Определение № 494 от 09.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 407/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г. Образувано е по частна жалба на Г. Т. Г. срещу разпореждане № 893 от 11.06.2009 г., с което подадената от страната касационна жалба против решение № 172/27.04.2009 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д. № 188/2009 г. е върната. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Касаторът излага съображения за неправилност на атакуваното разпореждане. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Решението е постановено по чл. 82, ал. 1 СК за увеличение на издръжката, дължима от бащата на малолетната Н. Администриращият съд, като е изходил от цената на иска за периодичните плащания, както и предмета на въззивното производство, е определил обжалваемия интерес по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК на 720 лв. На това основание е приел, че въззивното решение не подлежи на обжалване и е върнал касационната жалба. Разпореждането е правилно. С исковата молба се претендира увеличение на издръжката, дължима от бащата на малолетното дете от 80 на 120 лв. Районният съд е уважил иска частично, като е определил на Г. да плаща месечно по 100 лв. Това решение, в частта, с която иска е частично отхвърлен не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на въззивната жалба, а и на въззивното решение е увеличението на платимата от бащата издръжка с по 20 лв. месечно. Правилно Врачанският окръжен съд е приел, че задължението по чл. 82, ал. 1 СК е за периодично плащане, по което цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т.7 ГПК – сборът на платежите за три години. От него е изходено и в Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ДВ бр. 22/2008 г./ при споразумението за издръжка, постигнато по дело за развод. Следва да се посочи, че тази техника не се различава от уредбата по отменения ГПК /чл. 55, ал. 1, б. „ж”/ и Тарифа № 1 към ЗДТССПССМПАВ, отм. /т. 3/. Не е било спорно в практиката, а и при действието на ГПК от 2007 г. е ясно, че размерът на периодичното плащане, предмет на иска по чл. 82, ал. 1 СК, когато се търси промяна на месечните суми по вече определена от съда издръжка, е разликата между присъденото и търсеното. Следователно, в случая, цената на иска, предявен от Н. Г. чрез нейната майка и законен представител Е. Т. против Г. Г. е търсеното увеличение от по 40 лв. за тридесет и шест месеца. Пред въззивния съд спорът е бил само за присъдените още по 20 лв. месечно над определените по гр.д. № 756/2007 г. 80 лв. Следователно, както правилно е приел и администриращият съд, въззивното решенето е постановено по дело с предмет, чиято парична оценка е 720 лв. /36 х 20/. Това е и обжалваемият интерес по касационната жалба, подадена от ответника Г. Тя е недопустима съгласно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК, което се отнася до всички видове дела по оценяеми искове, независимо от вида на защитата. В заключение, въззивният съд правилно е върнал касационната жалба. Разпореждането му е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение