Определение № 565 от 11.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 445/2020 г.
ВКСI търговско отделение11.11.2020 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2377/01.11.2019 г. по гр.д.№ 2278/2019 год. на Софийски апелативен съд. ОСЪЖДА А. В. Р., на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК във връзка с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на ЗД „Евроинс„ АД разноски за настоящото производство – 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Р. против решение № 2377/01.11.2019 г. по гр.д.№ 2278/2019 год. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение от 18.02.2019 г. по гр.д.№ 176/2018 г. на Софийски окръжен съд, в частта му, с която е уважен предявеният от касаторката против ЗД „Евроинс „ АД иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лева, искът е отхвърлен изцяло, поради недоказана активна материалноправна легитимация на същата като лице, притежаващо правото да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. Х. Н. при ПТП от 08.09.2013г. год., настъпило по вина на водача на застраховано при ответното дружество моторно превозно средство ,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„, като е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част - до претендираните от ищцата 120 000 лева. Жалбоподателката оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразяване с всички събрани доказателства, неоснователен отказ да се кредитират показанията на свидетелките П. и К., за сметка на показанията на св. П., съобразени като оборващи твърденията на ищцата за доказано трайно фактическо съжителство между същата и починалия. Страната счита, че по начало постоянното съвместно живеене не е задължителна характеристика на брачната връзка и не е белег на фактическо съжителство, подкрепа и грижа. Не са съобразени, според касатора, събраните доказателства за продължителността на установената между двамата връзка, достатъчно да се обоснове извод за трайни и задълбочени близки техни отношения. Свидетелските показания не са анализирани в дълбочина и съобразно действителните отношения и наблюдения на свидетелите / конкретно на св. П. / по отношение съжителството на ищцата и починалия. Кредитирайки показанията на тази свидетелка, въззивният съд, според касатора, не е изложил мотиви относно некредитирането на показанията на останалите свидетели. Като цяло се сочат нарушения на чл.235 ал.2 и ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, като съдът не е подложил на самостоятелна преценка фактическия и доказателствен материал и е направил необосновани изводи за недоказана активна материалноправна легитимация на ищцата. Ответната страна – ЗД „Евроинс „ АД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради формулирането на въпроси, които не съответстват на мотивите на въззивното решение, съобразено изцяло със задължителната практика на ВКС и необосноваването на допълнителен селективен критерий в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе ,настоящият състав съобрази следното: За да отхвърли изцяло предявения иск, с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ / отм./, въззивният съд е съобразил, че съгласно ППВС № 4 /1961 г., допълнено с ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г., лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия има право да претендира неимуществени вреди от смъртта му при деликт, като негова е тежестта за доказване на активната му материалноправна легитимация, т.е. безспорно установяване в конкретния случай, че между ищцата и починалия П. Н. са съществували в заявения период отношения като между съпрузи, със съдържанието, което СК предписва за отношенията между брачни партньори: интимен, траен, доброволен съюз, при който двамата са споделяли общо домакинство, намирали са се във фактическа и физическа близост, полагали са обща грижа за семейството, споделяйки разходите, изпитвали са уважение и оказвали подкрепа един на друг. Такова доказване, въззивният съд е счел, че не е проведено. Въз основа подробен анализ на показанията на всяка от свидетелките и частичната вътрешна противоречивост между тези на свидетелките К. и П., а от друга между техните показания и тези на св.П.,съдът е отчел недоказаност на съвместно съжителстване между ищцата и починалия в посочения 7 –годишен период, данни за каквато липса съдържат показанията на съседката на ищцата - св. П.. Изрично е отчетено, че само впечатленията на последната са преки и непосредствени по отношение бита и домакинството на ищцата, както и най-подробни по отношение личността й. Съдът е отчел, че в една част показанията на другите две свидетелки са по-скоро предположения и умозаключения, а не основани на конкретни факти и наблюдения. Непротиворечиво установеното от тези показания - че ищцата и починалия са ги посещавали по празници като двойка и са споделяли намерение да имат деца – съдът е коментирал като напълно недостатъчно за да обоснове извод за трайно съвместно съжителстване, със съдържанието посочено по-горе. В този смисъл е обоснован извода, че не всяка емоционална връзка между двама души удовлетворява изискването за материалноправна легитимация за предявяване на иск за неимуществени вреди от смъртта на единия, в който смисъл установената емоционална реакция на ищцата при смъртта на Н. / впрочем свидетелски показания за естеството на търпимите от същата болки и страдания в продължителен план, а не само към момента на смъртта и погребението ,изобщо не са събрани / не е достатъчна да обоснове основателност на претенцията. В изложението по чл.280 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно естеството на връзката и поддържаните отношения между починалия и ищцата, като предпоставка за определяне принадлежността й към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за вреди ?; 2/ Длъжен ли е въззивният съд при преценка на събраните гласни доказателства да се мотивира защо дава вяра на един свидетел, а не дава вяра на другите, както и да ги прецени заедно с всички останали доказателства по делото ?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства по делото, които са от значение за спора, както и доводите на страните ? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с решенията по гр.д.№ 759/2010 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 91/2010 г. на ІV г.о., гр.д.№ 4216/2008 г. на ІV г.о. на ВКС. Формално и без никаква обосновка са посочени като допълнителен селективен критерий чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Първи и трети въпроси са практически идентични в една част и взаимно допълващи се до въпроса за задълженията на въззивния съд, съгласно чл.235 ал.2 ГПК. Въпросите не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като не кореспондират със съдържанието на решаващите мотиви на въззивния съд. Досежно установилата се връзка между ищцата и починалия са събирани единствено гласни доказателства - показанията на три свидетелки, които съдът обстойно е коментирал,вкл. във взаимовръзка по отношение установяваните от всяка от свидетелките факти и обстоятелства. Нито касационната жалба, нито изложението сочат необсъдено доказателство или довод, а изразяват несъгласие с изводите на съда, въз основа на така обсъдените доказателства. Правилността на тези изводи е предмет на друга фаза от касационното производство, на основанията по чл.281 т.3 ГПК. Напълно обосновани са изводите на съда, че цялостното съдържание на установените взаимоотношения между ищцата и починалия не покриват съдържанието на същинско, а не формално съжителство / още повече неустановено безспорно трайно такова в общо домакинство /, което да е различно от обичайната емоционална връзка между приятели, доколкото не се установяват ония типични характеристики в организацията на бита, ежедневието, споделянето на общи интереси и цели, общи материални придобивки, взаимна грижа, подкрепа и съпричастност, които открояват отношенията между лица, съжителстващи на съпружески начала. Не удовлетворява общия селективен критерий и втория формулиран въпрос, отново поради несъответствие със съдържанието на решаващите мотиви. Съдът е посочил причините, поради които не кредитира / не изобщо, а частично, а в друга тяхна част преценявайки ги като несъществени относно подлежащите на установяване факти / показанията на свидетелките К. и П. - вътрешна противоречивост и неподкрепеност от други доказателства по делото, както и без непосредствен поглед върху ежедневието и общуването на ищцата и починалия, а в една част и като почиващи на предположения. Необосноваването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Следва да се съобрази, че съдът не е приел за доказана липсата на трайно съжителство на съпружески начала между ищцата и починалия, на основание показанията на св. П., а приел за недоказана такава от ищцата, носеща доказателствената тежест за това, а показанията на св. П. само като разколебаващи достоверността на показанията на останалите свидетели. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Цитирани разпоредби
14- чл. 226, ал. 1 КЗ
- чл. 235, ал. 2 ГПК
- чл. 236, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 281, т. 3 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 235, ал. 2
- чл. 25
- чл. 280, ал. 1, т. 1
- чл. 280, ал. 1, т. 2
- чл. 78, ал. 3
- чл. 81