Определение № 142 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Н. И.-Д. и Г. Н. В. против решение № 934 от 12.07.2011 г. по в.гр.д.№ 388 от 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2707 от 01.09.2008 г. по гр.д.№ 3987 от 2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявяния от А. Й. М. срещу Н. Г. И., Т. Г. С., Л. Н. Д. и Г. Н. В. иск за делба на оставено в наследството на Н. П. Д. /Н. И. Б./ лозе с площ от 1830 кв., представляващо ПИ № 3253 по кадастралния план на „С. П.”- [населено място] при граници: пътека, имот № 3254, имоти № 3248 и № 3249, пътека и имот № 3255. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основаниe за допускане на касационно обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на решението със задължителната практика на ВКС по материалноправния въпрос за кръга на наследниците на едно лице и по процесуалноправния въпрос за годните доказателства, установяващи това качество. В писмен отговор от 26.10.2011 г. пълномощникът на ответниците Н. Г. И. и Т. Г. С. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Ответникът по жалбата А. Й. М. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск за делба на горепосоченото лозе, въззивният съд е приел въз основа на приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, че процесното лозе не е идентично с имота, описан в нотариалните актове за собственост на наследодателката Н. Б. /нотариален акт № 121 от 1980 г. и нотариален акт № 33 от 1991 г./ и че съделителите А. М., Л. И. и Г. В. не са доказали качеството си на наследници на Н. П. Д. /Н. И. Б./. За да достигне до този извод съдът се е основал на удостоверение за наследници на Н. Д., находящо се на лист 73 от делото на РС, което било официален документ и напълно е игнорирал останалите представени по делото доказателства за установяване на правото на касаторките да наследят Н. П. Д.. Така постановеното решение противоречи на решение № 100 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1820 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК при първото разглеждане на настоящото дело пред ВКС, в което е прието, че въпреки че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, наличието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти- например акта за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде проверена и съобразена с другите представени по делото доказателства. Поради това касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение