Определение № 50126 от 23.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 597/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд против решение № 64/02.11.2021 г. по гр.д. № 375/2021 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 21047/19.03.2021 г. по т.д. № 54/2020г. на ОС-Кърджали в частта за осъждане на касатора да заплати на И. Ж. С. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП на 27.03.2019 г., ведно със законната лихва от 01.08.2019 г. до окончатено изплащане на сумата. Касаторът излага становище, че решението на ПАС е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията И. Ж. С. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба на Гаранционния фонд. Претендира присъждане на разноски по чл.38 ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, ПАС е приел, че е сезиран с иск по чл.557, ал.1, т.1 КЗ. Намерил е за безспорно осъществяването на ПТП на 27.03.2019 г. в [населено място]. Предвид представения протокол за оглед на местопроизшествие и констативен протокол за ПТП, както и въз основа на разпита на свиделелите-очевидци на инцидента, които са възприели от много близко разстояние случилото се, решаващият съд е счел за доказан механизма на ПТП - на 27.03.2019 г. около 19,45 ч. ищецът е бил блъснат при управление на своя велосипед, пресичайки на пешеходна пътека, от неизвестен водач при управление на неизвестно МПС. Въззивната инстанция е обсъдила заключението на САТЕ, според което мястото на удара между автомобила и велосипедиста се намира на пешеходната пътека. Велосипедистът е преминавал през пътното платно по маркираната пешеходна пътека, при разрешителен режим на светофара, едновременен за автомобила, когато автомобилът е започнал да извършва ляв завой. Велосипедистът, управлявайки велосипеда, седнал върху него, е навлязъл на пешеходната пътека, при достигане на средата на лентите за движение в посока центъра, е бил ударен в десния крак от автомобила с предната дясна част. В резултат на удара велосипедът и велосипедистът са паднали на лявата страна, а автомобилът е преминал зад него, не е спрял след удара и продължил към центъра. Съдът е посочил, че според вещото лице водачът на лекия автомобил е можел да предотврати удара, но е бил загубил контрол над пътната обстановка пред него. Във всеки един момент е имало видимост между автомобила и велосипеда в кръстовището /като при движението на къси светлини велосипедистът е бил видим за водача на автомобила най-малко от 30 м./ и въпреки всичко водачът не е предприел необходимите мерки да спре и да предотврати произшествието. Счел е, че велосипедистът не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като ударът за него е бил страничен/заден. Предвид заключението и от показанията на свидетелите ПАС е заключил, че настъпилото ПТП, при което е пострадал ищецът, е по вина на неизвестния водач на неизвестния автомобил, който при завой наляво при зелен сигнал за него на светофара не е пропуснал да премине по пешеходната пътека ищеца като велосипедист при зелен за него сигнал на светофара. С това свое поведение неизвестният шофьор на неидентифициран автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, установени с чл.5, ал.2, т.1, чл.6, т.1, чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 25, ал.1 и чл. 47 от ЗДвП. В резултат на ПТП ищецът е получил уврежданията, описани в исковата молба – две фрактури. Според решаващия състав дали ударът е бил директно в крака на велосипедиста или е бил във велосипеда, респективно, дали уврежданията са пряко от удара или са вследствие на настъпилото след него падане, няма самостоятелно правно значение при установяването на настъпилото по вина на неизвестния водач увреждане. Установено е от ищеца по несъмнен начин, че той е получил телесните увреждания вследствие (в причинно-следствена връзка с) виновно противоправно деяние на неизвестния водач, поради което му се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди при условията на чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е обсъдил заключението на СМЕ, според което на ищеца е било причинено счупване на големия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната става и в областта на колянната става. Преценено е проведеното болнично и оперативно лечение и наблюдение, болките и страданията вследствие на счупванията на големия пищял на дясната подбедрица в острия период след травмата и извършената операция. В тази връзка съдът е констатирал, че за около една седмица болките са били със значителен интензитет, след което са стихвали постепенно. Отчетено е било, че счупванията на големия пищял на дясната подбедрица в областта на глезенната и в областта на колянната става са довели до трайно затрудняване на движението на десния крак за около 3-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като