Определение № 540 от 14.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1562/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Производството е образувано по касационна жалба, вх.№ 15 486 от 12.08.2019 г. на СНЦ „Българска федерация по спортни танци“ чрез адв. М. Д. срещу решение № 1432 от 14.06.2019 г. по в.т.д. 480/19 г. по описа на Апелативен съд – София, 13 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 2894/27.12.2019 г. по в.т.д. 480/19 г. по описа на САС, 9 състав. На 17.02.2020 г. е депозирана молба за отстраняване нередовностите на касационната жалба.

В касационната жалба, жалбоподателят излага съображения, че постановеното основно решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка представляват едно цяло. Излага съображения за наличие на недопустимост на съдебното решение – основание за обезсилване съгласно чл. 281, т. 2 от ГПК и неправилност на съдебното решение, основания за отмяна съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК.

По отношение на соченото основание съгласно чл. 281, т. 2 от ГПК счита, че решението е недопустимо, защото е постановено по просрочена въззивна жалба. Излага подробни съображения. Освен това счита, че липсвал правен интерес от завеждане на процесните искове, който произтичал от липсата на активна легитимация, да се предявят исковете, липса на членство за ищците в ответното сдружение.

Излага съображения за наличие на отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК – допуснати съществени процесуални нарушения, необсъдени доводи на жалбоподателя от въззивния съд.

Излага обстоятелства, че КСТ „Амаранд М“ София и КСТ „Тандем тийм Ямбол“ са изключени, като това обстоятелство било се установявало от решение на УС на БФСТ от 11.03.2018 г. Това били обстоятелства, възникнали в хода на процеса и следвало да се вземат предвид. Счита, че е неоснователно възражението, че правомощие да изключва членове на сдруженията е само на Общото събрание. Позовава се на предвидена в устава процедура. Тези доводи не били обсъдени от въззивния съд.

По отношение на физическите лица Д. М. и Г. Н., вписването в регистъра на ЮЛНЦ в СГС било без правно значение, то имало единствено оповестително, но не и конститутивно значение. Освен това производството за вписване на промени било спряно. Счита, че действието на решението не се нуждае от оповестяване, а спрямо членовете на сдружението – изключени, настъпвало веднага. Въззивният съд не бил се съобразил с трайната практика на ВКС.

Счита, че въззивният съд не е имал правомощие да извърши инцидентен контрол върху решенията на УС на СНЦ. След като не били обжалвани пред ОС, решенията влизали в сила.

Оспорва извода на въззивния съд, че Х. Л., подписала протокола от 03.06.2017 г., не е член на УС. Тя била такава на основание чл. 52, ал.4 от Устава на БФСТ.

Изводите на въззивния съд относно приемането на нови членове също били незаконосъобразни и несъответни на устава, защото Общото събрание можело да приема нови членове.

Подробно излага съображения за недопустимост на съдебното решение.

Моли да се обезсили решението. А в случай, че не се постанови решение за обезсилване, то да се отмени. Претендира присъждане на разноски.

В изложение на основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК, поставя следните правни въпроси:

1. При постановяване на въззивното решение, съдът трябва ли да вземе предвид и фактите, които са настъпили след предявяване на иска и които са от значение за спорното право и към кой момент се преценява процесуалноправната, съответно материалноправната легитимация в процеса?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

По отношение на тези правни въпроси обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК, сочейки решения, представляващи трайна практика на ВКС.

Ответниците Клуб по спортни танци „Тандем тийн – сдружение“, Клуб по спортни танци „Амаранд – М“ – сдружение, Г. П. Н. и Д. П. М. оспорват касационната жалба. Считат, че въззивният съд се е произнесъл по допустим иск и е постановил допустимо съдебно решение. Не била налице противоречива практика, тъй като такава можело да има само при сходна фактическа и правна обстановка, която в случая не била налице. Активната легитимация не била оспорена. Към момента на взимане на спорното решение клубовете били членове на сдружението. Позовава се на трайната практика на ВКС, че последващото погасяване на правото на членство в хода на исковия процес, не погасявало правото на иск, респ. изгубване на процесуалната легитимация на ищеца, а като последица и недопустимост на предявения иск и на постановеното от него решение – решение № 85 от 10.09.2012 г. по т.д. 589/11 г. II ТО на ВКС, решение № 207/13.12.2010 г. по т.д. 129/10 г, II ТО, определение № 424 от 1.6.2011 г. по т.д. 126/11 г. II ТО. По отношение на втория поставен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК ответниците по касационната жалба намират, че така поставеният правен въпрос, не е обуславящ изхода на спора. Освен това оспорват, че решението е недопустимо. Излагат подробни съображения. Претендират разноски.

Клуб по спортни танци „Загора данс 2005“ не е подал отговор на касационна жалба.

Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена от легитимирана да обжалва решението страна, срещу акт подлежащ на касационно обжалване. С определение № 201 от 26.04.2021 г. по ч.т.д. 539/21 г. по описа на ВКС, II ТО е прието, че касационната жалба обхваща и двете решения по делото.

С обжалваното решение от 14.06.2019 г., поправено по реда на чл. 247 с решение от 27.12.2019 г., Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав е потвърдил решението на първоинстанционния съд, в частта, с която на основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ са отменени по исковете, предявени от Д. П. М., Г. П. Н., Сдружение „Клуб за спортни танци Амаранд М“, сдружение „Клуб за спортни танци „Тандем тийм“ и сдружение Клуб по спортни танци „Загора данс 2005“ и след отмяна на първоинстанционното решение, в частта за отхвърляне на исковете отменя на основание чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ решението на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация по спортни танци“, проведено на 15.07.2017 г. – решенията по т. 1 от дневния ред, „Утвърждаване приема на нови членове“; решението по т. 5 от дневния ред „Избор на нови членове на УС“ в частта му за избор като член на Управителния съвет на Николай Т. и Решенията по т. 7 от дневния ред „други“ и т. 4 от дневния ред за освобождаване на Г. Н., Д. М., В. М. и А. А. от заетите длъжности, по т. 5 от дневния ред, в частта, с която са избрани нови членове на УС В. Х., С. Ж. и И. А., по т. 6 от дневния ред за изменение на устава, по т.7 от дневния ред „Други“, решението относно начина на изготвяне и оповестяване на протоколи от ОС.

Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото се установява провеждане на Общо събрание на Сдружението на 15.07.2017 г. при одобрен дневен ред: 1.Утвърждаване приема на нови членове на БФСТ; 2.Вземане на решение, с което до бъде упълномощен Председателя на УС на БФСТ за предприемане на необходимите съдебни процедури, с които да се иска възстановяване на дължими суми към БФСТ и WDST от членове на БФСТ и други, доколкото българската федерация търпи финансови лишения и наказания по повод тези неплащания; 3. При положително решение по т.2 вземане на решение за упълномощаване на адвокат, който да се заеме със съдебните дела и процедури, както и съдебен изпълнител, в последващото изпълнително производство, относно възстановяване на сумите, дължими на БФСТ; 4.Гласуване на вот на недоверие на членове на БФСТ, съгласно Устава на БФСТ и действащото законодателство на Република България; 5.Избор на нови членове на УС, предварително и в срок предложени съгласно Устава на БФСТ, действащ към настоящия момент; 6.Обсъждане и приемане на промени в Устава на БФСТ; 7.Други/Разни.

