Определение № 50017 от 09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2046/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Ч., чрез процесуален представител адв.Т., срещу въззивно решение № 60 от 13.12.2021г. по в.гр.д.№269/2021г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което след отмяна на решение от 20.05.2021г. по гр.д.№463/2021г. на Районен съд – Дупница, е отхвърлен като неоснователен предявения от С. С. Ч. иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.439, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че С. С. Ч. не дължи на В. Г. В. сумите, за които е издаден изпълнителен лист на 20.06.2012г. по нохд №478/2006г. по описа на ДнРС, както следва: главница в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 29.02.2020г. и мораторна лихва в размер на 16 028.90 лева, начислена за периода от 12.11.2005г. до 28.02.2020г., въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.д.№2020743400085 по описа на ЧСИ Е.Х., с рег.№743 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност. Касаторът счита, че е налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата В. Г. В. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Производството е спряно с определение № 50123 от 25.05.2023г. на основание чл. 292 ГПК, до приключване на производството по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение. Следователно, пречките за движението на настоящото дело са отпаднали и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение