Определение № 4619 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. К., чрез адв. Д. Д., срещу решение № 251 от 06.03.2023 г., постановено по гр.д. № 2102/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след отмяна на решение № 1007/04.05.2022г., постановено по гр.д. №8697/2021г., СГС е прието за установено по отношение на И. Г. К., Л. Л. Р. и Л. Л. Р., че Б. Ж. К. е собственик на 1/2 ид. част от апартамент с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-33 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: [населено място] район „С.“ [улица] вх. * ет. *, намиращ се на първия етаж в жилищна сграда с идентификатор ***, с адрес: [населено място] район „С.“ [улица] вх. * ет. *, с площ на апартамента 82,86 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, антре и входно антре, заедно с таванско помещение, застроено на 8,65 кв. м., заедно с избено помещение, застроено на 7,67 кв. м., заедно с 1,07% ид.части от общите части на сградата и 1,07% ид.части от 2303/3420 ид.части от правото на строеж върху терена, представляващ парцел *** от кв. *** по плана на [населено място] м. „Ц.“, цялото дворно място с площ 3420 кв. м., въз основа на придобивна давност, чрез осъществяване на непрекъснато владение в продължение на 10 години, с начален момент 21.08.1998 г. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. второ и трето ГПК за допускането му до касационно обжалване. В срок е постъпил писмен отговор от А. М. К., малолетна, представлявана от своята майка Д. Д. П. /наследник по завещание на Б. Ж. К. /, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. От Л. Р. и Л. Р. в срок не са постъпили отговори на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от ищца по делото с правен интерес от обжалване на въззивното решение, което като постановено по иск за собственост върху недвижим имот, подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК без оглед цената на иска. Производството по делото е образувано по предявен установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, като ищецът Б. К. се е позовал на изтекла придобивана давност. В обжалваното решение съдът е приел за безспорно, че на 25.04.1996г. М. К. е придобил собствеността върху спорния имот по силата на договор за покупко-продажба, като към момента на сключване на договора е бил непълнолетен и е действал със съгласието на своя баща – ищецът по делото Б. Ж. К.. М. К. е починал на 02.07.2010 г. и е оставил за наследници съпругата си – ответницата И. Г. К., ищеца и майка си Л. Х. К.. След смъртта на последната, настъпила на 21.04.2019 г., в нейните права по заместване встъпили Л. Л. Р. и Л. Л. Р.. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че по делото липсват доказателства, че ищецът е демонстрирал пред ответницата И. К. намерението си да свои нейната идеална част от имота. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения иск, въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът Б. Ж. К. се е позовал на придобивана давност с начален момент на владението - 25.04.1996г., която съвпада с датата на покупката на имота от непълнолетния му син М. Б. К.. В тази връзка съдът е посочил, че твърденията на ищеца са, че владее имота от 25.04.2016 г. - /стр. 2 абзац последен от исковата молба/ и след смъртта на сина си е продължил да владее като отдава имота под наем и събира наемите, както е правил това в продължение на 20 години, като изрично на стр. 3 от исковата молба пояснява, че началният момент на владението е от 1996 г. Съдът е изложил мотиви, че М. Б. К. е навършил пълнолетие на 21.08.1998г., като ищецът е упражнявал родителски права, и съответно владението върху спорния имот до 21.08.1998г., ако е осъществявано такова, е на правно основание, което изключва придобиването по давност. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имота на твърдяното от него основание давностно владение, осъществявано в периода 1998г.- 2008г. Изложени са и мотиви, че всички фактически твърдения на ответницата И. Г. К. се отнасят за период, следващ смъртта на съпруга й М. Б. К. и нямат правно значение, защото срокът на придобивната давност вече е бил изтекъл към момента на откриване на наследството. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – поради вероятна недопустимост на въззивното решение с твърдения, че е постановено по нередовна искова молба, като се поддържа също, че в исковата молба ищецът основава правото си на собственост на основание наследство и давностно владение, а въззивният съд, приемайки, че ищецът е придобил по давност имота още приживе на сина му М. К., се е произнесъл извън предмета на спора,с който е бил сезиран. С оглед мотивите на съда в обжалваното решение и предвид изложените в исковата молба фактически твърдения, е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. второ ГПК – поради вероятна недопустимост на решението, като постановено по непредявен иск. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение