Определение № 60574 от 16.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 290/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на И. Г. Т. и З. П. П., двамата от [населено място], обл. Стара З., срещу решение № 260073 от 12.11.2020 г. по в. т. д. № 408/2020 г. на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо решение № 222 от 29.05.2020 г. по т. д. № 78/2019 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която предявените от касаторите срещу Застрахователна компания „Л. Инс“ АД, [населено място] искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилото на 11.11.2016 г. пътно-транспортно произшествие са отхвърлени за разликата над 130 000 лв. до пълния претендиран размер от 300 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие. Касаторите твърдят, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен конкретните обстоятелства, имащи значение за определяне обема на претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им, в т. ч. и лимитите на отговорността на застрахователите, както и че не е извършил задълбочен анализ на същите. Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът, „свързан с принципа на приложение на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, в съответствие със задължителните указания на ППВС № 4/68 г.“. В подкрепа на посоченото основание, освен на ППВС № 4/1968г., касаторите се позовават и на множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК“. Ответникът по касация – Застрахователна компания „Л. Инс“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 04.02.2021 г. Не претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ответния застраховател по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния син П. З. П., настъпила в резултат от пътно-транспортно произшествие от 11.11.2016 г., като по отношение на деянието, неговата противоправност и вината на застрахования при ответника водач е съобразил влязлата в сила присъда № 6 от 11.01.2018 г. по н.о.х.д. № 2457/2017 г. на Пловдивски окръжен съд. Като неоснователно решаващият състав е преценил възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите от страна на починалия при инцидента поради непоставяне на предпазен колан, позовавайки се на заключенията на авто-техническата и на медицинската експертизи, установяващи, че при конкретния механизъм на произшествието поставянето на предпазен колан не би предотвратило настъпването на несъвместимите с живота травми и в крайна сметка – настъпилия вредоносен резултат. По основния спорен по делото въпрос за размера на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция изцяло е споделила извода на първостепенния съд, че присъдената им сума от по 130 000 лв. е справедлив еквивалент на претърпените болки и страдания от загубата на техния син. Като обстоятелства, имащи значение за определяне обема на вредите, са взети предвид: младата възраст на починалия – 17 години и това, че е единственото им дете; съществувалите между него и родителите му (ищците) отношения на обич и привързаност; преживеният силен шок от внезапната загуба и настъпилия емоционален срив от осъзнаване необратимостта на случилото се и от усещането за безнадеждност и безсмислие на живота при тази загуба. При определяне на обезщетението решаващият състав е съобразил също стандарта на живот в страната към датата на събитието и конкретните икономически условия, намиращи израз също в нивата на покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства. Такава именно е и настоящата хипотеза – поставеният от касаторите въпрос е принципен, относим към всички случаи на определяне на обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, а не е изведен с оглед конкретния случай. Начинът, по който е поставен въпросът, сочи, че отговорът му е предпоставен от извършването на проверка на правилността на обжалвания акт, каквато обаче е възможна само при вече допуснато касационно обжалване. Обстоятелството, че поставеният от касаторите въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване, без да е необходимо да се обсъжда наличието на поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно от това, обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика, а напротив – в съответствие с нея, тъй като въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора и съобразявайки заявените от ищците оплаквания, доводи и възражения, е определил размера на дължимото на всеки от тях обезщетение по чл. 52 ЗЗД, като е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни за случая обстоятелства, в т. ч. и лимитите на застрахователно покритие към датата на произшествието. Независимо от този изход на делото, предвид липсата на направено искане, на ответника не се дължи присъждане на разноски за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК