Определение № 1491 от 05.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1133/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Л. Б. от ВАК частна жалба на синдика на „Росина Ойл 1“ ЕООД/н/ срещу определение № 69/27.03.2024г. по възз.ч.т.д.№ 65/2024г. на АС - Велико Търново, с което, след отмяна на определение № 53/12.02.2024г. по т.д.№ 75/2023г. на ОС - В.Търново за оставяне без уважение молбата на „Транс Ер“ ЕООД за замяна на допуснатото обезпечение, е постановено друго, с което на осн. чл.389 ГПК, е заменено допуснатото обезпечение чрез запор на вземанията по банкови сметки на „Транс Ер“ ЕООД със запор на движими вещи- влекачи, собственост на „Транс Ер“ ЕООД, с обща пазарна стойност 139 800лв., до размера на цената на иска от 125 383.06лв. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Искането е за неговата отмяна и за потвърждаване на първоначално наложената обезпечителна мярка –запор върху вземания по банковите сметки на ответника в посочените търговски банки. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поддържани основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, както и по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи,изложени от страните? 2.При замяна на обезпечение следва ли съдът да следи дали новата обезпечителна мярка нарушава правата на кредитора при реализацията на неговото вземане? С писмен отговор насрещната страна „Транс Ер“ ЕООД намира, че обжалваното определение е неподлежащо на касационен контрол.Моли частната жалба да бъде оставена без разглеждане. Съставът на I т.о., въз основа на въведените доводи и данните по делото, намира следното: С обжалваното определение въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за замяна на обезпечителната мярка и вместо това е допуснал исканата замяна. Съгласно ТР № 1от 21.07.2010г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, обезпечителното производство е двуинстанционно. Постановените в това производство въззивни определения подлежат на касационно обжалване само по изключение – в случаите по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционно определение за отказ за първоначално допускане на такова. Тъй като обезпечителното производство има привременен характер, постановените в това производство определения не са такива, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК (т. 6 от ТР № 1/17.07.2011г., ОСГК на ВКС и т. 1 от ТР № 5/2015, ОСГТК на ВКС). Като постановени в обезпечителното производство, въззивните определения по чл. 398 ГПК не подлежат на касационно обжалване. Това разрешение е приложимо и в случаите, в които въззивният съд, след отмяна на първоинстанционното определение, замени обезпечението, тъй като в този случай е неприложима по аналогия разпоредбата на чл.396, ал.2, изр. 3 ГПК(в т. см.смисъл определенията по ч.т.д.№ 189/2022г., по ч.т.д.№ 1236/2020г., по ч.т.д. № 2925/2018, по ч.т.д. № 1372/2017 и др.) По изложените съображения подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: