Определение № 5964 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1700/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Б. К., чрез адв. Д. Ч., срещу въззивно решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2231/2022 г. на Окръжен съд - Варна, в частите му, с които е потвърдено решение № 1352/10.05.2022 г., поправено с решение № 2782/12.09.2022 г., постановени по гр. д. № 10263/2020 г. на Районен съд - Варна, в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца Б. П. К., В. П. К. и Х. П. К. на майката К. И. К. и, с която е определено местоживеенето на децата при майката на адреса й в [населено място], ул. „*“, ап. *, ет. *, както и, в частта, с която е отменено посоченото въззивно решение и е определен режим на лични контакти на децата с бащата, както следва:

1. Бащата ще взима децата всяка нечетна седмица от годината, съгласно официалния календар от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя.

2. Бащата ще взима децата на рождения ден на всяко от децата от 18:00 часа на предния ден до 18:00 ч. на рождения ден на нечетна година, а на четна от 18:00 часа на рождения ден до 08.00 часа на следващия ден. Майката ще има режим на личен контакт с децата на четна година от 18:00 часа на предния ден до 18:00 ч. на рождения ден, а на нечетна от 18:00 часа на рождения ден до 08.00 часа на следващия ден, през което време няма да се прилага режимът на лични отношения на бащата, по която и да е от точките в настоящото решение.

3. Бащата ще взима децата на националните празници, само ако националният празник, респективно почивният ден, който се полага във връзка с този празник, се пада в деня непосредствено преди или деня непосредствено след седмичния му режим на лични отношения с децата, като когато се пада преди ще има право да го взема на предходния ден от 18:00 часа /т. е. четвъртък/, а когато се пада в деня след, ще ги връща в 18:00 часа на последния почивния ден. Не е изключено кумулиране на празнични дни и преди и след режимът на лични отношения.

4. Бащата ще взема децата през коледната ваканция всяка четна година от 8:00 часа на 23-ти декември до 18:00 часа на 29-ти декември, като майката ще има същото право всяка нечетна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с децата по т. 1, а всяка нечетна година бащата ще взима децата от 18:00 часа на 29-ти декември до 18:00 ч. на последния почивен ден, като майката ще има същото право всяка четна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с децата по т. 1.

5. Бащата ще взима децата по време на Великденските празници /официални почивни дни/, когато Разпети петък се пада в нечетна седмица от годината, като бащата ще има право да вземе децата от 18:00 часа на Велики четвъртък до 18:00 часа на Велики понеделник.

6. Бащата ще взима децата през пролетната ваканция всяка нечетна година от 18:00 часа на последния учебен ден до 18:00 ч. на последния почивен ден, като майката ще има същото право на всяка четна година, което ще дерогира режимът на лични отношения на бащата в този период.

7. За лятната ваканция: Бащата ще има право да взима децата от 08.00 часа на 01.07 до 08:00 часа на 15.07 и от 08.00 часа на 01.08 до 08.00 часа на 15.08, а майка ще има право да е с децата от 08:00 часа на 15.07 до 08.00 часа на 30.07 и от 08:00 часа на 15.08 до 08.00 часа на 30.08 и което право ще дерогира режимът на лични отношения на бащата през този период, както и на бабата и дядото на децата по бащина линия Х. и Б. Л., определен по гр. д. № 381/2023 г. на Окръжен съд - Варна.

8. Майката ще има право да бъде с децата по повод на рождения си ден * от 18:00 часа на * до 08.00 часа на *, което право ще дерогира режимът на лични отношения на бащата с децата по т. 1 от решение № 1334/14.11.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2231/2022 г. на Окръжен съд - Варна.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му, предоставяне на родителските права над децата на бащата, при когото да се определи и местоживеенето им, както и определяне на подходящ режим на лични контакти на децата с майката К. И. К..

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи съображения, защо възприема едни доказателства, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, спазвайки правилата за формалната логика, опита и научното знание?“; 3. „Длъжен ли е съдът да обсъди заключенията на вещите лица по всички въпроси, допуснати от съда и възложени за експертна оценка с цел изясняване на релевантни факти по спорния предмет, в изготвените и приети по делото експертизи?“; 4. „Кои са обстоятелствата, които съдът трябва да вземе предвид при преценката за най-добрия интерес на родените от брака и ненавършили пълнолетие деца?“; 5. „Какъв е моралният облик на родител, който доказано изнася пред съда неистини, в нарушение на чл. 3 от ГПК и вмененото от законодателя задължение пред съда да се изнася само истината?“; 6. „Длъжен ли е въззивният съд да направи служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и да отрази резултата от проверката в решението си?“; 7. „Какъв е порокът на съдебно решение, постановено в дело, засягащо правата и интересите на непълнолетни, когато е нарушена процесуална норма, предвидена да осигури правилността на решението по съответното производство?“; 8. „Кои са доказателствата, които съдът задължително трябва да събере при произнасяне по молба за определяне на привременни мерки?“; 9. „Какъв е минималния режим на лични отношения, който съдът трябва първоначално да определи в производство по привременни мерки на неотглеждащия родител, с оглед защита правата на детето на семеен живот и пълноценни контакти с двамата си родители?“; 10. „Кои са обстоятелствата, които налагат промяна на определените привременни мерки?“; 11. „Самостоятелно основание за промяна на привременни мерки, в смисъла на чл. 323, ал. 3 от ГПК, ли е невлязло в сила съдебно решение?“; 12. „Законосъобразно ли е чрез определение по чл. 323 от ГПК да се допуска предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение?“; 13. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всяка молба за определяне на привременни мерки, респективно за промяната им, във визирания в чл. 323, ал. 2 от ГПК двуседмичен срок?“; 14. „Длъжен ли е съдът да разгледа всяка молба за промяна на привременни мерки и да изложи мотиви по всички доводи, с оглед събраните до момента доказателства по делото?“; 15. „Длъжен ли е съдът, когато законът му е възложил да следи за интереса на някоя от страните в процеса, служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето?“ и 16. „Длъжен ли е съдът при спор за упражняване на родителски права да изследва моралния облик, бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата посочени за подкрепяща среда, и които влизат в обкръжението на родителя - хората, сред които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици?“. Сочи, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 100/08.07.2020 г. по гр. д. 4564/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 210/09.02.2018 г. по т. д. № 1115/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 493/05.03.2013 г. по гр. д. № 236/2012 г. на ВКС, I г. о., решение № 409/28.02.2013 г. по гр. д. № 59/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 134/08.12.2021 г. по гр. д. № 1081/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 97/15.09.2020 г. по гр. д. № 2479/2019 г. на ВКС, IV г. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация К. И. К., подаден чрез адв. Ив. Р., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно.

Заинтересованата страна ДСП - гр. Варна не е подала отговор и не изразява становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

По делото е установено, че и двамата родители имат желание да упражняват родителските права /заявено от тях лично в проведеното пред въззивния съд изслушване на основание чл. 59, ал. 6 СК/. Страните притежават родителски капацитет, макар и нарушен – този на П. Б. К., според вещото лице Д. П.. Двамата родители разполагат с еднакви, добри битови възможности да отглеждат децата при себе си. Ползват жилище с подобна площ при условията на наем, находящи се в[жк], според изготвения социален доклад. И в двете жилища, които обитават родителите според социалния работник, извършил социалното проучване са осигурени подходящи условия за отглеждане на малки деца. Разположени са в близост едно до друго и са в близост и до училището на малките деца и до Математическа гимназия „Д -р П. Берон“, гр. Варна, за удобство на тримата ученици в семейството. Майката и бащата работят и си осигуряват доходи от работна заплата. Майката е преустановила нощните си дежурства в болничното заведение, където работи, както и дежурствата през почивните дни от седмицата. Двамата родители могат да разчитат на помощта на близките си – П. К. на родителите си, както и К. К. – на своите. Двамата родители се интересуват от успеваемостта на децата си в училище, посещенията на тренировките по футбол от Б. и Х.. Трите деца са отлични ученици, като малките две получават за познанията си и уменията си похвални дипломи, а детето Б. е успял да влезе в предпочитаната от него Математическа гимназия, показвайки отличен резултат в края на 7-ми клас и при положената матура. Децата, според вещото лице Р. Г. и особено Х. е по-плах, страхлив, неуверен в себе си, а и останалите две са объркани, смутени и емоционално потиснати, нагърбили се с тежката задача да са между двамата си враждуващи родители и споделят за неразбирателствата между родителите си вкъщи. Трите деца са привързани към двамата си родители, според вещите лица по изготвените 2 бр. заключения по допуснатите СПЕ, но от изслушването на трите деца по реда на чл. 15 ЗЗДет. Те живеят при майка си и искат да продължат да го правят. Имат доверието й, могат да разговарят с нея. Не е установено някой от родителите да е с лоши морални качества или в обкръжението на родителите има лица, общуването с които би повлияло зле на възпитанието, което следва да получават Б., Х. и В.. Твърдението, че П. К. злоупотребява с алкохол е недоказано. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че трите деца са все още малки. Между трите деца има установена силна емоционална връзка и в никакъв случа не следва да бъде допуснато разделянето им, като двете момченца, евентуално само голямото да се отглеждат от бащата. В интерес на децата Б., [дата на раждане], В. и Х., родени на * е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката, при която да е и местоживеенето на децата, а на бащата следва да бъде предоставен режим на лични отношения с тях. Този режим, следва да е по-широк от обичайния, за да могат подрастващите момчета да имат контактите с лице от мъжки пол, като отговорността за него е много голяма-да бъде еталон за отношенията, които градят децата и да бъде обект на подражание на подрастващите си синове, но който дава любов, внимание и подкрепа и на своята дъщеричка.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице посоченото от касатора основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора съображения, че въззивният съд превратно е тълкувал доказателствата и, че изводите му почиват на избрани доказателства не могат да обусловят очевидна неправилност на решението. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите – първи, втори, трети, четвърти, шести, петнадесети и шестнадесети се отнасят до служебните задължения на въззивния съд и са решени в съответствие с цитираната от касатора и служебно известна на настоящия състав практика на ВС и ВКС. В нея е прието, че според принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните, както и да приложи съответния материален закон. При пренасяне на спора пред въззивната инстанция последната има аналогични задължения, тъй като съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило сила и при действието на ГПК от 2007 г., нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора. Мотивите на съда следва да изразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Като решаваща инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Съгласно чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В случая въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с практиката, обсъдил е в мотивите на решението си всички наведени от страните доводи и възражения, а също и събраните по делото доказателства и тяхната доказателствена стойност относно подлежащите на доказване факти, съобразно дадената правна квалификация на претендираните права. В ППВС № 1/1974 г., както и в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 214 от 15.10.2013 г. по гр. д. № 1665/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 214 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г. на ВКС, III г. о. и решение № 26 от 10.02.2014 г. по гр. д. № 4994/2013 г. на ВКС, III г. о./ при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете, ВКС се е произнесъл, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които могат да бъдат от най-разнообразно естество, като същите са възпроизведени неизчерпателно в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Въззивният съд се е съобразил с константната практика и е обосновал преценката си относно обстоятелствата, формирали извода му на кой от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права – сравнил е законоустановените критерии по отношение на двамата родители и притежаваните от тях качества, положените грижи, материалните възможности и подкрепящата ги среда. Водещи са били обстоятелството, че децата са още малки, както и желанието им да живеят при майката, както досега. На бащата е определен един разширен режим на лични контакти с децата, с оглед данните за съхранена емоционална връзка между тях и предвид, че с оглед възрастта и пола /при двете момченца/, бащата ще има все по-определяща роля в живота им. Съдът подробно и мотивирано е изложил доводи, обосновали крайното му разрешение и несъгласието на касатора с тях не е основание за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение не е в противоречие с ППВС № 1/1974 г., защото е в интерес на децата, а измененият режим на лични контакти между децата и бащата е определен така, че да не става допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите. Петият и седмият въпроси не покриват изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите не кореспондират с установените по делото факти и не са били предмет на обсъждане във въззивното решение. Поставените въпроси от номер осем до номер четиринадесет, включително, касаещи тълкуването и прилагането на чл. 323 ГПК, също са неотносими към допускането на касационното обжалване на решението. Същите се отнасят до постановените от съда привременни мерки, които действат до приключване на делото с влязъл в сила акт. Ето защо, при липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване по въпросите не следва да се обсъжда наличието на поддържаните специални такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.