Определение № 2117 от 23.04.2026 г. на ВКС по д. № 794/2026 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС са произнася по допустимостта на касационната жалба на Начално училище „Св. П. Х.“/НУ/, [населено място], общ. М., представлявано от директора Б. К., чрез адв. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Хасково/ОС/ по гр.д. №632/25 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от А. Б. срещу касатора искове по чл.344,ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „директор“, извършено със заповед №РД -07-3/28.07.22 г. на началника на регионалното управление на образованието – С. З.. Касационната жалба е подадена в законния срок срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, от редовно упълномощен от представляващия НУ директор адвокат, с приложено към жалбата пълномощно – чл.284, ал.2 ГПК. Затова е допустима, а възражението на ответницата по жалба за недопустимостта й поради „неотстраними, недопустими правни и процесуални пороци“, свързани с подаването на жалбата от адв. К. е неоснователно. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Поставя като значим за спора и обусловил правните изводи на съда следния правен въпрос: Когато титулярът работодател/ в случая началникът на Р./ отсъства поради отпуск и с изрична / негова/ заповед е заместван от друго лице, заместващото лице упражнява ли в пълен обем правомощията на замествания, ако в заповедта за заместване не са посочени изрично ограничения и разполага ли то с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание, вкл. и да прекрати трудовото правоотношение? Намира, че по този въпрос въззивното решение противоречи на цитираната практика на ВКС: р. по гр.д. №130/11 г. на трето г.о., р. по гр.д. №4053/21 г. на четвърто г.о., р.по гр.д. №484/12 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №917/18 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1818/10 г. на трето г.о. и ТР №6 от 11.01.13 г. по т.д. №6/12 г. ОСГК. Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с нарушаването на императивна правна норма – чл.4 от Правилника за устройството и функциите на Р./ПУФРУО/, при формиране на решаващите изводи на въззивния съд по същество на спора. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че главен въпрос по делото е дали лицето, подписало заповедта за дисциплинарното уволнение, притежава компетентност да я издаде. Респективно – дали със Заповед № ЧР-01-27/21.07.2022 година на началника на Р.-С. З. М. Й. е била делегирана надлежно работодателска власт на заместващата Ст. Б., при заместване само за два работни дни, в хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ПУФРУО. Решаването на този въпрос е по повод оплакването на въззивницата за издаване на уволнителната заповед от лице без необходимата компетентност. Според ОС правната природа на издадената от работодател, който поначало има функции на административен орган, заповед на заместване на отсъстващ служител не е такава на административен акт, тъй като не се издава от административен орган в изпълнение на властнически правомощия. Актът за заместване е частноправен и нормата на чл. 17, ал. 2 от ГПК не намира приложение. Съдът, сезиран с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, обаче, може и следва да провери законосъобразността на този частноправен акт на работодателя, защото неговата законосъобразност обуславя преценката на законосъобразността на самото уволнение. За да се отговори на този въпрос, ОС е изследвал йерархичната структура на регионалните управления на образованието (Р.) и статута на техните началници като органи на изпълнителната власт на МОН. Според чл. 252, ал. 1 от ЗПУО, регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование. Началникът на Р. представлява министъра на териториално ниво. Той има делегирани правомощия, включително работодателска власт спрямо служителите в Р. и директорите на училища (в определени хипотези). Началникът на регионалното управление на образованието е държавен служител, който се назначава от министъра на образованието и науката ( чл. 254, ал. 1 ЗПУО ). Министърът на образованието и науката е пряк ръководител на началника на Р.. На осн. чл.217, ал.2 ЗПУО, началникът на регионалното управление на образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, както и центровете по чл. 49, ал. 3, чиято дейност не се организира от училища, както и астрономическите обсерватории. Приложимия в случая закон - чл. 84, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) предвижда ред за възлагане на изпълнението на длъжността на отсъстващ държавен служител на друг такъв. Систематичното тълкуване на тази норма във връзка с чл. 254, ал. 1 от ЗПУО налага извода, че само министърът на образованието и науката, като назначаващ орган, може да издаде заповед за заместване на началник на Р. с пълен обем на функциите му, независимо от причината за отсъствието му – временна неработоспособност, платен отпуск или командировка. Изключение представляват случаите, за които е създадено правилото по чл. 4, ал. 2 от ПУФРУО. Началникът на Р. не е самостоятелен работодател в пълния смисъл на думата, а упражнява делегирана работодателска власт по силата на вътрешни актове на министъра на образованието и науката. Той не може да делегира тази власт по свое усмотрение, освен ако такава възможност не е изрично предвидена в закон или акт на министъра. В правомощията на началника на Р. е да издаде заповед с вътрешнослужебен характер (например определяне кой да подписва писма или да организира текущата дейност). Именно за такива случаи е установено изключението, регламентирано с правилото по чл. 4, ал. 2 от ПУФРУО. Нормата, обаче, не позволява прехвърляне на работодателска власт върху заместника по усмотрение на началника на Р.; тя има организационен и функционален характер. Тази разпоредба урежда кой да изпълнява текущи административни задачи, но не и да упражнява дисциплинарна власт над директор на училище, което е отделно юридическо лице. Акт за делегиране на работодателска власт, издаден от началника на Р., надхвърля организационните функции и попада в обхвата на чл. 84, ал. 2 от ЗДСл, където компетентен орган е министърът. Издадената за заместване Заповед № ЧР-01-27/21.07.2022 година на Началника на Р. – С. З., според ОС, няма необходимото съдържание, от което да се направи извод, че с нея се делегира упражняването на работодателска власт, включително за налагане на дисциплинарни наказания. Така издадената заповед е за заместване с цел осигуряване на нормалното поддържане на вътрешната оперативна дейност на Р.. Да се приеме противното би означавало, че с акт от по-ниска степен – чл. 4, ал. 2 от ПУФРУО се отменят правилата, създадени със закон ( чл. 254, ал. 2 от ЗПУО и чл. 84, ал. 2 от ЗДСл ). Органът, който определя кой служител ще изпълнява функциите на началника на Р. е министърът. Или лицето, подписало процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е действало при липса на надлежно делегирана работодателска власт. Дисциплинарната заповед, издадена от некомпетентно лице, е незаконосъобразна, защото нарушава изискването на чл. 192, ал. 1 КТ за компетентен орган. Липсата на компетентност при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение, според практиката на ВКС, представлява самостоятелно основание за нейната отмяна. По тези съображения уволнението е отменено от ОС като незаконосъобразно на осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ, с последиците по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ. При тези данни по делото ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос/ който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд/, поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с посочената в изложението практика на ВКС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.