Определение № 120 от 09.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 686/2011 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. Ю. О., процесуален представител на Т. К. К., Р. К. Г., И. К. Ж., Р. С. К., М. Р. К. и С. Р. С., против въззивно решение №43/16.02.2011 г. по гр.д.№5/2011 г. по описа на Добричкия окръжен съд, г.о. Обстоятелствата по делото са следните: Т. К. К., Р. К. Г., И. К. Ж., Р. С. К., М. Р. К. и С. Р. С. са предявили против С. К. Ж. и Е. К. Ж. активно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. С решение №8/25.10.2010 г. по гр.д.№1242/2009 г. Добричкият районен съд, г.к., е прекратил производството в частта за разликата от 28/60 до 35/60 идеални части, а в частта за 28/60 идеални части е отхвърлил исковете като неоснователни. С решение №43/16.02.2011 г. по гр.д.№5/2011 г., по въззивна жалба от ищците, Добричкият окръжен съд,г.о., е потвърдил решението на първата инстанция. Срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд е подадена касационна жалба от адв. Ю. О., процесуален представител на ищците Т. К. К., Р. К. Г., И. К. Ж., Р. С. К., М. Р. К. и С. Р. С., с оплаквания по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по касация – С. К. Ж. и Е. К. Ж., са депозирали отговор по чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на всеки един от субективно съединените искове е под 5000 лева, независимо, че техният сбор е по голям. Данъчната оценка на процесния имот е 17413,90 лева, като общата цена на предмета на спора – 35/60 идеални части, е 10158,11 лева, а цената на всеки един от субективно съединените искове е 2031,62 лева, т.е. под 5000 лева. Касационната жалба е подадена на 28.3.2011 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,