не е изключена възможността и след този период при натоварване на крайника, както и при неблагоприятни атмосферни условия, пострадалият да чувства болки с неголям интензитет. Подробно въззивната инстанция се е спряла на извършените две операции – метална остеосинтеза на фрагментите от счупването на десния голям пищял в областта на глезенната става и операция за премахването й, предизвиканата от това болката в глезенната става и нейното проявление в ежедневието. Обсъдил е хода на оздравяване, продължителността му и прогнозите за възстановяване. Обстойно са били коментирани и показанията на съпругата на ищеца относно болничния престой от 19 дни, домашното лечение в гипс около 45 дни, а след премахването му проведената рехабилитация, като през този 7 месечен период пострадалият не можел сам да се обслужва, като понастоящем болките пордължават при натоварване. Свидетелсикте показания са били преценени и с оглед отражението на травмите върху психиката на лицето, причинения дискомфорт, промяната в начина живот и влошаване на качеството му, отражението върху работоспособността му. В заключение окръжният съд е определил размер на обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД от 30 000 лв., която е съобразил и със социално-икономическата обстановка към 27.03.2019 г. - минималната работна заплата в страната от 560 лв., лимит на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ съгласно чл.492 от КЗ - 10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с оглед на икономическата конюнктура в страната. По възражението на застрахователното дружество по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от ищеца като пострадало лице за настъпването на вредите, което да е основание за намаляване на дължимо обезщетение, ПАС е намерил, че действително велосипедистът се е движил на колело на пешеходната пътека, а не като пешеходец, бутайки колелото. С което си поведение е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Посочил е, че съгласно §6, т.10 и 19 от ДР на ЗДвП велосипедът е пътно превозно средство и като такова не трябва да се придвижва по пешеходна пътека, която на осн. т. 54 от ДР на ЗДвП е част от платното за движение, предназначена за преминаване на пешеходци, а съгласно чл. 81, т.5 от ЗДвП на водачите на двуколесно превозно средство (с изключение на ведосипедисти на възраст до 12 години, какъвто не е случаят) е забранено да го управляват по площите, предназначени само за пешеходци. Същественото според съдът в случая е, че категорично с оглед заключението и обяснението в открито съдебно засадание на вещото лице по САТЕ водачът на процесния лек автомобил е имал възможности да предотврати настъпването на ПТП, докато велосипедистът не е имал възможности да предотврати настъпването на ПТП, ударът за него е бил страничен/заден. Не се установява от доказателствата по делото поведението на ищеца като велосипедист да е в конкретна причинна връзка с настъпването на ПТП, а се установява, че такава категорично е налице предвид поведението на водача на неизвестния автомобил, който е нарушил нормите на чл.5, ал.2,т.1, чл.6, т.1, чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 25, ал.1 и чл. 47 от ЗДвП, а именно задълженията си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни ППС, да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, да контролира непрекъснато ППС, което управлява, да се съобразява при избиране на скоростта на движението с атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, при завиване наляво преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, при приближаване към кръстовище трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство. Поради което възражението по чл. 51, ал.2 от ЗЗД е било прието за неоснователно. В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът поставя следните правни въпроси: 1/, 8/, 10/ и 12/ са тъждествени и се свеждат до въпроса за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства, като направи самостоятелна преценка на същите и изложи мотиви в тази връзка; 2/ Допустимо ли е гражданският съд да формира правните си изводи по съществото на спора, повдигнати пред гражданския съд по реда на ГПК, на база материали от досъдебното производство, събрани по реда на НПК?; 3/ При направено оспорване от ответника на механизма на пътно-транспортното произшествие /ПТП/, както и на съдържанието на самия констативен протокол за ПТП с пострадали лица, чия е доказателствената тежест да установи механизма на ПТП, респ. причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП, както и истинността на отразеното в констативния протокол за ПТП? Ползва ли се констативният протокол за ПТП с пострадали лица с материална доказателствена сила по отношение на механизма на ПТП и причините и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието при изрично оспорване в този аспект?; 4/ и 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди експертното заключение и да прецени доказателствената му стойност при липса на оспорване от страните ? Следва ли решаващият съд да кредитира изцяло експертно заключение с даден отогвор за „най-вероятна причина“ за настъпване на определени факти и обстоятелства?; 6/При наличие на основания за заинтересованост на свидетел по делото, длъжен ли е съдът да цени показанията му при условията на чл.172 ГПК?; 7/ обобщен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД с оглед критериите за определяне на обезщетение за неимуществени верди по справедливост; 9/ Могат ли изводите на въззивния съд да се основават на предположения?; 11/Длъжен ли е въззивният съд при определяне на дължимото обезщетение да съпостави конкретното поведение на делинквента и това на увредения и да отчете тежестта на допуснатите от всеки нарушения, намиращи се в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат? Следва ли определеният като справедлив размер на обезщетението да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпване на процесното ПТП? Касаторът се позовава на допълнително основание за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение по поставените въпроси със задължителна практика и практика на ВКС, обективирана както следва – по първи, осми, десети и дванадесети въпрос в: ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС №1/1953 г., решение № 30/13.04.2020 г. по гр.д. № 2378/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 180/06.02.2017 г. по гр.д. № 1826/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015г. на ВКС, II т.о., решение № 103/09.11.2020 г. по т.д. № 2546/2019 г. на ВКС и др.; по втори въпрос – в решение № 265/10.09.2012 г. по гр.д. № 703/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ВКС, II т.о.; по трети въпрос – в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 71/16.08.2017 г. по т.д. № 60343/2016 г. на ВКС, II т.о. и мн. др.; по четвърти въпрос – в решение № 241/23.10.2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на ВКС, I г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 118/15.05.2012 г. по гр.д. № 588/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 60/25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. на ВКС, II т.о. и др.; по пети въпрос – в решение № 457/01.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009 г. на ВКС, III г.о. и решение № 43/04.09.2017 г. по гр.д. № 3143/2016 г. на ВКС, III г.о.; по шести въпрос – в решение № 131/12.04.2013 г. по гр.д. № 1/2013 г. на ВКС, IV г.о.; по седми въпрос – в ППВС №4/1968 г., ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 88/09.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о и др.; по девети – в решение № 22/02.07.2019 г. по т.д. № 587/2018 г. на ВКС, I т.о и по единадесети въпрос – в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1963 г., решение № 19/20.07.2018 г. по т.д. № 1748/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, II т.о. Касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че групата въпроси относно задълженията на въззивния съд по отношение излагането на мотиви и тяхното съдържание макар и да се явява обуславяща за крайното разрешаване на правния спор не е разгледана в противоречие с цитираната практика на ВКС. П оследователно в нея се поддържа становище, че при формиране на фактически и правни изводи съдът се ръководи от правилата по чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Въззивният съд е съд по съществото на спора и изгражда вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал – поотделно и в съвкупност, съдът като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Доводите по касационната жалба са, че макар и да е коментирал доказателствата по делото, ПАС не е направил собствен анализ на същите. Основно оплакванията са, че липсват доказателства в ПТП да е участвал неидентифицирано МПС. В тази връзка се оспорват изводите на съда въз основа на обсъдените от него гласни доказателства, САТЕ, СМЕ, писмени доказателства. Следователно касаторът обосновава основание по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, тъй като счита, че от анализът на доказателствата се налагат различни от обективираните в съдебния акт фактически констатации. Според разясненията по ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС навеждането на касационни основания не представлява формулиране на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и същите не подлежат на обсъждане във фазата по чл.288 ГПК, а на преценка само след допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи, че въззивният е извършил съпоставяне на доказателствата – не е формирал изводи въз основа единствено на констативен протокол и протокол за оглед на местопроизшествието. Съобразил ги е във връзка с показанията на двете свидетелки, очевидци на инцидента, които са проверени и чрез назначената САТЕ. Показанията на служителя на МВР са коментирани в качеството им на косвени доказателства, а не като преки такива за установяване на релевантните факти. С оглед изложеното вторият и третият правен въпрос също не се явяват обуславящи произнасянето на въззивния съд. Изводът за осъществяване на ПТП и механизмът му не са изградени изключително върху посочените писмени доказателства от досъдебното произвидство. Ценени са гласни доказателства и експертизи в тяхната съвкупност. ПАС не е възложил в тежест на ответника по иска доказването на същите факти. Въпроси № 4 и 5 са поставени в контекста на доводи как следва да се обсъди заключение на СМЕ и САТЕ. Въпросът е обуславящ изводите на въззивния съд, доколкото касае приложението на чл.202 ГПК. Налице е константна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора съдебни решения, че съдът не е длъжен да възприеме едно или друго експертно заключение, но когато го приема или отхвърля следва да изложи мотиви, в които да посочи основанията за това, като го прецени всестранно и заедно с всички други доказателства по делото. В случая, противно на твърдението на касатора, въззивният съд е изложил аргументи защо кредитира заключението на вещото лице Д., изготвено по допуснатата в първа инстанция автотехническа експертиза, респ. защо кредитира това на вещото лице М. по СМЕ. Същите са били съпоставени със свидетелските показания и писмените доказателства. Проверка на обосноваността на изводите на въззивния съд не е възможна на този етап от развитие на касационното производство. Ето защо по въпросите не е налице противоречие на въззивното решение с посочената практика на ВКС, т.е. не е изпълнено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въпрос № 7 не отговаря на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В константната практика на ВКС, на която се позовава и касаторът, е прието, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил травматично увреждане, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, интензивността на страданията, вида на вредите. От значение са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай ПАС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на касатора. Решаващият състав е изследвал релевантните за спора доказателства – показания на свидетели, експертизи на СМЕ относно състоянието на пострадалия, вида и продължителността на проведеното лечение; търпените като характер, интензивност и продължителност неудобства в периода на възстановяване, последиците за физическото и психологическото му състояние. Несъгласието на касатора с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Девети въпрос се явява неотносим към конкретния спор, доколкото въззивният съд не е изградил изводите си въз основа на предположения. Отново възраженията на касатора са за липса на доказателства, установяващи противоправно поведение на неустановен водач на МПСр т.е. касаят по същество преценката на доказателствата по делото. Произнасянето на въззивната инстанция по единадесети въпрос не е в отклонение на приетото в: ППВС № 1/1953 г., ППВС № 1/1963 г., решение № 19/20.07.2018 г. по т.д. № 1748/2017 г. на ВКС, I т.о., решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, II т.о. В съответствие с дадените в тях разрешения ПАС е изложил мотиви относно конкретното съдържание на действията на всеки един участник в ПТП, задълженията им съобразно ЗДвП и наличието на причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Касаторът оспорва изводите на съда относно липсата на причинна връзка между поведението на велосипедиста и ПТП, т.е. повдига спор относно фактите, а не относно приложимото право. Не е осъществено и основанието „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. С оглед оплакванията в касационната жалба настоящият състав на ВКС не може да направи извод за констатиране на някой от гореизложените пороци без извършване на проверка по същество на въззивното решение. Не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства и нарушаване на основни принципи на гражданския процес. Предвид изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. На осн. чл.38, ал.2 ЗАдв в полза на процесуалния представител на ответника по касацията следва да се присъди възнаграждение в размер на 1287 лв., определено на осн. чл.9, ал.3 вр. чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към деня на осъществяване на процесуалното представителство по делото /подаване на писмен отговор/ с оглед достигната фаза на касационното производство. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на ВКС