Определение № 1235 от 06.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1874/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от М. Д. Д., [населено място], срещу определение № 524 от 22.08.2023 г. по ч.т.д. № 235/2023 г. на Софийски апелативен съд. С атакуваното определение се потвърждава първоинстанционното определение № 444 от 09.02.2023 г. по т.д.№ 2151/2022 г. на Софийски градски съд ТО, 13 състав, с което на основание чл. 126, ал.1 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ производството по делото е прекратено. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, посочено в изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: Първоинстанционният съд е сезиран с молба от М. Д. за откриване производство по несъстоятелност по отношение на „Глобъл уест“ ЕООД, [населено място]. Съдът приема, че по идентично искане на М. Д. и при излагане на същите факти е образувано т.д.№ 1988/2022 г. на Софийски градски съд, като изрично уточнява, че исковата молба по него е върната, но предходно образуваното производство все още е висящо. Изтъква се законовото право на кредитор по търговска сделка да инициира производство по проверка на финансовото състояние на търговец, но в същото време се прави позоваване на нормата по чл. 126, ал.1 ГПК, приложима по силата на чл. 621 ТЗ, която изрично изключва паралелното развитие на съдебни производства между същите страни, на същото основание и за същото искане и налага прекратяване на по-късно заведеното дело. Съдът сочи, че специалният закон не регламентира изрично отклонение от общото правило, а такова не може да бъде изведено и по тълкувателен път. Така мотивиран първоинстанционният съд е прекратил на основание чл. 126, ал.1 ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ производството по делото, като образувано по искова молба, подадена по-късно от предходно образуваното производство. Въззивният съд е споделил изцяло мотивите и правните изводи на Софийски градски съд, като е потвърдил първоинстанционното определение за прекратяване на делото. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд определение. В изложението по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, като твърди нарушение на правото на ЕС и в частност на чл. 6 ЕКПЧ относно правото на справедлив процес от безпристрастен съд. В тази връзка следва да се имат предвид задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на частния касатор. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на частния жалбоподател и от сочените в частната касационна жалба факти и обстоятелства. С оглед на това, че жалбоподателят не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а изложените от него аргументи съставляват по своята същност доводи за неправилност на обжалваното определение, относими към основанията по чл. 281, т.3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение