Определение № 113 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1303/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ответника по касационната жалба „А.” Е. населено място, чрез адв. Н. Ц. за изменение на определение № 60848/22.12.2021 г. по гр.дело № 1303/2021 г. на ВКС, г.о. в частта за разноските, като в полза на молителя се присъди сумата 16 478.98 лв. разноски по делото за производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение и сумата 21 314.94 лв., направени разноски за въззивното производство, като последната сума е присъдена в тежест на молителя с въззивното решение, представляваща дължим остатък за държавна такса за производството пред СГС. Ответникът по молбата Държавата, чрез Министъра на финансите, чрез юрисконсулт Д. Д. е изразил мотивирано становище за неоснователност на молбата и евентуално е въведено възражение за намаляване на разноските на молителя за адвокатското възнаграждение, поради прекомерност на същото съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото по чл.78,ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата на ответника по касационната жалба е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С определение № 60848/22.12.2021 г. по гр.дело № 1303/2021 г. на ВКС, IV г.о. по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решение № 1567/14.12.2020 г. по в.т.дело № 2355/2020 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 1808/08.02.2021 г., подадена от ответника РБългария, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт Д. Д.. Със същото определение в полза на ответника по касационната жалба не са присъдени разноски за производството пред ВКС, като е прието, че не са налице данни за заплатено адвокатско възнаграждение в полза на адв.А. В.. С въззивното решение на Софийски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определението на ВКС по чл.288 ГПК, е потвърдено решение от 09.03.2020 г. по гр.дело № 17229/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която РБългария е осъдена да заплати на „А.” Е. населено място сумата 409 968.43 лв., представляваща размер на причинени вреди от задържане на 20% такса от стойността на произведеното количество електрическа енергия от възобновяеми източници, за което са издадени фактури, посочени в решението, ведно със законната лихва от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане и сумата 124 529.98 лв. мораторни лихви върху главницата от 408 968.43 лв. за периода от 27.12.2015 г. до 27.12.2018 г. Със същото решение е осъден „А.” Е. да заплати по сметка на Апелативен съд населено място сумата 21 314.94 лв. представляваща дължим остатък за държавна такса за производството пред СГС и е осъдена РБългария да заплати на „А.” Е. сумата 16 478.98 лв. разноски по делото за въззивното производство. Видно от данните по делото по подадената касационна жалба от ответника РБългария, представлявана от министъра на финансите е подаден писмен отговор вх. № 4467/19.03.2021 г. от „А.” Е. населено място, чрез адв.А. В./стр.44 и сл./. В писмения отговор е заявено искане за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, включително и за производството пред ВКС. Към писмения отговор вх. № 4467/19.03.2021 г. на „А.” Е. е приложена молба – л.63 от същото дружество, без дата, с която е заявено искане в полза на дружеството да се присъдят направените разноски пред ВКС в размер на 16 478.98 лв. за адвокатско възнаграждение, пред Софийски апелативен съд в общ размер от 37 793.92 лв., от които 16 478.98 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 21 314.94 лв. дължим остатък за държавна такса за производството пред СГС, съответно направени разноски пред СГС в размер на 16 913.98 лв., от които 16 478.98 лв. за адвокатско възнаграждение, 25 лв. държавна такса, 400 лв. заплатен депозит за вещо лице и 10 лв. държавна такса за издаване на съдебни удостоверения. Към писмения отговор е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между „А.” Е. и адвокатско дружество „П., М. и п.” от 30.10.2019 г., фактури, издадени от същото адвокатско дружество за сумите както следва: от 05.03.2021 г. за сумата 16 478.98 лв. за процесуално представителство по посочения договор за правна защита и съдействие с включен ДДС, от 07.10.2020 г. за сумата 16 478.98 лв. за процесуално представителство по цитирания договор, от 30.10.2019 г., за сумата 16 478.98 лв. за процесуално представителство по цитирания договор, преводни нареждания на У. Б. АД с наредител „А.” Е. и получател Адвокатско дружество”П., М. и п.” както следва: от 08.11.2019 г. за сумата 16 478.98 лв., от 02.11.2020 г. за сумата 16 478.98 лв., от 16.03.2021 г. за сумата 16 478.98 лв. с посочено основание за плащане във всяко от нарежданията - процесуално представителство. Приложено е платежно нареждане на Българо-американска кредитна банка от 18.01.2021 г. за преведена сума 21 314.94 лв. държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд, справка за преведена сума от „А.” Е. по сметка на СГС на 29.05.2019 г. в размер на 400 лв. депозит за ССЕ и два броя платежни нареждания на л.73 и 74 – ксероксни копия с неясно изписано съдържание. От приложеното пълномощно на л.20 и 21 по в.т.дело № 2355/2020 г. на САС се установява, че ответника по касационната жалба е упълномощил адвокатско дружество”П., М. и п.” да го представлява по делото, както и още четирима адвокати, един от които е адв.А. В., включително до приключване на делото пред всички инстанции. Изложените факти налагат извод, че в производството по чл.288 ГПК пред ВКС ответника по касационната жалба „А.” Е. е упълномощил адв. А. В. да осъществява процесуално представителство по делото, съответно е заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на сумата 16 478.98 лв. с включен ДДС. Упълномощеният адвокат В. е представил писмен отговор по подадената касационна жалба. Производството пред ВКС е приключило с постановяване на определение по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на САС. Заявено е в срок искане за присъждане на разноски за касационното производство. Ответникът по молбата и жалбоподател Държавата, представлявана от министъра на финансите е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 ГПК съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Съдът намира, че това възражение е частично основателно. Съгласно чл. 9,ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. В настоящият случай минималното адвокатско възнаграждение с оглед цената на всеки от предявените искове – сумата 408 968.43 лв. главница и 124 529.98 лв. лихва за забава, съобразно разпоредбите на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 16 476 лв. Като съобразява текста на чл.9,ал.3 от същата Наредба № 4 минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба в случая е в размер на сумата 12 357 лв. В този размер адвокатското възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и повдигнатите правни въпроси от жалбоподателя, съответно мотивираното становище в писмения отговор на ответника по касационната жалба. Молбата на ответника по касационната жалба по чл.248 ГПК следва да се уважи за сумата 12 357 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. В останалата част до пълния размер от сумата 16 478.98 лв. молбата следва да се остави без уважение. В приложената молба към писмения отговор на ответника по касационната жалба, конкретизирана и в настоящата молба е заявено искане за присъждане на „А.” Е. на сумата 21 314.94 лв. разноски по делото за въззивната инстанция, тъй като с въззивното решение молителят-ищец е осъден да заплати в полза на Апелативен съд населено място посочената сума дължим остатък за държавна такса за производството пред СГС. Молителят сочи, че с въззивното решение съдът е следвало да осъди ответника да му заплати тази сума, разноски по делото за въззивното производство. Молителят претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер на 16478.98 лв. за адвокатско възнаграждение. В посочената част молбата - първоначална и настояща на „А.” Е. представлява искане за допълване на въззивното решение в частта на присъдените разноски. Компетентен да се произнесе по тази молба е въззивния съд, на когото делото следва да се изпрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение