Определение № 395 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 343/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Р. С. от [населено място], Столична община, срещу определение №156 от 30.03.2012г. по гр.д.№313/2012г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е върната подадената от Е. С. касационна жалба срещу решение от 05.12.2011г. по гр.д.№705/2011г. на Софийски окръжен съд. Ответникът по частната жалба Ц. И. С. оспорва жалбата като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е върната подадената от Е. Р. С. касационна жалба срещу въззивното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”б” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община]. Касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК размер. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Предявеният иск е с правно основание чл.227, ал.1, б.”б” ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот и съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената на иска е 2620,50лв., при данните за данъчната оценка по делото. Не намират опора в закона доводите в частната жалба, че цената на иска се определя от стойността на договора. Съгласно чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, когато договорът има за предмет вещни права върху имот /както в разглеждания случай/ размерът на цената на иска е по размерите по т.2 на чл.69, ал.1 ГПК, т.е. данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. В случая има данъчна оценка на имота, предмет на дарението, чиято отмяна се иска, и размерът на цената на иска е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК размер. Подадената при действието на чл. 280, ал.2 от ГПК/изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ касационна жалба срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима, поради което правилно е върната на касатора. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение