Определение № 845 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6156/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. чл. 248 ГПК и чл. 78, ал. 6 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от С. В. Г. ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Г. ЕГН [ЕГН], двете с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет. 4, офис 16, чрез адвокат Г. М. Г. от АК – Р., против въззивно определение на Апелативен съд – Велико Т. № 216/18.07.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 285/2013 г. по описа на същия съд. С обжалваното определение е отменено определение № 468/20.05.2013 г., постановено по гр. д. № 1116/2012 г. по описа на Окръжен съд – Русе в частта, с която е определен размер на дължимата държавна такса над 2 233.49 лв. до 2 265.49 лв., която такса следва да бъде заплатена от ответниците в производството С. В. Г. ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Г. ЕГН [ЕГН] и същото е потвърдено в останалата му обжалвана част. С частната жалба се излагат доводи, че въззивният съд неправилно е определил дължимата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса по оценяем иск за прогласяване нищожност на договор за дарение на два недвижими имота, находящи се в [населено място], по реда на чл. 71, ал. 1 ГПК, вместо по чл. 71, ал. 2 ГПК. Претендира се отмяна на въззивното определение в тази му част и редуциране размера на дължимата държавна такса. С изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Считат, че процесуалноправният въпрос досежно начина за определяне размера на дължимата държавна такса по искове за недействителност на сделки с предмет разпореждане с недвижими имоти е решен от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона /чл. 71 ГПК/ и за развитието на правото. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване, констатира следното: За да постанови обжалвания съдебен акт, Великотърновският апелативен съд е приел, че по делото са предявени два кумулативни иска – за обявяване нищожност на пълномощно и за обявяване недействителност на разпоредителна сделка с два недвижими имоти, с оглед на което и на основание чл. 72, ал. 1 ГПК следва да бъде събрана държавна такса по всеки от исковете, като по отношение на първия иск, който е неоценяем таксата е в размер на 50 лв., а по отношение на втория е в размер на 4 % върху общия размер на данъчните оценки на двата имота /73 883.20 лв./, равняващ се на сумата 2 183.49 лв. Даденото от въззивната инстанция разрешение на въпроса: намира ли приложение разпоредбата на чл. 71, ал. 2 ГПК при изчисляване размер на дължима държавна такса по искове, цената на които се определя на основание чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК е в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд, съгласно О. № 155/28.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1153/2013 г., III г.о.; О. № 348/07.05.2012 г. по ч. гр. д. № 156/2012 г., IV г.о.; О. № 580/13.10.2010 г. по ч. гр. д. № 441/2010 г., IV г.о. и др., според която по искове за съществуване, унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, когато договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот, дължимата държавна такса се определя съобразно чл. 71, ал. 2 ГПК върху една четвърт от цената на иска. Налице е основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд. Същото е неправилно в частта му, с която по иска за прогласяване нищожност на разпоредителната сделка държавната такса е изчислена в размер на 4% върху пълния размер на двете данъчни оценки /73 883.20 лв/, а не по правилата на чл. 71, ал. 2 ГПК - върху ¼ от тази сума. Дължимата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса от ответниците по делото С. В. Г. ЕГН [ЕГН] и Н. Г. Г. ЕГН [ЕГН] общо по двата иска е в размер на 788.83 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение