Определение № 3780 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. И. против определение № 3264/09.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 3268/2025 г. от 14-ти състав на САС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на Н. И. против разпореждане за връщане на частна жалба, постановено от СГС. Съдът е приел, че определението, с което производството е прекратено от СГС е надлежно връчен на ищеца И. на 30.09.2025 г., като предоставения от съда 7-дневен срок е изтекъл на 7.10.2025 г., вторник. Жалбата срещу определението е постъпила една на 20.10.2025 г. по пощата, видно от пощенското клеймо, поради което е просрочена. Съдът е приел, че този извод не може да бъде опроверган от представеното пред въззивната инстанция писмено доказателство – системен бон от 7.10.2025 г., тъй като същият удостоверява изпращане на пратка с друг бар код. Съдът е посочил, че постъпилата частна жалба от ищеца, по пощата, с приложен пощенски плик, върху който е поставен печат от 20.10.2025 г. е с бар код RPS1233COC13U0. Представения с частната жалба системен бон е за дата 7.10.2025 г. и с бар код RPS1233COВTW8Y. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК. Изложените твърдения в изложението касаят правилността на определението, но не се поставя относим правен въпрос, извод фактическите твърдения в изложението. Дори да се приеме, че се поставя правен въпрос, длъжен ли е съдът да изследва съдържанието на изпратено по пощата писмо до САС, съдът не е приел, че не дължи подобно произнасяне, напротив, посочил е в мотивите си подробно защо приема, че на 07.10.2025 г. е изпратен документ, различен от представената по делото частна жалба, предвид разликата в бар кода на двете пратки. Предвид изложеното, касационното не следва да се допуска, доколкото не се сочат основания за това. Водим от горното, състав на ВКС