Определение № 32 от 28.06.2017 г. на ВКС по д. № 24/2017 г.

Производството е по чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Софийския районен съд и Административен съд – София-град, относно компетентния съд, който да разгледа обективно съединени искове, предявени от Я. П. М. от [населено място] и А. „П.“ - София, с правно основание чл.104, ал.1 ЗДСл за сумата 3955,00 лева, чл.106, ал.3, изречение второ ЗДСл за сумата 33390,00 лева, чл.61 ЗДСл за сумата 753,48 лева, и мораторни лихви, общо за трите суми в размер на 195,75 лева, съответно за посочените суми – 95,60 лева, 81,94 лева и 18,21 лева. Обстоятелствата по делото са следните: Я. П. М. от [населено място] е предявил против А. „П.“ - София, горепосочените искове пред Административен съд – София-град. Административен съд – София-град, е приел че посочените искове не са от неговата компетентност, позовавайки се на разпоредбата на чл.124 ЗДСл, и е изпратил делото на Софийския районен съд. Софийският районен съд, II г.о., 53 състав, също е приел, че спорът не му е компетентен, обосновавайки се с разпоредбата на чл.128, ал.1, т.6 АПК, а именно, че исковата претенция е пряка и непосредствена последица от отменени и влезли в сила решения по незаконосъобразни административни актове - Заповед №ЧР-СП-18/13.02.2015 г. и Заповед №ЧР-СП-37/23.3.2015 г. на председателя на УС на А. „П.“ за преназначаване на ищеца. Изводът е обоснован и с посочената в съдебния акт на СРС практика на ВКС и ВАС. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, взе предвид следното: От описаните в исковата молба обстоятелства се установява, че твърденията са за претенции, основаващи се на отменени като незаконосъобразни административни актове на А. „П.“, с която ищецът е бил в служебно правоотношение. Поради това компетентен да се произнесе по предявените искове е административния съд. В посочения смисъл е и приетото в т.6 от Тълкувателно постановление №2/2014 от 19.5.2015 г. по тълк.д.№2/2014 г. по описа на ВКС ОСГК и ВАС – първа и втора колегии, в която е прието, че “Делата по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.”.В процесния случай имущественият спор попада в хипотезата на чл.128, ал.1, т.6(предишна т.5 – ДВ, бр.74 от 2016 г.) АПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК, петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд