Определение № 318 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4643/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК по касационната жалба на адвокат Св.Я. като процесуален представител на С. Г. Л. със съдебен адрес в [населено място], [община], срещу въззивното решение на ОС Варна от 05.VІІ.2019г. по в.гр.д. № 558/2019г. Ответницата по касационната жалба Д. Д. Л.-Е. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат И.А. е заявила становище, че не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение В. е потвърдил решението на РС Варна от 14.І.2019г. по гр.д. № 2748/2018г., с което С. Л. е осъдена да заплати на Д. Л.-Е. 9800лв., представляващи неотчетена сума, получена от продажбата на 1/6 ид.част от имот, съответно индивидуализиран, с нот.акт № .../.....г., ведно със законната лихва от предявяването на иска по чл.284 ал.2 ЗЗД, както и 2988.12лв. мораторна лихва. С решението С. Л. е осъдена да заплати на Д. Л.-Е. 200лв. разноски за въззивната инстанция – заплатен адвокатски хонорар. Въззивният съд е приел за установено, че с пълномощно от 31.І.2013г. ищцата е упълномощила ответницата да я представлява пред всички институции в страната относно нейната идеална част /1/6/ от магазин и офис, находящ се в [населено място], включително с правото да го продаде на когото намери за добре, при условия по нейна преценка. В пълномощното е посочено желанието на ищцата да получи дължимата й се част от продажната цена по банков път по открита на нейно име банкова сметка. На 27.ІІ.2013г. ответницата продала имота на ищцата на В. Д.Л. за 9800лв., като в нотариалния акт е посочено, че продавачът е получил напълно чрез пълномощницата си продажната цена. Прието е, че с пълномощното и нотариалния акт, обективиращ договор за продажба чрез пълномощник, е установен сключен между страните неформален договор за поръчка. С оглед на това за ответницата е възникнало задължението да отчете получените в резултат на продажбата суми, като ги предаде на ищцата, като тежестта да докаже отчета е нейна /на ответницата/. Ответницата не отрича, че е действала като пълномощник на ищцата, нито че е получила продажната цена, а за възраженията й, че с част от сумата /2000 евро/ е закупила пиано на ищцата, което й предала заедно с останалите пари от сделката на 01.VІ.2016г., тя не е представила доказателства, тежестта за което е била нейна. Тъй като ответницата не е установила чрез пълно и главно доказване, че е предала парите на ищцата, отговорността й следва да бъде ангажирана с присъждането им. Въззивният съд е оценил като неоснователно оплакването на ответницата във въззивната й жалба за процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд с приемането на незаверени с апостил документи, съставени в Испания, основавайки се на Регламент /ЕС/ 2016/1191 за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване изискванията за представяне на някои официални документи в ЕС. По искането за даване от ищцата на обяснения по реда на чл.176 ГПК е прието, че при наличието на обективни причини за невъзможността тя да се яви лично поради патологична бременност и местоживеене в Испания ответницата е имала възможност и е следвало да установи всички свои твърдения в отговора си чрез други допустими доказателства, което не е сторила своевременно. С определение от 02.ІV.2019г. въззивният съд е оставил без уважение като преклудирани на основание члр.266 ал.1 ГПК доказателствените искания на касаторката, заявени във въззивната й жалба: за разпит на свидетел – прието е, че такъв е бил допуснат от първоинстанционния съд, но поради недовеждането му в следващо съдебно заседание без посочване на уважителни причини, за което делото е било отложено, свидетелят е бил заличен; за обяснения на ищцата по реда на чл.176 ГПК – прието е /и в о.с.з. на 05.VІ.2019г./, че от представени медицински документи се установява наличие на обективни пречки – трайно местоживеене на ищцата в Испания и патологична бременност – за личното й явяване по делото, а и в исковата си молба и в първото съдебно заседание ищцата е навела твърдения по отношение на въпросите, по които са исканите обяснения; за прилагане на гражданско дело /8951/2016г. на РС Варна/ - то е неотносимо към спора; представените в о.с.з. на 17.Х.2018г. писмени документи не са оспорени своевременно с оглед чл.193 ал.1 ГПК, поради което оспорването им едва с въззивната жалба е недопустимо, а и те не касаят съществото на спора. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „Ако в пълномощно между упълномощител и упълномощен не е посочена конкретна банкова сметка и ако упълномощителят няма банкова сметка в страната и не е предоставил такава извън страната, как следва да му бъде заплатена сумата след реализиране на сделката, за която е било изготвено пълномощното“. В касационната жалба се сочи противоречие с ТР № 1/2013г. относно събирането на доказателства – при поискани от страната доказателства, но нереализирани от първоинстанционния съд, въззивният съд следвало да допусне тези доказателства. Първият поставен въпрос е неотносим към резултата по спора, до който е достигнал въззивният съд. В атакуваното решение не е формиран извод, нито е подлагано на преценка значението за спора на наличието/липсата на посочена от ищцата конкретна банкова сметка, по която да се преведе получената от ответницата сума като цена по продажбената сделка. С оглед на това и предвид заявеното в отговора на касаторката на исковата молба, че е предала на ищцата цялата сума, включително и чрез закупеното в нейна полза с част от сумата пиано, поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото. Вторият въпрос с оглед обосновката му всъщност представлява оплакване за процесуално нарушение по смисъла на чл.281 ГПК, но то се подлага на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото произвоство по допускането. Не се сочи въпрос, относим към основанията, поради които въззивният съд не е уважил доказателствените искания на касаторката, заявени с въззивната й жалба, а с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и правото на защита на насрещната страна касационният съд не може да го вземе предвид служебно. При липсата по изложените съображения на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,