Определение № 840 от 05.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1437/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ш. против решение № 650/17.05.2023 г. по гр.д.№ 1942/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 262113/31.03.2021 г. по гр.д.№ 4176/2018 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените като частични – за 30 100 лева, при пълен размер от 100 000 лева – евентуално съединени искове: с правно основание чл. 461, т. 3 КЗ вр. с чл. 189 от Закона за застраховането срещу ЗАД „Дженерали застраховане„, в евентуалност - с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД срещу „Център за психично здраве – Враца“ ЕООД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправилно приложено лечение в „Център за психично здраве – Враца„ ЕООД, в периода 14.01.2016. – 29.02.2016 г., ведно с мораторна лихва за забава, считано от 29.02.2016 г. до окончателното му изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при необоснованост. Конкретно се сочи едностранчиво - единствено в подкрепа тезата на ответниците – възприемане на събраните доказателства, поради което са неглижирани релевантни за правния резултат факти: невписани в епикризата налични придружаващи заболявания на ищеца, посочено от вещите лица по допуснатата СМЕ, като несъответстващо на добрите медицински практики; прилагането на медикамента „Сперидан„, без да се съобразят придружаващите заболявания на ищеца и конкретно Хепатит В, спрямо което заболяване лекарството има множество нежелани странични ефекти и е било обострено от приема на медикамента, като дори не е предписано съпътстващо приемане на медикаменти от групата на хепапротекторите, за времето на лечението на ищеца в Центъра и след изписването му. Необоснован касаторът намира извода на съда, че влошаването на състоянието му след изписването е в причинност единствено с бездействието му провежда контролно проследяване, въпреки че такова не му е указано надлежно – с конкретен срок и дори конкретна дата за преглед. Отделно от това, страната счита, че непроведеното контролно проследяване, дори да би се вменило в негова тежест при конкретните обстоятелства / още повече живеейки сам, без близки на които да разчита за помощ и съдействие / е относимо към съпричиняване на вредоносния резултат, което не изключва напълно отговорността на делинквента. Страната намира, че съдът е описал установената фактическа обстановка, без да е обосновал конкретно установените факти от процедирането на медицинското заведение, в относимост към приложимите добри медицински практики, като мотивите му са неясни и вътрешно противоречиви, а и частично основани на предположения на вещите лица, вместо на категорични изводи, основани на специалните им знания. Ответната страна – ЗАД „Дженерали застраховане„ - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетворяване на допълнителния селективен критерий, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по формулираните въпроси – произнасянето на въззивния съд не противоречи на цитираната съдебна практика. Ответната страна – „ Център за психично здраве - Враца „ АД – също оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения относими към преценка на правилността на въззивното решение, предмет на друга фаза на касационното производство, след преодоляване етапа по селектиране на касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: В исковата молба ищецът В. Ш., описвайки хронологично страданието си, считано от 13.01.2014 г., заявява че на 14.01.2016 г. доброволно е постъпил за лечение в „Център за психично здраве – Враца„ ЕООД. Твърди, че е постъпил, лекуван и изписан с диагноза „ смесено личностово разстройство„. С последваща молба от 18.09.2019 г. уточнява, че противно на действителната му диагноза, с която е и изписан – „смесено личностово разстройство„, е лекуван за шизофрения – предполагаема диагноза, вписана в медицинското направление, с което е постъпил при ответника и която терапия продължил и след изписването. От неадекватното лечение почнал да губи ориентация и комуникативни възможности, гледал само в една точка, психическото му състояние се усложнило и се обострило хроничното му страдание от Хепатит В. Освен неправилната терапия се позовава и на ненужно поставяне в изолатор за 2 - 3 денонощия / тъй като постъпил доброволно, не бил агресивен /, през което време спал на циментов под, с тънък дюшек от дунапрен, от което тежко са увредени крайниците му, опорно- двигателната система, получил е гонартроза и дископатия. Тези заболявания и усложнения на предходни страдания страната твърди, че са били диагностицирани при последващото му постъпване за лечение в болница МБАЛНП „Свети Наум„ през м. май 2017 г., където са преценили като несъответна приложената от „Център за психично здраве – Враца „ ЕООД терапия, променили я, след което ищецът почувствал осезателно облекчение. В обобщение, като се позовава на неправилно провеждано лечение и немарливо изпълнение на задълженията от лекуващия медицински персонал, ищецът твърди преждепосочените увреди в причинност със същото. Претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, предявявайки частичен иск за 30 100 лева. С допълнително уточнение, в срока по чл. 370 ГПК, макар във връзка с отговора на ЗАД „ Дженерали застраховане „, ищецът е посочил, че в причинност със стоенето в изолатора е получил неврологично заболяване на кости и стави, урологично заболяване, двустранен неврит – отоневрологично увреждане. Конституираният, като предпочитан ответник и трето лице – помагач на евентуалния ответник „ Център за психично здраве - Враца „ ЕООД - ЗАД „ Дженерали застраховане„ оспорва исковете, като намира, че доказателствата не обосновават професионалната отговорност на „ Център за психично здраве – Враца “ ЕООД, за претърпени от ищеца, в причинност с лечението му в същото медицинско заведение, неимуществени вреди, като акцентира на обстоятелството, че в периода 2014 г. – 2017 г. ищецът се е лекувал в няколко медицински заведения и почти постоянно е бил на терапия и наблюдение от диспансер. Оспорва притежавана пасивна материално-правна легитимация по иска, като застраховател на професионалната отговорност на евентуалния ответник, в евентуалност - и настъпването на застрахователно събитие, по смисъла на Общите условия. Досежно тези възражения касационната жалба не съдържа доводи, както и самото атакувано въззивно решение. Ответникът „Център за психично здраве – Враца„ЕООД оспорва исковата молба, вкл. всички твърдени от ищеца факти, като неверни. Заявява, че ищецът е постъпил с предполагаема диагноза „ обсесивно параноидна шизофрения„, вписана в направлението от специалист – психиатър от [населено място], но в диагностичен план е обективирано „смесено личностово разстройство„, с каквато диагноза е и изписан / F 61.0 /. Оспорват да са му прилагани неадекватни по вид и дозировка медикаменти, както и да е претърпял вреди – напротив, сочи се изписването му с овладяни слухови и сетивни измами, отзвучали суицидни намерения и като цяло редуцирани оплаквания – спокоен, апсихотичен, емоционално разведрен. Твърди се, че е насочен за амбулаторно лечение и проследяване на състоянието му от психиатър – специалист в доболничната помощ. Представена е медицинска документация от всички медицински заведения, лекували ищеца, вкл. в период предхождащ и следващ болничния му престой при ответника / 2014 г. – 2017 г./. Разпитани са свидетели на страните. Св. М. Х. – близък на ищеца – твърди, че депресивното му състояние започнало след смъртта на майка му / 2009 г. - 2010 г. / и постепенно наложило консултация с психиатър, който го диагностицирал с „ Депресия F 61 „. Споделя, че в началото на 2016 г. състоянието му се влошило и ищецът сам постъпил в „Центъра за психично здраве – Враца„ ЕООД, както разбрал свидетелят от негов приятел, след като не го намерил у дома. Свидетелят твърди, че от разговор с медицинска сестра в заведението разбрал, че Ш. бил поставен в изолатор и че не може да осъществи контакт с него. Свидетелят споделя, че след изписването ищецът си пиел лекарствата, но след около месец започнал да се оплаква от болка в кости, крака, не говорел, гледал в една точка, споделял, че губи памет, спрял да шофира и се чувствал все по-зле. Свидетелят споделя, че почнал да се съмнява в адекватността на лечението и „със зор„, чак след една година успял да заведе ищеца в МБАЛНП „Свети Наум„. Твърди, че от коментар на лекаря при прегледа разбрали, че Ш. е лекуван за шизофрения, а диагнозата му е F 61. Сменили лекарствата и В. започнал да се променя, „ дошъл в кондиция „. Останали, обаче, паметовите проблеми, болките в бъбреци и колене. Ш. споделил със свидетеля, че във Враца го свалили в мазето и там спал на пода на дюшек, било му студено. Свидетелят твърди, че преди престоя при ответника ищецът е имал само хроничен хепатит В. Всички други заболявания твърди, че са се появили след пребиваването му в изолатора / това изявление е в пълно противоречие с представената и анализирана от вещите лица медицинска документация, за множество съпътстващи заболявания, освен Хепатит В, с давност значително преди постъпването му при ответника /. Св. В. М. – психиатър при ответника – заявява, че не й е известно В. Ш. да е поставян в изолатора, не е отразено в история на заболяването му. За постъпване в изолатор се взема решение от дежурния лекар и се съставя протокол, а такъв няма. Описва изолатора като болнична стая, с по-висок таван, с изолация от кожа по стените и камера за наблюдение / незаписваща, както се оказва в течение на делото /, с легло – фиксирано към пода, възглавници, завивки и радиатор. Други доказателства, за обективното състояние на изолатора към момента на твърдяния от ищеца престой, не са ангажирани. Прието е заключение на комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, изцяло възприето от съда. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд, проследявайки състоянието и лечението на ищеца, в периода 2014 г. – 2018 г., е приел: 1/ не се установява, при лечението му в „Център за психично здраве – Враца„ ЕООД, ищецът да е поставян в изолатор, но дори да се приеме за установено, вещите лица - вкл. с обяснения в съдебно заседание от 05.03.2021 г. – намират, че след анализ на суицидния риск подобно процедиране не е било неадекватно, с оглед безопасността на пациента, както и на околните лица; 2/ до постъпването си при ответника Ш. бил с диагноза „личностово разстройство„, характеризиращо се с емоционална нестабилност и импулсивно поведение, но както поясняват вещите лица, при неблагоприятни условия се наблюдава декомпенсация / психоза /; 3/ приложеното лечение съответства на поставената диагноза, вкл. дозировката на медикаментите – антипсихотична терапия; 4/ липсват данни след изписването да са провеждани контролни прегледи, за преценка на състоянието и корекция на медикаментозната терапия, въпреки че в епикризата е отразено насочване за амбулаторно лечение и проследяване състоянието му от психиатър; 5/професионална консултация ищецът е потърсил повече от година по късно; 6/ с оглед налични данни за вирусен хепатит В, считано от 2007 г. и обстоятелството, че всеки от медикаментите, включени в терапията му от „Център за психично здраве - Враца „Е ООД, при продължителна употреба, носи риск от негативно повлияване функцията на черния дроб, продължилият след изписването му прием на медикаменти е изисквал наблюдение и редовни изследвания на бъбречни и чернодробни функции; 7/ в епикриза от 30.05.2017 г. на МБАЛНП „Св. Наум „ е отразена продължителна злоупотреба с прием на диазепам и лексотан.В обобщение, първоинстанционният съд е счел, че настъпилите усложнения в здравословното състояние на ищеца не са в причинна връзка с предоставената му медицинска помощ, а с бездействието на ищеца. При ответника е проведено правилно лечение, а евентуалната корекция на медикаментите не е била задължение на същия, а на специалист, към който ищецът да се насочи след изписването. Според съда, лекуващият персонал нито е бил длъжен, нито е могъл да предположи, че Ш. няма да изпълни дадените му предписания, особено предвид многогодишното му предходно лечение и наличието на заварени придружаващи заболявания. Във въззивната си жалба ищецът сочи, че съдът не е съобразил налични доказателства, за липсата на нужда от поставянето му в изолатор. Предвид неотбелязването на това обстоятелство в издадената епикриза или в други медицински документи, намира че това поведение на ответника е в разрив с добрите медицински практики / отговор на доктор К. в с.