Определение № 3855 от 07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1746/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Обжалвано е определение № 95/12.03.2024 г. по ч.гр.д. № 83/2024 г., с което Апелативен съд – Пловдив е потвърдил определение № 3051/22.12.2023 по гр.д. № 2023/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив по отхвърлената молба на ответника „Интерстрой груп 2010“ ЕООД за освобождаване от такси и разноски по насрещния иск по чл. 307 ТЗ, предявен с отговора на исковата молба на Т. И. Р. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Определението се обжалва от „Интерстрой Груп 2010“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос: Следва ли съгласно принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Европейския съюз, съответно от правото на ефективен и справедлив съдебен процес по чл. 47, ал. 2 и ал. 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в случай като настоящия да се признае правото на дружество да бъде освободено от държавна такса с оглед невъзможността да я заплати? Касаторът счита въпросът обуславящ въззивното определение – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд го е решил в противоречие с решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел“ ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski I PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98) и решение от 10.01.2006 г. по дело Tetronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99) – допълнителната по чл. 280, ал. 2 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно. От ответника по частната касационна жалба Т. И. Р. не е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. След извършен анализ на решенията на СЕС, на които касаторът се позовава, въззивният съд е приел, че в тях се признава право на юридически лица да бъдат освободени изцяло или частично от такса в съдебните производства по защита на техни субективни права, признати или произтичащи от правото на Европейския съюз, като преценката на съда е по различни фактори – размера на таксите и специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице според стадия на производството, в който ограничението е наложено. За да изключи това право на дружеството по насрещния иск по чл. 307 ТЗ, предявен с отговора на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че такава възможност не произтича както от националния закон, така и от правото на Европейския съюз. Настоящият състав намира, че при тези мотиви на въззивния съд повдигнатият въпрос обуславя определението, но той е решен в съответствие с решенията на СЕС, с които касаторът обосновава допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационния контрол. Анализът на тези решения, извършен от въззивния съд, им съответства, като правото на освобождаване на „Интерстрой Груп“ ЕООД в конкретния случай е изключено поради това, че субективното потестативно право по чл. 307 ТЗ, упражнено с насрещния иск, произтича/уредено е в националния закон, а не в правото на Съюза. Решенията на СЕС, а и определението на Съда (шести състав) от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/Friestst Bayern, изясняват, че принципът на ефективна правна защита, във връзка с правото на достъп на юридическите лица до съд и справедлив процес (чл. 47 ХОПЕС), предоставя на държавите-членки свободен избор за постигане на тази цел. В автономията на всяка държава-членка на Съюза е в своето национално право да предвиди задължение за държавна такса по искови молби за граждански дела. Проекция на тази автономия е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, б. „а“ ЗДТ, която предвижда задължението за внасяне на държавна такса. То се отнася и до исковата молба по чл. 307 ТЗ, с която ищецът/търговско дружество упражнява свое субективно право, уредено в Търговския закон. От националния закон произтича и неговото задължение авансово да внесе държавната такса(чл. 71 ГПК) като част от изискванията/абсолютните процесуални предпоставки за редовност на исковата молба (чл. 128, т. 2 ГПК). Правото по чл. 307 ТЗ произтича от националния правен ред, а той не допуска съдът да освободи юридическо лице от задължението за държавната такса. Условията по чл. 83 ГПК се прилагат само за физически лица. Правото на ищеца/физическо лице от освобождаване от такси и разноски в съдебните производства е с конституционно основание. В преамбюла на Основния закон е закрепен принципът на социалната държава. Принципът се отнася за физическите лица. В своята практика СЕС предвижда възможност юридическо лице да бъде освободено от държавна такса в съдебно производство пред националния съд, но я съотнася само към дела в защита на субективни права, произтичащи/предвидени в наднационалния правен ред. Чл. 51, пар. 1 ХОПЕС предвижда, че нейните разпоредби се отнасят до държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. В съответствие с практиката на СЕС въззивният съд е приел, че чл. 47, първата и втората алинея на Хартата не се прилагат, тъй като възможността съдът да изменени или прекрати търговски договор поради стопанска непоносимост е установена в Търговския закон, а не произтича от правото на Съюза. Изложеното изключва всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.