Определение № 137 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Т. Х. чрез пълномощник адвокат К. С., против определение № 5162 от 15.12.2021 г. по ч.гр.д. № 14144/2021 г. на СГС, с което е оставена без уважение частната й жалба против първоинстанционното определение № 20191407 от 29.09.2021 г. по гр.д. № 74542/2017 г. на СРС, 180 състав за връщане на исковата й молба и прекратяване на производството. Частната жалба е допустима, подадена е от страна в процеса, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.129, ал.3, изр. второ ГПК, становище по чл.276, ал.1 ГПК от сочените ответници в исковата молба не се иска, и постъпилото такова от ответника В. Н. Х. като ЕТ Валентин Христов, не се съобразява. С частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на определението, а в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че в случая е допустимо касационно обжалване на въззивното определение при условието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - доколкото разрешеният с обжалваното определение въпрос за допустимостта на самостоятелен иск по чл.76, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба от неучаствалия в делбата съсобственик, е в противоречие с практиката на ВКС - с решението по т.1 от ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, също и с определение № 49/09.03.2016 г. по гр.д.№ 897/2016 г. на ВКС, ГК, І г.о., определение № 32/27.02.2018 г. по гр.д.№ 5045/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., и при условието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- доколкото произнасянето на ВКС по същия въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Настоящият състав на касационната инстанция намира следното при преценката за допустимостта на касационно обжалване: Производството е било образувано пред Софийски районен съд по иск от А. Т. Х. срещу десет физически лица (съгласно направеното от ищцата уточнение на предявения иск с молба от 14.09.2021 г.) за прогласяване нищожност на съдебна делба на описания в исковата молба недвижим имот, допусната делбата с решение от 22.07.2009 г. и извършена делбата с решение от 28.04.2017 г. (последното невлязло още в сила), двете решения постановени по гр.д.№ 11609/2007 г. на СРС, 70 състав, с твърдение, че ищцата също е съсобственик на този недвижим имот, но не е участвала в делбеното съдебно производство по гр.д.№ 11609/2007 г. на СРС, 70 състав По исковата молба на А. Т. е образувано гр.д. № 74542/2017 г. на СРС, 180 състав, и с определение № 20191407 от 29.09.2021 г. по това дело исковата молба е била върната и производството по делото e прекратено. С въззивното определение № 5162 от 15.12.2021 г. по ч.гр.д. № 14144/2021 г. на СГС, частната жалба на А. Х. срещу горното прекратителното първоинстанционно определение е оставена без уважение, по две съображения. Първо, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за прогласяване нищожност на съдебна делба без нейно участие, основан на ППВС № 7/19073 г. за непротивопоставимостта на решението по дело за делба на съсобствен имот на съсобственик, който не е участвал в делото и за допустимостта този неучаствал съсобственик да предяви нов иск за делба. Второ, че наличието на интерес от самостоятелен иск не следва от приетото в т.1 от ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, доколкото това тълкувателно решение има предвид искове за установяване нищожност на договор за доброволна делба, в който смисъл имало и формирана съдебна практика, посочена в определението. Обжалваното въззивно определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по изведения от частния жалбоподател процесуален въпрос, който е обусловил произнасянето на въззивния съд за недопустимост на самостоятелно предявения иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожност на съдебна делба. По този въпрос не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с посочените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК тълкувателно решение и определения на ВКС не е даден отговор именно на същия този процесуален въпрос за допустимостта на самостоятелен иск за нищожност на съдебна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН, а относно допустимостта на самостоятелен иск за нищожност на договор за доброволна делба/ с посоченото ТР № 3/2013 г./ и за непротивопоставимостта на решението за съдебна делба спрямо съсобственик, който не е участвал в делбата / с посочените две определения на ВКС, с които е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение за съдебна делба, приключила без участие на молителя/. По въпроса обаче е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, изхождайки от т. 7 на ППВС 7/1973 г., че когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН, не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността, не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях неучаствалите в делбата съсобственик може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75, ал. 2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който иск за делба ще е допустим. С решението по т.1 на ТР № 3/19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, се приема, че е допустимо искът за установяване нищожност на договор за доброволна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство. С това решение се уеднаквява създадена противоречива практика по допустимостта на самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба. Разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН обаче не провежда разграничение относно начина на извършване на делбата, за да се приложи последицата- нищожност на делбата без участие на някой от сънаследниците/респ. някой от съсобствениците съгласно чл.34,ал.2 ЗС. Редът на защита на неучаствалия в делбата съсобственик следва да е еднакъв, независимо по какъв ред е осъществена делба без негово участие - с договор за доброволна делба, с решение за съдебна делба или със съдебна спогодба. Съсобственик не може да се противопостави на волята на друг съсобственик да иска делба на общото имущество (чл.34, ал.1 ЗС), но също така съсобственик, неучаствал в нищожната делба, не е длъжен да иска прекратяване на съсобствеността чрез предявяване на иск за делба. За неучаствалия в съдебна делба съсобственик, както и за неучаствалия в договор за доброволна делба съсобственик, също е налице правен интерес да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство, за да може въз основа на решение по иска по чл.75, ал.2 ЗН със сила на пресъдено нещо да се внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки един от тях върху съсобственото имущество, така както наличие на такъв интерес е признат с решението по т.1 от ТР № 3/2013 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГК на ВКС в полза на неучаствалия в договор за доброволна делба съсобственик. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС дава следния отговор на поставения правен въпрос: „ Допустимо е иск за установяване нищожност на съдебна делба по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство“. С оглед така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното определение се явява неправилно, и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, като делото следва да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в настоящето производство. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: