Определение № 1769 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3911/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. И. Г., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 425 от 3.07.2024г. по в.гр.д. № 417/2024г. на Окръжен съд Враца, с което е отменено решение № 86 от 11.04.2024г. по гр.д.№ 680/2023г. на Районен съд Оряхово в обжалваната част, с която е уважен предявения иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за сумата от 950лв. и в частта за присъдените разноски и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от него иск против Районен съд Козлодуй за сумата от 950лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие в съда и държавата, причинени в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр.д.№ 796/2022г.на РС Козлодуй, ведно със законната лихва, считано от 7.11.2023г. като неоснователен. В останалата отхвърлителна част до претендираните 5 001лв. решението е влязло в сила. Без да се позовава на конкретно специално основание за допустимост по чл.280 ГПК, касаторът поставя следните три въпроса: 1. Могат ли да се изключват от периода, в който делата следва да се разгледат и решат в разумен срок по смисъла на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ периодите, през които съдията е бил в отпуск, в съдебна ваканция, е с натовареност над средната за страната, съдия от състава заема длъжност „административен ръководител“ на съда и е налице незапълнен щат?, 2. Може ли несигурно събитие – като евентуално бързо разглеждане на делото от горната инстанция – да компенсира нарушаването на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от предходната инстанция при предявен иск по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ в вишестоящата инстанция? и 3. Включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция целия период от сезиране на съда до изпращане на делото на друга инстанция при преценка за спазване на разумния срок за разглеждане на делото? Срещу подадената от касационна жалба е постъпил отговор от административния ръководител на Районен съд Козлодуй, с който се изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Въззивният съд е приел предявеният иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ за неоснователен, приемайки следното: Гр.д.№ 796/2022г.на РС Козлодуй е образувано на 18.07.2022г.въз основа на подадена от Д. Г. искова молба срещу ОДМВР Враца. Било е разпределено на съдия Д.-А., която на следващия ден е постановила размяна на книжа. На 10.08.2022г. и 15.08.2022г. са постъпили отговор и искане от ответника за привличане на трето лице помагач /“АЕЦ Козлодуй“ЕАД/ срещу който е предявен обратен иск. На 30.09.2022г. съдията-докладчик е оставил без движение обратния иск, констатирал е нередовности и е дал указания за отстраняването им. На 13.10.2022г. те са изпълнени. На 25.11.2022г. третото лице помагач е било конституирано, приет е за разглеждане обратния иск и е даден срок за размяна на книжа по чл.131 ГПК. На 31.01.2023г. е постъпили отговорите на третото лице по главния обратния искове. С определение от 9.08.2023г. съдията-докладчик се е произнесъл по доказателствените искания на страните, изготвил е проект за доклад и е насрочил делото за открито заседание за 19.09.2023г. Същото е проведено на посочената дата, събрани са доказателствата и делото е обявено за решаване. Решението е постановено на 7.11.2023г. Последвали са молби с правно основание чл.248 ГПК и въззивна жалба. При тези безспорни факти, възивният съд е посочил, че разумността се срока се преценява съобразно конкретно установените обстоятелства, като се търси баланс между интересите на лицето да получи възможно най-бързо решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството. В случая, неговата обща продължителност в релевантната инстанция - е 1 година и 4 месеца и тя не може да бъде определена като „неразумен срок“ за разглеждане на делото съобразно неговите специфики: предявени са два основни и два акцесорни обективно съединени иска, привлечено е трето лице-помагач, отстранявани са нередовности, приет е за съвместно разглеждане обратен иск, от становищата на страните е видно, че спорните въпроси са били със значителна сложност, събирани са множество доказателства, включително и експертиза. Съдът е отчел, че макар и трудов, спорът не е разглеждан по реда на Глава ХХV „Бързо производство“, Част ІІІ „Особени искови производства“ ГПК и същият не е свързан с реализиране на трудов доход, а е за допълнително възнаграждение. Въззивният съд е констатирал един по-продължителен период, през който не са предприемани действия /от 31.01.2023г.,когато е приключила размяната на книжата до 9.08.2023г., когато е постановен акта по чл1.40 ГПК/, но е преценил че той не променя извода за разумната обща продължителност на проведеното производство. Позовал се е на установената съдебна практика, съгласно която за отговорността на държавата по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ е релевантна общата продължителност – от предявяване на иска до приключване с постановен акт. Нейната разумност покрива евентуалното неспазване на някои инструктивни срокове, което е във връзка с движението на делото. Без това да съставлява решаващ довод, съдът е съобразил и наличието на три обективни причини: Първата е във връзка със здравословното състояние на съдията-докладчик /който е бил в отпуск за временна нетрудоспособност за срок от общо 76 дни през процесния период/, което освен до забавяне на насрочването е довело и до неспазване на едномесечния срок за постановяване на съдебния акт, който вместо на 19.10.2023г. е обявен на 7.11.2023г. Вторият факт, който е отчетен е, че като изпълняващ функциите на административен ръководител на съда, съдията-докладчик е била натоварена и с други функции извън правораздавателните. Третата посочена обективна причина е, че съдът е работил с незапълнен щат, при натовареност над средната за страната /отчетената действителна натовареност на РС Козлодуй е 52.25 при средна 42.15 за периода/. При тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения с т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС, а и всички са разрешен от въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.2б, ал.1 ЗОДОВ. Видно от гореизложените мотиви на въззивния съд, неговият решаващ довод за отхвърляне на иска е констатацията му, че установената обща продължителност на делото в конкретния случай, която е от 1 година и 4 месеца в първата инстанция, не може да бъде определена като „неразумен срок“. Фактите, във връзка с които – касаторът е обосновал поставените от него въпроси с № № 1 и 2, за времето, в което съдията-докладчик е бил в отпуск, за срока на съдебна ваканция, за натовареността и наличието на незапълнен щат, за функциите на заемащия длъжността „административен ръководител“, както и за начина на разглеждане на делото в горната инстанция – са обстоятелства, които не са определящи за крайния извод на съда. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС – „правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело“. Дори и да се приеме, че поставените от касатора въпроси с № № 1 и 2 са релевантни, доколкото могат да се разглеждат като свързани с критерият по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ: „поведение на компетентните власти“, то следва да се посочи, че даденото им разрешение е в съответствие с установената практика, която се основава на практиката на ЕСПЧ във връзка с приложението на чл.6 §1 ЕКЗПЧ. Съгласно същата релевантна за отговорността на държавата е общата продължителност на съдебното производство – от предявяването на иска до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок следва да се направи в резултат на комплексен и цялостен анализ, съобразно установените факти по делото относно - неговата фактическа и правна сложност, броят и спецификата на предявените искове, развитието на процеса, настъпилите усложнения от процесуален характер, сложността на повдигнатите въпроси, обема на доказателствения материал, поведението на съда и страните, значението на делото за ищеца, както и поведението на последния в хода на производството. В случая, именно тази преценка е осъществена от въззивният съд. Освен това, той е коментирал установените забавяния, анализирайки причините за тях и поведението на съда на страните, съобразявайки че държавата има задължението да организира съдебната си система по начин, че да осигури спазването на правата на страните, включително и процесното за разглеждане на делото в разумен срок. Именно в тази връзка е извел крайният си извод, че от значение е общата продължителност на съдебното производство, позовавайки се на установената практика, че може да има нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност и обратно – да се приеме, че няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС при допусната забава в отделна част от производството, ако е формиран извод /на базата на горепосочения анализ/, че общата продължителност на делото не е прекомерна. Третият поставен от касатора въпрос /относно включване в релевантния период и на времето от сезиране на съда до изпращане на делото на друга инстанция/, е теоретичен. Освен това, той не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото не е бил въвеждан като релевантен факт в исковата молба, не е обсъждан от въззивния съд и по него той не е формирал мотиви. Следва да се има пред вид, че предявяването на настоящия иск за обезщетение на вреди по висящо производство /касаещо производството по предявения иск по гр.д.№ 796/2022г.на РС Козлодуй пред първата инстанция/ не е пречка за предявяване на друг иск по чл. 2б ЗОДОВ, относно хода на делото в другите инстанции, вкл. след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт, ако са налице последващи забавяния и ищеца твърди последваща неразумна продължителност на производството. Мотивиран от изложеното, като счита, че не са сочените основания за допустимост, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение