Определение № 449 от 16.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3552/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу тази част от Решение № 1643 от 30.07.2014 год. по т.д.№ 828/2014 год. на Софийски апелативен съд с която е приет за основателен за сумата 110000 лв. предявеният от С. К. И. срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 ЗЗД. В частта с която искът срещу застрахователя е бил приет за неоснователен над тази сума и до претендирания размер от 150000 лв., като необжалвано, въззивното решение е влязло в сила. С. И., чрез процесуалния си представител е представила по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който се съдържа становище, че не следва да бъде допуснат касационен контрол. Има искане за присъждане на възнаграждение по реда и на основание на чл.38 ал.2 ЗАдв. Ищцата е пострадала в резултат на ПТП на 06.07.2012 год. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗК [фирма], С. И. е предявил срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150000 лв. Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че в качеството на пътник в лекия автомобил, С. И. не е поставила предпазния си колан. Позовал се е и на това, че е изплатил извънсъдебна на И. сумата от 40000 лв. Първоинстанционният съд е събрал доказателства относно механизма на ПТП и на увреждането. Приел е, въз основа на заключението на автотехническата и медицинската експертизи, че с оглед уврежданията на ищцата (черепно мозъчна травма, травматична ампутация на дясната подбедрица над глезенната става и ампутация на нивото на колянната става, диафизарно счупване на лявата бедрена кост), поставянето на обезопасителен колан не би повлияло на естеството и степента на травмите. Уважил е иска за неимуществени вреди за 36000 лв. Сезиран с въззивната жалба на И., съставът на ВнАС е счел, че съгласно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението би следвало да бъде в размер на 150000 лв. Присъдил е още 74000 лв. (общо 110000 лв.), зачитайки извънсъдебното плащане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на въпросите: „ 1. Следва ли съдът при разглеждане на претенции за обезвреда на неимуществени вреди в случаите на деликт и с оглед преценката за наличието им, да изследва въпроса за личната мяра на претендиращия обезвреда, за степента на засягане на правната му сфера.; 2. Следва ли решаващият съд с оглед определяне размера за обезвреда, да формира мотиви относно справедливостта, като понятие с обществено значение Становището на състава е, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Преди всичко, не се касае за конкретни правни въпроси, съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГК на ВКС и на второ място – липсва позоваване на задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на цитираното Тълкувателно решение. На основание чл.38 ал.2 вр.ал.1 т.2 ЗАдв. и чл.9 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за адв.възнаграждение, касаторът ще следва да заплати на адвокат Н. Д. от АК-Шумен възнаграждение в размер на 2062 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.