Определение № 61 от 09.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2323/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Висше училище по агробизнес и развитие на районите – Пловдив“ против определение № 3361/27.10.2025 г. по ч.гр.д.№ 2892/2025г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 13213/15.10.2025г. по гр.д.№ 14767/2025г. на Районен съд - Пловдив. С потвърденото определение е върната, като недопустима поради липса на правен интерес, подадената от частния жалбоподател искова молба против ответниците Агенция по вписванията и В. Д. Д.. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, като постановено в нарушение на материалноправни и процесуални норми и немотивирано, до степен на очевидна неправилност. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил наведените с частната жалба срещу първоинстанционното определение доводи на страната. С изключение на излишно, според нея, препращане по аналогия към неотносимата разпоредба на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, определението не съдържа мотиви в обосноваване на крайния правен извод, че липсва правен интерес „да се установи, че не съществува правоотношение, от което да възникне представителна власт за ответника В. Д., като органен представител на Висшето училище, което качество тя твърди да притежава, във заявление до регистър БУЛСТАТ / петитум на исковете / производството по което е още висящо, а такъв интерес би възникнал едва от вписване на обстоятелствата по това заявление. Съдът не е отчел аргументите на ищеца, че със самото подаване на заявлението е провокирано смущение в правната му сфера, тъй като заявените за вписване обстоятелства касаят неговия статут и по-конкретно – персоналния субстрат на негов висш орган на управление и представителство. Жалбоподателят сочи, че цели да установи спрямо ответниците, със сила на пресъдено нещо, че „ не е възникнало заявеното за вписване обстоятелство, като се отрече валидното учредяване на правоотношение, което да легитимира В. Д. като представител на Висшено училище„. Предявяването на иска ищецът счита „ единствена възможност да се пресече задействаният чрез заявлението потенциал, за представител да бъде вписано […….] лице, за което обективно не е възникнало такова качество“. Съдът не се е съобразил с изрично посочената му практика на касационна инстанция – определение по гр.д.№ 6097/2024г. на ГК на ВКС, отричайки относимостта й на база фактологията по разрешения спор – при вече вписано в БУЛСТАТ обстоятелство, каквото в случая няма. Според жалбоподателя, по аргумент на по-силното основание, щом е допустим установителен иск срещу Агенция по вписванията „че не съществува преюдициално за вече вписани обстоятелства правоотношение, с оглед бъдещото им заличаване в резултат на обвързващата СПН, то такъв иск е допустим и когато тези обстоятелства още не са вписани, при което правонарушението ще бъде прекратено преди да се е мултиплицирало в необратими последици„. Всички тези аргументи / цитирани дословно по-горе / жалбоподателят намира изцяло пренебрегнати от въззивния съд. Достатъчно, според него, би било съдът да изходи от правната природа и предназначението на установителния иск, допустим и като превенция срещу „по-остри„ форми на правонарушение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищецът - „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив„ / насетне сочен като ВУ /– е предявил против Агенция по вписванията и В. Д. Д. установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване със сила на пресъдено нещо, че между него и В. Д. „ не е възникнало и не съществува правоотношение, от което за В. Д. да произтичат правомощия на ръководител / представител на ВУ“. Правният интерес от предявяването на тези искове ищецът обосновава със следните обстоятелства: Учредител на ВУ е „ Интерколеж - С„ ООД, в което В. Д. и С. Д. са съдружници, с дялово участие съответно 34 % и 66 %. Дружеството се представлява от съдружника С. Д. и понастоящем това обстоятелство, както и правно-организационна форма - дружество с ограничена отговорност - са вписани в ТРРЮЛНЦ по партидата му. В опит да бъде превзето дружеството от В. Д., е свикано и проведено от нея Общо събрание от 19.10.2022г., документирано в Констативен протокол рег. № 8961, акт № 9,, том № 3 на Нотариус Т. К., рег. № 227 на НК с район на действие Районен съд - Пловдив, на което са взети следните решения: 1/ С. Д. е изключена като съдружник; 2/ С. Д. е освободена като управител на „Интерколеж С“ ООД, без освобождаване от отговорност; 3/ притежаваните от изключения съдружник дялове – 66 % - се поемат от В. Д., която следва да внесе стойността им за допълване на капитала до вписания размер, а същевременно да изплати стойността им по номинал на С. Д.; 4/ приема се дружествен договор, отразяващ настъпилите промени. На същата дата – 19.10.2022г. – като едноличен собственик на капитала на „Интерколеж - С„ ЕООД В. Д. е взела решение да освободи С. Г. Д. като ръководител / президент на Висшето училище и е избрала себе си за такъв. На основание така взетото решение В. Д. е подала заявление за вписване настъпилите промени в ръководството на ВУ в регистър БУЛСТАТ – вх. № 20240606144530/06.06.2024г.. Ищецът се позовава на двукратен опит на В. Д. да впише промяна в обстоятелствата по партидата на „Интерколеж - С„ ООД в ТРРЮЛНЦ, въз основа решенията на Общото събрание от 19.10.2022г., производството по които заявления е спряно, на основание чл. 536 ГПК, до приключване с влязло в сила решение спора по т.д.№ 601/2022г. на Окръжен съд – Пловдив, все още висящо. По това дело С. Д. атакува по реда на чл. 74 ТЗ взетите решения от ОС на „Интерколеж - С„ ООД от 19.10.2022 г.. Именно от обстоятелството - че и понастоящем дружеството-учредител на ВУ е в правно-организационна форма на ООД, а вписан по партидата му представител в ТР е С. Д., респ. отричайки съществуването на орган на управление „Събрание на едноличния собственик на капитала“ - ищецът счита, че решенията, на които се основава подаденото от В. Д. заявление на 06.06.2024 г., не са произвели каквито и да било правни последици, респ. това заявление е за вписване на несъществуващи обстоятелства.На същото основание В. Д. не се легитимира като представляващ ВУ. По тези съображения ищецът твърди, че заявлението е подадено от В. Д. в качеството на физическо лице, а не като представляващ ВУ, но като такова тя не разполага с нужната легитимация да иска вписване на промени в регистър БУЛСТАТ, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закон за регистър БУЛСТАТ /ЗРБ /. По заявлението от 06.06.2024г. е постановен отказ за вписване на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, съответно обжалван по реда на АПК. С решение № 7649/03.03.2025 г. по адм. дело № 12130/2024 г. на Административен съд София – град, отказът е отменен, а по подадената срещу решението жалба е образувано производство пред Върховен административен съд – адм. дело № 6758/2025 г., все още висящо. Ищецът счита, че доколкото понастоящем, съгласно мотивите на решението на АССГ, се приема да е налице надлежна легитимация на В. Д. за подаване на заявлението, съгласно чл. 9, ал. 3 вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗРБ / обосновано с това, че ВУ е собственост на дружеството – учредител, а взетите решения от 19.10.2024г. имат незабавно действие в отношенията между съдружниците в същото, респ. и по отношение ВУ, като „подконтролно юридическо лице „ / то е налице правен интерес от предявяване на исковете. В исковата молба се поддържа, че независимо от резултата от обжалването на решението на АССГ, произнасянето от административния съд ще изчерпи спора относно редовността на заявлението, като подадено от легитимирано според ЗРБ лице, но извън предмета му остава „въпроса за обективното възникване на обстоятелствата, заявени за вписване и валидността на искането, като част от оспореното представително правоотношение„. Ищецът се позовава на аналогия с процедирането при едновременна отмяна на отказ за вписване в Търговския регистър и постановено спиране на вписване, по реда на чл. 536 ГПК, при висящ спор относно правоотношение, в рамките на което се твърдят възникнали заявените за вписване обстоятелства – длъжностното лице не постановява вписването, а изчаква резултата от преюдициалния спор, за да се произнесе по същото. Ищецът се позовава на допустимо прилагане по аналогия разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото идентична такава в ЗРБ няма, цитирайки определение в този смисъл, постановено по гр.д. № 6097/2014 г. на ГК на ВКС. Правният интерес от предявяването на исковете се обосновава с довода, че по този начин ще се охрани интереса на ВУ да бъде представлявано пред трети лица от легитимно избрано лице, в съответствие с неговия статут на самостоятелно и автономно юридическо лице, съгласно ЗВО и учредителния му акт. Първоинстанционният съд е приел исковете за недопустими, тъй като заявените за вписване обстоятелства, за които се твърди да са несъществуващи / по конкретното заявление това е единствено избора на В. Д. за представляващ ищеца /, все още не са вписани. Според съда, ищецът основава правния си интерес на ненастъпило събитие, което би могло да засегне за в бъдеще правната му сфера, при това евентуално – според изхода на спора пред Върховен административен съд. Приел е, че цитираната от ищеца практика на касационна инстанция е неотносима, доколкото касае хипотези на вече вписани в регистър БУЛСТАТ обстоятелства, а и защитата по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, на аналогия с която разпоредба се позовава ищецът, също е допустима по отношение на вече вписани обстоятелства. Във въззивната си жалба ищецът оспорва решаващия мотив на съда, че единствено извършено вписване на заявените от В. Д. обстоятелства би засегнало правната му сфера, изхождайки от разбирането, че с вписването на В. Д., като представляващ ВУ, би била окончателно препятствана възможността за такава защита, доколкото само тя би била легитимирана да я инициира, но е абсурдно да се очаква, при конкретните обстоятелства. Правен интерес от иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е налице и когато само е смутена правната сфера на даден субект, без да са достигнати крайни форми на увреждане. Функцията му е да внесе яснота в правното положение, вкл. като превенция за неоснователно претендиране на права - „превенция от създаване в публичен регистър на привидно правно положение, от което ще изхождат всички трети лица, черпещи данни за индивидуализиращите белези на субектите, вписани в регистър БУЛСТАТ“. Оттук се аргументира, поддържан и в настоящата частна касационна жалба довод, че по аргумент на по-силното основание, ако е допустим „установителен иск, че не съществува преюдициално за вписаните обстоятелства правоотношение„, то той би бил допустим и на по-ранна фаза - заявяването им за вписване. Насетне са изложени съображения за несъгласие с приетата от първоинстанционния съд неотносимост на разрешението по гр.д. № 6097/2014г. на ГК на ВКС в поддържания от жалбоподателя смисъл. Променена е и концепцията на страната за правните последици от произнасянето на ВАС, по жалбата срещу решението на АССГ – правният интерес от настоящите искове би отпаднал при отмяната му и потвърждаване отказа на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията по спорното заявление. Въззивният съд преповтаря мотивите на първоинстанционното определение: правен интерес за ищеца би възникнал само при вписване на заявените от В. Д. обстоятелства, защото само тогава се явява засегната правната му сфера. В изложението по чл. 274, ал. 3 ГПК е формулиран въпроса: Длъжен ли е съдът да обсъди наведените от страните твърдения, възражения, оплаквания и доводи, отросими към предмета на делото, както и да извърши самостоятелна преценка на всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с т. 2 от ТР № 1/2013 г. по тълк дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, т. 3 на ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1985г. и решени по гр.д.№ 236/2021г. на ІV г.о. на ВКС. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение – чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – изводима от обективно установимия факт, че подаването на самото заявление за вписване на В. Д., като представляващ ВУ, вече засяга правната сфера на ищеца, тъй като е пределно ясно, че бъде ли вписана няма вероятност тя самата да предяви иск за оспорване на собственото си представителство, т.е. всякакъв път за защита на ищеца с такъв предмет би бил невъзможен. Поставеният процесуален въпрос не удовлетворява изискването за правен, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – отговор на въпроса да е от естество да промени правния резултат. Това е така, тъй като е формулиран в относимост към задължението на съда да се произнесе по всички фактически твърдения и правни доводи на страната, въведени в предмета на спора и от значение за формиране на решаващите му изводи по предмета на спора. В случая не се касае за неотчетени от съда факти, нито за правни доводи - относно присъщите правни последици на установените по спора факти, съобразно приложимите правни норми, нито за неразгледани от съда правоизключващи, правоотлагащи или правоунищожаващи възражения, а за правни аргументи, в обосноваването на правния интерес от завеждането на исковете, в качеството му на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост. За разлика от задължението да съобрази всички фактически твърдения, правни доводи и възражения на страните, съдът няма задължение да се произнася изрично по правните им аргументи – мотивирайки кои възприема и кои не и защо, още повече досежно наличието на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която следи служебно. В този смисъл, поставеният процесуален въпрос не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд. Дали съдът е съобразил или не, при формирането на решаващия си извод за липса на правен интерес, един или друг аргумент на ищеца – жалбоподател, не би било само по себе си от значение за изхода на правния спор, ако не би било отречено, че съобразеният от съда аргумент - липсата на извършено вписване по партидата на ищеца в регистър БУЛСТАТ, на представителството му от лицето В. Д. - е достатъчен да обоснове липса на правен интерес. Неудовлетворяването на общия изключва необходимостта от коментар на допълнителния селективен критерий. Не е установима очевидна неправилност на въззивното определение. За да е налице очевидна неправилност, като самостоятелно основание за допускане на касационния контрол, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде установена непосредствено от мотивите на съдебния акт, без да е необходимо да се извършва проверка и анализ на доказателствата или на процесуалните действия на съда и страните по спора, за да се прецени дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която е следствие от явно тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, като напр. приложение на закона в обратен или различен на вложения в него от законодателя смисъл, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или когато грубо са нарушени правилата на формалната логика. В случаите, когато въззивният съдебен акт е неправилен, поради неточно прилагане или тълкуване на закона, когато е необоснован, което налага допълнителна проверка и анализ от страна на ВКС на доказателствата по делото и осъществените от съда и страните процесуални действия, когато е постановен в противоречие с практиката на ВС и ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, за допускане на касационното обжалване е необходимо наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Само от мотивите на въззивното определение, вкл. в частта им с изложение на фактическата обстановка, не следва извод за невъзможна, освен с настоящите искове, защита на интереса на страната, а напротив - приема се допустима такава, аналогично на уредената в чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ защита, но при вече извършено вписване. Независимо от различната уредба, спрямо тази в ЗТРРЮЛНЦ, регистър БУЛСТАТ има охранителни за интересите на трети лица функции, аналогично на Търговския регистър и именно с тях е съобразен решаващия мотив на въззивния съд. По същество ищецът твърди, че пороците на решенията на ОС на „Интерколеж - С„ ООД от 19.10.2022г. влекат като последица нищожност на решението на В. Д., с което се е самоизбрала за представляваща ВУ, взето от нея в несъществуващо качество – като едноличен собственик на дружеството – учредител, с което се явява изключена легитимацията й на заявител в производство пред регистър БУЛСТАТ, по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗРБ. Тази му аргументация не кореспондира с целите и функцията на регистър БУЛСТАТ – да оповестява и актуализира значими за правния статут на субектите по чл. 3 ЗБР обстоятелства по отношение на трети лица. Само спрямо засягащи тези му цели и функция действия на Агенция по вписванията – по оповестяване на обстоятелства по чл. 7 ЗРБ, би могло да се преценява наличен правен интерес. Впрочем, именно такъв интерес от предявените искове жалбоподателят заявява изрично във въззивната си частна жалба / болдван текст по-горе /. Нуждаещи се от защита последици възникват едва с вписването, което единствено дава спрямо третите лица гласност на оспорваните обстоятелства. Така предявени срещу Агенция по вписванията, исковете целят по съдебен ред да се замести, с обвързваща Агенцията сила на пресъдено нещо, дължимата от самата нея проверка за легитимация на заявителя, съгласно чл. 9, ал. 3 ЗРБ / доколко от представените доказателства и от други данни, до които длъжностното лице има достъп, следва качеството му на законен представител на субекта по чл. 3 ЗРБ, вкл. като новоизбран такъв – предл. трето на разпоредбата /, както и за реализирането на материалноправните предпоставки за възникване на вписваното обстоятелство, по отношение на които ищецът не е в спор с Агенцията, за да би била тя ответник. Предявеният срещу Агенцията по вписванията иск е в разрив с учредената й от закона компетентност и по същество я измества, при липса на спор между ищеца и Агенцията, за който решението би имало значение. Наведените от ищеца обстоятелства и охранителния характер на вписванията в регистър БУЛСТАТ обосновават интерес от други правни средства / чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК /, обвързани с последиците от осъществяваната защита срещу вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството – учредител. Исковете по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, на аналогия с които се позовава ищецът, са допустими от всяко трето лице, което обоснове правен интерес за предявяването им, поради което е несъстоятелно ограничаване на процесуалната легитимация за предявяване на такъв иск до правния субект, вписвания относно чийто статут са предмет на търсената защита / в случая ВУ /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение