Определение № 4145 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3209/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. И. Б. и М. Б. М. срещу разпореждане на Софийски градски съд № 9809/ 19.04.2024 г. по гр.д.№ 4626/ 2022 г., с което е върната подадената от тях касационна жалба против постановено от същия съд по същото дело решение № 1170/ 29.02.2024 г., по съображения, че това решение не подлежи на касационно обжалване. Жалбоподателите поддържат, че са предявили иск за нищожност на въззивно решение пред касационната инстанция, който е неоценяем и разпоредбата на чл.280 ал.3 ГПК била неприложима. Освен това поддържат, че тази разпоредба противоречи на чл.124 от КРБ и не следвало да се прилага изобщо. Поради това молят обжалваното разпореждане да бъде отменено. Ответната страна „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, оспорва частната жалба и моли обжалвания акт да бъде потвърден, без да излага конкретни съображения. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство по гр.д.№ 28327/ 2020 г. на Софийски районен съд е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против З. И. Б. и М. Б. М., предявени са осъдителни искове за сумите 4 834,33 лв главница, 1 054,07 лв лихви, 10,45 лв главница и 2,84 лв лихви срещу втората ответница и 1 611,44 лв главница, 351,35 лв лихви, 3,48 лв главница и 0,94 лихви срещу първата ответница. Първоинстанционният съд уважил исковете – за главниците изцяло, а за лихвите – частично. Ответниците обжалвали решението на първата инстанция и по жалбата им било образувано гр.д.№ 4626/ 2022 г. на Софийски градски съд. С решение от 29.02.2024 г. въззивният съд уважил частично жалбата и посочил, че решението му не подлежи на обжалване. Въпреки това ответниците подали касационна жалба срещу въззивното решение, която съдът върнал с обжалваното в настоящето производство разпореждане. Приел, че цената на всеки от обективно и субективно съединените искове, по които се е произнесъл, е под 5 000 лв и че касационната жалба срещу решение по искове с такава цена е недопустима. Разпореждането е законосъобразно. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Предявените срещу З. И. Б. и М. Б. М. обективно и субективно съединени искове, по които пред Софийски районен съд е образувано гр.д.№ 28327/ 2020 г., са с цена под 5 000 лв. Въззивно решение по искове с такава цена не подлежи на касационен контрол по изричната разпоредба на закона – чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Неоснователно жалбоподателите поддържат, че са предявили иск за нищожност на съдебно решение, който е неоценяем и по който няма ограничение за достъп до касационен контрол. Иск за нищожност на съдебно решение се предявява пред районния съд, а не пред касационната инстанция. Пред ВКС може да бъде заявено твърдение за нищожност на съдебно решение в подадена срещу него касационна жалба, какъвто е и процесният случай. По отношение на такава жалба обаче ограничението по чл.280 ал.3 т.1 ГПК важи на общо основание. Неоснователен е и доводът, че посочената разпоредба противоречи на КРБ. Няма конституционно изискване правораздаването да се осъществява винаги в три инстанции и законодателят е свободен да ограничи инстанционното съдебно разглеждане на граждански спорове, това не съставлява лишаване на гражданските субекти от достъп до съд. В случая жалбата е недопустима по силата на изрична законова разпоредба, както правилно е констатирал въззивният съд в обжалваното разпореждане. Няма основание то да бъде отменено. По изложените съображения Върховният касационен съд