з. от 05.03.2021 г./. Акцентира на несъобразен от съда отговор на експертизата по 13 –ти въпрос, че „ налични заболявания от радикулит, лумбална остеох ондроза, радикулопатия / каквито е имал Ш. - видно от приложени епикризи по делото, могат да се повлияят негативно от обездвижване и престой при неблагоприятни условия – студ, влага, съобразно отразеното от ищеца „ / лошите условия в изолатора /. Доказан, но неоценен, ищецът намира и факта, че проведеното лечение не е било съобразено с придружаващите хронични заболявания на ищеца - епикриза № 145/29.02.2016 г., в която същите не са описани, но би следвало, за да е в съответствие с добрите медицински практики /съгласно отговор на вещо лице Г. в с.з от 05.03.2021 г. /. В тази връзка, не е отчетен приема на лекарството „ Сперидан „ – със странични ефекти, повлияващи негативно функциите на черния дроб, предвид което и за да се избегнат същите е могло да се предпишат и медикаменти от групата на хепатопротектори. Според страната, отговорът на 13-ти въпрос на вещите лица установява настъпили за Ш. странични ефекти от медикамента „Сперидан „ – силно понижена когнитивна способност, слаба памет, неспособност за концентрация, кожни проблеми, преценявайки изводите в унисон с показанията на св. М. Х., също несъобразени от първоинстанционния съд. С тези именно странични ефекти и живеейки сам, ищецът обосновава и бездействието си след изписването, за провеждане на редовни консултации на състоянието си. Акцентира се на неконкретизирани указания в епикризата от 29.02.2016 г. – време и място за консултативен преглед и неуказано изрично проследяване и на хроничното му заболяване Хепатит В. В обобщение, въззивникът намира, че противоправното поведение на медицинския персонал се заключава в: 1/ неправилно приложена антипсихотична терапия, но само предвид несъобразяването й с придружаващите заболявания - хроничен хепатит В, радикулит, лумбална остеохондроза, радикулопатия; 2/ неотразяване на придружаващите хронични заболявания в епикризата при изписването на ищеца, в противоречие с добрите медицински практики; 3/ поставяне в изолатор, без съобразяване на условията в него с придружаващите заболявания на ищеца и без отразяването му в медицинската документация, в разрив с добрите медицински практики; 4/ назначената терапия с медикамента „ Сперидан“, без предписването и на медикаменти от групата на хепапротекторите, за избягване страничните негативни ефекти на медикамента. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като се е позовал на заключението на комплексната експертиза, която пояснява разминаването в диагнозата на ищеца - при постъпването и при изписването му - с обстоятелството, че „смесеното личностово разстройство„ протича с чести декомпенсации и в случая е била налице и лекувана такава психотична декомпенсация. Приложените медикаменти и дозировката им са били адекватни за момента, с цел преодоляване състоянието му на психоза и предотвратяване рецидив на същата. Предписаната терапия не е предвиждана за постоянна, поради което са и указани контролни прегледи за проследяване състоянието на ищеца и съответната й редукция, каквито, по субективни и неясни причини, не са осъществени повече от година. Обективно липсва възможна причинност между престой в изолатор и обостряне симптоматиката на хроничния вирусен хепатит В. Действително, всеки от предписаните медикаменти, а още повече в комбинация и при продължителна употреба ,е могъл да повлияе негативно функцията на черния дроб, но същите са били необходими за лечението на ищеца, макар да е било възможно предписването и на медикаменти от групата на хепатопротекторите. Съдът е коментирал споделените от вещите лица възможни странични ефекти при лечение с медикамента Респеридон, поради което трябва да се предписва внимателно на пациенти с чернодробно заболяване. Възпроизведено е и становището на вещите лица, че дозировката на медикаментите не е била голяма и вероятно е съобразена с наличните към този момент заболявания. Не се установява причинност между проведеното от ответника лечение и получени нови заболявания. В правните си изводи въззивният съд е споделил липсата на доказателства за поставяне на ищеца в изолатор, доказаност на проведено адекватно медикаментозно лечение, съответно на състоянието му към момента на прием в болничното заведение, но продължило прекалено дълго, поради непроведени от ищеца контролни прегледи след изписването му. Макар това поведение да не може да му се вмени във вина / с оглед нежеланите странични ефекти върху психиката и волевата му дейност /, то, според въззизвия съд, не обосновава и отговорност на ответника. Съдът е посочил, че по делото са налице доказателства за преустановяване, при последваща консултация / едва през м. май 2017 г. /, терапията провеждана от ответника, но не и доказателства - медицински данни - за обостряне хроничните заболявания на ищеца. Искът е останал недоказан по основание. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал ?; 2/ Длъжен ли е съдът, при формиране на вътрешното си убеждение относно наличието или липсата на неправомерно поведение от страна на медицински специалисти и връзката му с конкретните вреди, да съобрази, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност ? – допълнителният селективен критерий по двата въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с приетото в цитираните / неразграничено по въпросите / решения по гр.д.№ 2956/2016 г. на ІV г.о., гр.д.№ 4347/2016 г. на ІV г.о., гр.д.№ 131/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 3/ Може ли съдът да приеме,че при проведена непълна терапия, без прилагане на медикаменти за отстраняване на нежелани странични ефекти, в конкретния случай – намалена когнитивна способност, памет, загуба на ориентация, увреждане на двигателния апарат, повишаване на чернодробните ензими - пострадал пациент, без близки, може да проследи състоянието си, без определен в съответната епикриза срок и назначена дата ? - обосноваването е в идентична хипотеза, с решение по т.д. № 551/2009 г.; 4/ Може ли съдът да изгради вътрешно убеждение, ако възприеме медицинско заключение с отговор за „най-вероятно„ ? – обосноваването е отново в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решение по гр.д.№ 1411/2009 г. на ІІІ г.о. и с общо позоваване на постановките в ТР № 1/2001 г. по тълк.дело № 1/ 2000 г. на ОСГТК на ВКС. В обосноваването на първи въпрос, касаторът навежда несъобразеното от въззивния съд обстоятелство, че проведеното от „Център за психични заболявания„ ЕООД лечение е предприето, без отчитане съпътстващите му заболявания и конкретно – хроничен вирусен хепатит В, предвид което е следвало да приема и медикаменти от групата на хепатопротекторите. Въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като, макар съдът да не е отчел посочената от вещите лица възможност за приемането и на такива, коригиращи страничните ефекти на лекарството „Сперидан„ медикаменти, е формирал решаващ извод, че по начало липсват надлежни доказателства / медицински данни / за „ обостряне на заболяването хепатит В „ – доколкото се касае за хронично състояние от 2007 г. насетне. Последното предполага преценка спрямо обективно установено предходно – преди лечението при ответника - състояние на заболяването и не може да се основава само на установени след лечението влошени чернодробни показатели, доколкото няма данни, че същите са били в норма предходно. Още повече, че основният решаващ извод на въззивния съд е, че / доколкото такова състояние на обостряне, към м. май 2017 г. - прегледа в МБАЛНП „Св. Наум„- би било налице /, влошаването на ищеца е резултат от продължителния и неконтролиран, поради бездействието му и въпреки указанията на болничното заведение, прием на предписаните от ответника медикаменти. Следователно, сам по себе си пропускът на съда да отчете непредписан, в облекчение страничните ефекти от лекарството „ Сперидан „, прием на хепапротектори, не би могъл да се квалифицира като съществен, защото съобразяването му не е от естество да промени правния резултат, на фона на цялостно установената фактическа обстановка. Вторият от въпросите е формулиран неясно в целта на търсения с него отговор и относимостта му към предмета на спора. По начало, като поведение в разрив с добрите медицински практики, според изявленията на вещите лица, ищецът сочи непосочването на данни за поставяне в изолатор и за придружаващи заболявания на ищеца, в изготвената епикриза от 29.02.2016 г. или друга медицинска документация. Съдът, обаче, е приел, че събраните доказателства не установяват твърдението на ищеца за поставяне в изолатор. С оглед това се явява недоказано основанието за отразяване на подобно обстоятелство / като невъзникнало/. При това, само от обстоятелството, дали подобна липса в медицинската документация се явява в разрив с добрите медицински практики, не следва, пряко относим към елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, правен извод .Поради това, вторият въпрос не удовлетворява изискването за правен, съгласно задължителните указания в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – отговор на който е от естество да повлияе правния резултат. С третия въпрос касаторът акцентира на обстоятелството, че няма близки и роднини, които да се погрижат за него, при конкретното психично състояние, в което се е намирал след изписването, като намира това обстоятелство за основание епикризата при изписването му да посочва конкретна дата на контролните прегледи. Въпросът визира „ непълна терапия „, отчитайки непредписан прием на хепапротектори, който има отношение само към една от посочените във въпроса последици „ обостряне на хепатит В „ / отречено / и няма отношение към „намалена когнитивна способност, памет и загуба на ориентация “. В този смисъл, въпросът е нелогично формулиран в хипотезиса си. При това, показанията на св. Х. / коментирани по-горе / оборват твърдението, че ищецът не е имал на кого да разчита, нещо повече – свидетелят „със зор„, едва година по-късно, го е накарал да потърсят консултация. По-важното, обаче, е че задължение на медицинското заведение, за подобна конкретизация на препоръките при изписване, още по-малко обвързването на такава практика със задължение за преценка на конкретната житейска ситуация при пациента, не са обосновани по делото с действаща правна норма или добра медицинска практика. Необоснован се явява и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК ,с цитираното решение по т.д.№ 551/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС - същото предпоставя формулирането на въпрос по приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК. Ответниците не са противопоставили възражение за съпричиняване, нито такова е съобразено от съда, но и не би могло, предвид отречен изобщо деликт – противоправно поведение на ответника, в причинност с установен вредоносен за ищеца резултат. Четвъртият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване - съдът не е приел за вероятно осъществяването на някой или всички от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Въпросът е формулиран превратно на фактологията по спора. Вещите лица от комплексната експертиза са приели за вероятно конкретната – ниска - дозировка на приеманите медикаменти да е е била съобразена с придружаващите заболявания на ищеца / конкретно лекарството „ Сперидан „ – с оглед хроничния хепатит В /, но от липсата на безспорна установеност на това обстоятелство не следва извод за установеност на който и да е от елементите на непозволеното увреждане, като достатъчен за неоснователност на иска се явява и само извода, че медицински данни, за обостряне на хроничното заболяване хепатит В на ищеца / съпоставено с обективно установено, предходно на лечението му при ответника, по-благоприятно състояние на заболяването му /, няма. Същото касае и останалите придружаващи заболявания на ищеца при постъпването му за лечение в „ Център за психично здраве – Враца„ ЕООД / гонартроза, дископатия, гастрит, радикулит, лумбална остеохондроза, радикулопатия и др. /. Решаващите изводи, противно на посоченото в изложението, не се основават на извод на експертизата, за вероятно приложено адекватно лечение – по отношение на същото е изразен категоричен извод, споделен от съда, наред с извод за недоказаност на друго противоправно поведение, нито на вреда, поради което е отпаднала нуждата от изследване наличието на причинна връзка и прилагане презумпцията за вина. Поради това, необоснован би бил и допълнителния селективен критерий с цитираното решение по т.д.№ 1411/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Вероятност е споделена само относно причината за изписаните ниски дози от медикаменти, като вероятно съобразени със съпътстващи заболявания на ищеца. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение