Определение № 60156 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1734/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Евро Ферт” АД, представлявано от юрисконсулт К. Г., против решение № 3088 от 18.05.2020г. по гр.д. № 2742/2018г. на Софийски градски съд, ГК, IV – Б въззивен състав, с което след отмяна на решение от 14.09.2017г. по гр.д. № 64365/2015г. на СРС, II ГО, 55 състав в осъдителната му част е отхвърлен предяненият от касатора против „ХОЛДИНГ БДЖ” ЕАД иск с правно основание чл.55, ал.1, прл.3 ЗЗД за присъждане на сумата 4 959 лева, представляваща задържан депозит /гаранция/ по сключен на 02.04.2012г. договор за наем на обект: рекламна площ от 42 кв.м., разположена на водонапорната кула в [населено място], прекратен на 09.10.2015г. при условията на чл.7, ал.3 вр. чл.5, ал.2 от договора. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по формулирани материалноправни въпроси. Ответникът „Холдинг Български държавни железници” ЕАД оспорва касационната жалба. Релевира възражение за недопустимост на жалбата, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД е 4 959 лева и поради това на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, ноe насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл.365, т.1 ГПК търговско е дело по искове с предмет право или правно отношение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства. В настоящия случай въззивното решение в частта, в която с оглед изложените оплаквания и формулираните правни въпроси е обжалвано, е постановено по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за сумата 4 959 лева, явяваща се внесена гаранция за изпълнение по прекратен договор за наем на рекламна площ, сключен между страните на 02.04.2012г. Сключеният между страните договор има характера на търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, поради което предявеният иск е от категорията на посочените в чл.365, т.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед цената на иска съобразно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол. Даденото във въззивното решение указание за неговата обжалваемост не може до обуслови допустимост на касационната жалба в отклонение от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. По изложените съображения подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение