след сключването на договора момент по банковите сметки на „Ай Хотел“ ЕАД (н) и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД, на 11.07.2017 г. ищецът е наредил на „Бридж Кепитъл“ ЛЛС да плати или да осигури плащането на заемните суми по същия, като приспадне от тези плащания дължимите от заемополучателите, но неплатени от тях такси по заема с общ размер на 15 000 евро, а „Бридж Кепитъл“ ЛЛС е дало съответното нареждане на адвокатско дружество „Д., Г., К. и В.“ (адвокатското дружество), което е извършило двата превода от клиентската сметка към „Ай Хотел“ ЕАД (н.) и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД, с което сумата 500 000 евро, предмет на процесния договор, е предадена на двамата заемополучатели в левовия им еквивалент, посредством два превода, наредени на 12.07.2017 г. и на 13.07.2017 г. от клиентската сметка на адвокатското дружество. Счел е, че изложеното се подкрепя и от останалия събран и наличен доказателствен материал: съдържанието на разменената имейл кореспонденция, представена от ищеца и водена между физическите лица, работещи в адвокатското дружество, съответно представляващи и управляващи ответното дружество и ищеца, чрез едноличния собственик на капитала му; заключенията на допуснатите и извършени СТЕ и СИЕ; ГФО от 2018 г. до 2023 г.; споразумение за плащане от 11.07.2017 г., сключено между адвокатското дружество, ищеца и „Бридж Кепитъл“ ЛЛС; изразеното от ответника „Ай хотел“ ЕАД (н.) становище по предявените срещу него претенции попредходно развилото се заповедно производство; изричното отразяване, обсъждане и вземане предвид на договора за заем към 2017 г., по който ищецът е получил парични средства от „Бридж Кепитъл“ ЛЛС, в съставения в хода на ревизионна проверка акт. Изложил е съображения, че поясненията, направени във връзка с разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, не внасят нови, различни факти в процеса, нито се отклоняват от тези, изложени в писменото предявяване на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, направено в производството по несъстоятелност на „Ай хотел“ ЕАД (н), а същите внасят единствено яснота досежно механизма, начина, по който е станало практически реалното предаване на заемната сума. В този смисъл и тъй като оспорването от третото лице-помагач на всички представени доказателства като такива с недостоверна дата, не се подчинява на правилата на чл. 181 от ГПК, е достигнал до извод, че ищецът има вземания срещу ответника по сключения между тях и „Астрал холидейз Интернешънъл“ АД на 11.07.2017 г. договор за заем Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С първия от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, се предпоставя наличие на въведени от ищеца, във връзка с дадени му от въззивния съд по реда на чл.129, ал.4, вр. ал.2 ГПК указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, нови правопораждащи факти и произнасяне на съда по тях. Направените от ищеца в изпълнение на разпореждането на съда пояснения обаче, не внасят нови, различни от наведените в исковата молба правопораждащи факти, нито се отклоняват от тези, изложени в писменото предявяване на вземанията на „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД в производството по несъстоятелност на „Ай хотел“ ЕАД (н.), а както е приел и въззивният съд, изясняват механизма на реалното предаване от ищеца на заемната сума, за който макар и неясно, се съдържат данни в исковата молба, в частност в исканията за допускане на доказателства (ищецът е поставил въпроси в тази насока към вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и е заявил искане по чл.192 ГПК). В този смисъл по първия въпрос и по свързаното с него основание вероятна недопустимост на решението, касационно обжалване не може да бъде допуснато. От друга страна в решението не е отречено правото на третото лице помагач да оспорва датата на съставяне на процесните частни документи, както отново се предпоставя с втория от въпросите. Във връзка с допуснатите (вкл. и по молба на третото лице помагач) и приети доказателства (разменена имейл кореспонденция, заключенията на СТЕ и СИЕ, съставеният в хода на ревизионната проверка акт, ГФО на ищеца от 2018 г. до 2023 г., влязлата в сила заповед за изпълнение и т.н.) и изключително подробното им обсъждане, въззивният съд е достигнал до извод, че наведените от третото лице помагач доводи са неоснователни, като посочените частни документи (установяващи по ясен и недвусмислен начин действителните отношения между ищеца, „Бридж кепитъл ЛЛС“, „Ай Хотел“ ЕАД и „Астрал холидейз интернешънъл“ АД), не са съставени за нуждата за процеса и ищецът е разполагал със средствата, необходими за предоставянето на процесния заем. В този смисъл въззивният съд се е съобразил изцяло както с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 ГПК, така и с разясненията, дадени във връзка с приложението на разпоредбата на чл.20 ЗЗД (според които поначало на тълкуване подлежат неясните и двусмислените уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна, са предмет на спор между страните, като тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 от ЗЗД). С оглед изложеното по останалите въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, като следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация „Грийн лайт пропъртис“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.10 ГПК, сумата от 38 674.80 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,