Определение № 302 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2377/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. срещу решение №.274/5.03.23 по г.д.№.2772/22 на ОС Пловдив, ХІVс., с което, след частична отмяна на реш.№.2219/17.06.22 по г.д.№.18479/21 на РС Пловдив, 22с., предявените от касатора при условията на евентуалност искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД, чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД за заплащане на общо 9000лв. – 2000лв. преведени на 23.11.16 и 7000лв. на 5.01.17, са отхвърлени като неоснователни, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна Й. Г. У. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима в частта по претенциите относно сумата 7000лв. Тези относно сумата 2000лв. са под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, че ищецът е извършил банкови преводи по сметката на ответника на 23.11.16 - в размер на 2000лв. с посочено основание „вътрешно банков превод“, и на 05.01.17-в размер на 7000лв. с посочено основание „захранване на сметка“; доколкото никъде не се сочи основание „заем“, не може да приеме, че сумите са предоставени в заем /напротив, установено е, че са дадени с оглед дейността на фирмата на страните по делото/; липсва и падеж; при това положение искът по чл.240 ЗЗД е приет за неоснователен. За такъв е намерен и този по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Посочено е, че уважаването му предпоставя установяване, че парите са предоставени без основание. В случая от доказателства е видно, че между страните са били налице мандатни правоотношения или т.нар. многостранен договор, с който те са извършвали дейност по изкупуването на черни и цветни метали и преработката им /след лицензиране на дейността/, като парите са преведени по сметка на ответника, за да може да закупи катализатори и други материали за преработка от фирмата. Отразено е, че разпитаните свидетели на ответника /св.К. и св.П./ обясняват конкретно механизма на извършване на дейността - парите се привеждат по сметка на всеки от съдружниците /какъвто е бил и ответникът/ от ищеца след съгласуване с него за закупуване на материали и след съгласуване на цената; след извършване на покупката вещите се карат в [населено място], където е базата на фирмата. В настоящия случай парите са преведени от ищеца на ответника за закупуването на катализатори втора употреба /които са били доставяни в базата и преработвани или препродавани/ и поради това не може да се приеме, че вложените в тях средства са получени без основание; по делото не се доказва да има изтичане на средства и предвид създадения механизъм на работа между съдружниците те са си прехвърляли парични суми един на друг при оставянето на свободни такива у някой от тях. Не е налице и неоснователно обогатяване съобразно чл.59 ЗЗД - отново доколкото е установено, че преведените средства са употребени за закупуването на материали за дейността на фирмата. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Допустими ли са свидетелски показания при хипотеза на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК за установяване на съществуването на договор за мандат /поръчка/, когато има за предмет придобиване на вещи на стойност над 5000лв.?“; 2.“Допустими ли са свидетелски показания при хипотеза на чл.164 ал.1 т.3 ГПК за доказване на основание на получени парични суми над 5000лв.?“; 3.“Допустимо ли е събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основани за плащане, посочени в платежните документи?“ /реш.№.196/16.10.13 по г.д.№.2326/13, реш.№V119/1.07.16 по г.д.№.6182/15, ІV ГО, реш.№.256/ 7.01.21 по г.д.№.4293/19, ІV ГО, реш.№.244/21.01.20 по г.д.№.983/19, ІІІ ГО, реш.№.283/1.11.16 по г.д.№.2117/16, ІV ГО/; 4.“С какви доказателствени средства е допустимо установяване на договор за поръчка с фигурата на косвено представителство по чл.292 ал.2 ЗЗД, когато предмет на договора е придобиване на движими вещи на стойност над 5000лв.?“ /реш.№.375/ 3.01.11 по гд.№.288/11, ІІІ ГО, реш.№.27/10.09.12 по т.д.№.154/10, ІІ ТО, реш.№.27/10.09.12 по т.д.№.154/10, ІІ ТО/; 5.“Нужна ли е покана до длъжника при сключен договор за заем, когато между страните не е уговорен падеж?“; 6.“Има ли исковата молба характер на покана за връщане на дадената в заем сума?“; 7.“Непосочването на конкретно правно основание на паричния превод в платежното нареждане има ли материална доказателствена сила по отношение на наредителя?“; 8.“Допустимо ли е събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане, посочени в платежните нареждания?“; 9.“Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказват отделни клаузи на договор и уговорки, за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните, когато липсва писмен документ за сключването му?“ /реш.№.34/20.03.19 по г.д.№.1694/18, ІІІ ГО, реш.№.413/21.05.85 по г.д. №.277/85, ІІ ГО и др./; 10.“По какъв начин /критерий/ се определя цената на договор за поръчка /мандат/ - чрез цената на неговия предмет или като се вземе за критерий заплащането на възнаграждение на довереника, с оглед прилагане на императивната забрана за допускане на свидетелски показания по реда на чл.164 ал.1 т.3 ГПК?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението на касатора не съдържа правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпроси №.1-№.4 и №.6-№.10 не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях /такова задължение съдът не е и имал, доколкото въпросите не са били повдигани пред него – нито в отговора на въззивната жалба на ищеца, нито в насрещната въззивна жалба, нито в други становища, депозирани пред тази инстанция; доколкото са излагани доводи във връзка с ангажираните свидетелски показания, същите са били свързани с тяхното кредитиране при условията на чл.172 ГПК предвид отношенията между страните и свидетелите/; отделно от това вторият въпрос и не кореспондира на обстоятелствата по делото /от ангажираните от ищеца свидетелски показания не се установява съгласие за отдаване, респективно получаване в заем, точно на процесната сума от 7000лв./. Предвид изложеното въпросите не са свързани с решаващата воля на съда и не удовлетворява изискването за годно общо основание. Не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и въпроси №.5 и №.6, доколкото нямат самостоятелно значение за изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд е приел, че не е налице договор за заем предвид липсата на постигнато съгласие относно основанието, на което се предава процесната сума – заем, и отделно от това са изложени мотиви, че липсва и уговорка за падеж. При това положение решаващите мотиви на съда не са основани само на поставените въпроси във връзка с падежа и значението на исковата молба като покана. Предвид изложеното въпросите не могат да обусловят произнасяне на касационната инстанция при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Трябва да се има предвид, че касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за пълнота следва да се посочи, че по въпроса за доказателствените средства, с които се установява сключването на договор за мандат, е налице задължителна практика на ВКС, която настоящият състав споделя – реш.№.59/6.03.14 по г.д.№.4617/13, ІV ГО. Съгласно същата договорът за поръчка няма изискване за форма - възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия - поради което и доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства; когато претенцията е за последиците от договор за поръчка, свидетелски показания са недопустими само когато цената на договора надвишава ограничението на чл.164 ал.1 т.3 ГПК (чл.133 ал.1 б.„в” ГПК (отм.) – когато договорът е възмезден при уговорено възнаграждение на довереника над 5000 лева. В разглежданата хипотеза горните постановки на практика са съобразени, доколкото не се твърди, че процесният договор за поръчка е възмезден, респективно не се установява да е налице уговорено възнаграждение на довереника над 5000лв. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не трябва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1560лв. платен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,