Прието е, че при спадащ кворум в присъствие на 25 делегата са взети решения: по т.1 от дневния ред, с мнозинство от 24 гласа за сключване на договор за доброволно сътрудничество със СНЦ „Сдружение на родителите на деца, трениращи спортни танци“, а с единодушие е взето решение за прием като член на БФСТ на КСТ „Харизма тийм“, по т.4 от дневния ред - с 22 гласа е гласуван вот на недоверие на УС – Г. Н., Д. М., В. М. и А. А. и са освободени от заетите от тях длъжности; по т.5 от дневния ред - е взето решение гласуването да е тайно, определена е комисия по избора и след проведено тайно гласуване са обявени резултатите, като новите членове на УС са В. Х., 25 гласа, С. Ж. - 20 гласа, И. А. - 20 гласа и Николай Т. - 12 гласа. Бил утвърден целия състав на УС – И. Д. председател, членове В. Х., С. Ж. и И. А., Николай Т. и П. Б., председател на СС и Х. Л. председател на ТС. По т. 6 от дневния ред, с мнозинство от 22 гласа, било взето решение да бъде допълнен Устава, като се посочи обвързаността между „Председателя на БФСТ“ и „Председателя на УС“, като двете длъжности се припокриват и се изпълняват от едно и също лице. Допълнен е чл. 49, т.5 от Устава, като е посочено, че Председателят представлява БФСТ и пред компетентен български съд. Приети са промените в устава, предложени от Дойка А., като писменото й предложение е прието за неразделна част от протокола. По т.7 от дневния ред - с 21 гласа било отменено решение на ОС, проведено на 07.04.2017г. и било възложено на УС да вземе решение относно решението на СС за наказание на К. И.; взети били решения, изготвянето и оповестяването на протоколите от редовни и извънредни ОС да става до 7 календарни дни след провеждане на събранието; оповестяването да се извършва писмено, чрез изпратено електронно уведомление за изготвен протокол до всички членове на БФСТ, както и да бъдат публично достъпни чрез сайта на БФСТ. С 22 гласа е прието членският внос за 2017 г. да бъде 150 лева; с единодушие бил приет бюджетът за 2017 г.; с 21 гласа е приет отчетът за 2016 г. без освобождаване на С. Ж. от отговорност. При кворум 21 делегати било взето решение т. 2 и т. 3 от дневния ред да отпаднат от дневния ред.

С решение на УС на БФСТ от 11.03.2018г. са изключени от сдружението посочените клубове, вкл. КСТ „Амаранд М“ и КСТ „Тандем тийм“ [населено място].

Въззивният съд е приел, че ищците Д. М. и Г. Н. са процесуално легитимирани да предявят исковете, въпреки освобождаването им като членове на УС. Освен това е прието, че и КСТ „Амаранд М“ и КСТ „Тандем тийм“ са легитимирани да предявят исковете, въпреки че са изключени на 01.03.2018 г., както и другите ищци. За неоснователни са приети възраженията за липса на активна процесуална легитимация и правен интерес за членовете на сдружението – посочените юридически лица, с оглед установеното изключване с последващо решение. Както и относно физическите лица-членове на УС, доколкото те са членове на УС към момента на проведеното Общо събрание, като е преценена за ирелевантна преценката за действие на решението за изключване на членове на сдружението.

Определено е, че оспорването на решенията на основание чл. 25, ал.4 от ЗЮЛНЦ чрез предявяването на конститутивен иск, могат да се оспорват от лицата, които са членове към момента на вземане на решенията. Последващото прекратяване на членственото правоотношение, не води автоматично до отпадане на правния интерес, не води до загуба на активната процесуална легитимация на ищеца.

По исковете за отмяна на решенията на ОС поради незаконосъобразното му свикване- липса на правновалидно решение на УС за свикване на ОС /липса на кворум при провеждането му и вземане на решенията, без необходимото мнозинство в нарушение на чл.32, ал.2 и ал.4 ЗЮЛНЦ и чл .43 от устава/; липса на покани до част от членове на сдружението в нарушение на чл.32, ал.3 от устава; посочване в някои от поканите на дневен ред, различен от дневния ред по решението на УС, въззивният съд е приел, че няма спор, че решението за свикване на процесното ОС е взето на заседание на УС, проведено на 03.06.2017г., като освен място и време на провеждане е приет дневен ред, включващ: 1.Гласуване вот на недоверие на определени членове на УС; 2. Избор на нови членове на УС; 3. Промени в Устава на БФСТ и 4. Разглеждане на жалби. В протокола от заседанието на УС /протокол №7 от 03.06.2017г./ било удостоверено, че присъстват членовете на УС И. Д., П. Б., Д. М. и Х. Л. и поддържана телефонна връзка с В. М..

Въззивният съд е обсъдил констатациите на първоинстанционния съд при направения оглед на оригинала на документа, че изявлението, че с лицето В. М. е поддържана телефонна връзка, обективирано след т.3, е допълнено с различен химикал. Протоколът не бил оспорен като неавтентичен, а в о.с.з. на 15.03.2018г., в което е представен оригиналът и съдът е направил констатации за идентичността на копието с оригинала, както и за добавки в документа с различен химикал, както и обстоятелството, че ищците не били взели становище по истинността му. Едва след края на съдебното дирене, в писмената си защита, в хода на устните състезания ищците били навели твърдения, че Х. Л. не е член на УС; че членовете на УС не били поканени за заседанието; че дописването в протокола относно поддържаната телефонна връзка с В. М.. В исковата молба като основание било посочено – липса на правновалидно решение на УС. С оглед на това и на основание чл. 43 от Устава, въззивният съд е осъществил контрол за законосъобразност на решението на УС. Законосъобразното свикване и провеждане на ОС е прието като предпоставка за законосъобразност на решението на ОС. В случая е преценено, че УС е от 9 члена съгласно удостоверение от 11.09.2017 г., издадено от СГС по ф.д. 23232/94 г. С оглед решение № 17 от 18.01.2017 г. на СГС по същото дело, съдът е констатирал, че съставът на УС е 8 членове, тъй като А. М. М. е заличен. Прието е, че кворумът за взимане на решение е обикновено мнозинство, съгласно чл. 43 от устава, което означава 5 члена. С оглед удостовереното в протокол № 7 от 03.06.2017 г., е прието, че са присъствали трима от членовете на УС. Относно Х. Л. е прието, че не може да е член по право, тъй като макар и чл. 52, ал. 4 от Устава да предвижда такова членство, то тази разпоредба противоречи на закона. Изборът на УС е преценено, че е от изключителна компетентност на ОС чл. 25, ал.1, т. 3 от ЗЮЛНЦ, като правомощието да се избират и освобождават членовете на УС не може да се възлага на други органи. В Устава било предвидено, че председателят на ТС се избира от Треньорската колегия, което било противоречие на закона и поради това не следва да се приложи тази разпоредба от устава. С оглед изложените обстоятелства е прието, че на заседанието на УС са присъствали трима членове на УС, а с четвъртия е поддържана връзка по телефона, каквато възможност била предвидена в чл. 43, ал.2 от Устава. Прието е, че протоколът вярно отразява това обстоятелство, въпреки дописването. Прието е, че не е оспорен своевременно. Така е направен обобщен извод, че участието на 4 члена от Управителния съвет е недостатъчно, за да се приеме, че решението на УС за свикване на ОС е взето с нужното мнозинство.

По отношение на твърдението, че е допуснато нарушение на свикването на ОС поради неизпращане на покани до всички членове на сдружението съгласно чл. 32, ал. 3 от устава, както и посочване в част от поканите на дневен ред, различен от дневния ред в решението на УС, въззивният съд е приел, че с оглед твърдението че някои членове на сдружението не са получили покани, соченото основание представлява защита права на други лица, различни от ищците, които не са легитимирани да извършват такова оспорване. При извършената проверка, въззивният съд е приел, че е налице разлика между дневния ред, съгласно решението на УС от 03.06.2017 г. и дневния ред, посочен в поканата и одобрено от самото ОС, като са добавени 4 различни точки, които не са гласувани от УС – Утвърждаване приема на нови членове на БФСТ, вземане на решение, с което да бъде упълномощен Председателят на БФСТ за предприемане необходимите съдебни процедури, с които да се иска възстановяване на дължими суми към БФСТ и WDST от членовете на БФСТ и други. При положително решение по т. 2 вземане на решение за упълномощаване на адвокат, който да се заеме със съдебните дела и процедури, както и съдебен изпълнител в последващо изпълнително производство. Въззивният съд е приел, че решенията, които са извън решението на УС за свикване на ОС при посочен дневен ред, са в нарушение на чл. 29, ал.3 от ЗЮЛНЦ.

По отношение твърдението за нарушение при приемане на нов член на сдружението (т. 1 от дневния ред) и поради нарушение на чл. 22, ал.1 от устава - липса на решение на УС, въззивният съд е приел, че ОС няма правомощия да приема членове на БФСТ и решението било извън неговата компетентност. Отхвърлено е възражението, че ОС има всички правомощия от компетентност на сдружението. Правомощията на различните органи на сдружението били регламентирани в закона и устава, като било недопустимо изземване на компетентности. С оглед чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ, правомощието да приема и изключва членове на БФСТ било предоставено на управителния орган – УС като изземването било в противоречие на устава.

По иска за отмяна на решенията на ОС поради провеждането му в нарушение на изискуемия кворум, като не било изпълнено изискването на чл. 32, ал. 5 от Устава всеки член на сдружението да заяви своя делегат в срок до 10 дни преди провеждане на ОС, въззивният съд е приел, че ОС е проведено при спадащ кворум /25 делегати /, удостоверен в протокола, като е започнало един час по-късно от обявеното време, съгласно чл. 33 от устава. По отношение на спора дали явилите се делегати са заявени надлежно за участие в ОС, с оглед доказателствата е прието, че заявките са направени от членовете на сдружението по електронен път и част от тях са изпратени по-малко от 10 дни преди ОС. Отхвърлено е възражението на ищците, че следвало заявките да се направят в офиса, т.е. не по електронен път. Нито законът, нито уставът определяли конкретния начин на подаване на заявленията за делегати на ОС, достатъчно било заявката да е достигнала до офиса на сдружението. Налице било нарушение на нормата на чл. 32, ал. 5 от устава по отношение на предвидения 10-дневен срок, но въпреки нарушението, въззивният съд е приел, че не е съществено това нарушение, тъй като това изискване засягало организацията на ОС и не е свързано с правата и интересите на членовете на сдружението.

По иска за отмяна на решенията на ОС поради нарушение на чл. 29, ал. 3 ЗЮЛНЦ, чл.38 и чл.32, ал.7 от устава – вземане на решение за изменение в Устава, без да е налице такава точка от дневния ред, приет от УС; неспазване на срока за предложения за промени- същите следва да се представят поне пет работни дни преди ОС, въззивният съд е приел, че в протокола от заседанието на УС от 03.06.2017г. и в обявената покана за ОС на 15.07.2017г. в дневния ред е включена точка за промени в устава. Съгласно чл. 32, ал. 7 от Устава следвало да се направят предложения за промени в 5 дневен срок преди провеждане на ОС. Установено е, че Дойка А. е направила предложения чрез електронна поща, с електронно писмо, към което е прикрепен файл с предложения за промени в устава на 09.07.2017 г., повече от 5 работни дни преди ОС. Решението за промени, по предложението, направено от А. било взето, без да е допуснато нарушение на закона.

По отношение на предложенията от М. В., въззивният съд е приел, че неспазването на срока по чл. 32, ал. 7 не е затруднило правото на членовете на сдружението да се информират с оглед конкретиката на решенията. Същите не представлявали съществени нови решения, а конкретизирани вече взети такива.

По иска за отмяна на решенията по т.2 от протокола за гласуване „вот на недоверие“ на четирима членове на УС и освобождаване от заеманите длъжности (т. 4 от дневния ред), защото решението е неясно, въззивният съд е приел, че няма понятие „вот на недоверие“ нито в ЗЮЛНЦ, нито в устава; както и поради противоречие с на чл. 47 от устава, регламентиращ основанията за освобождаване на членовете на УС, въззивният съд е приел, че тези доводи са извън основанието на предявените искове, чието упражняване следва да е в определен срок и е недопустимо да бъдат разгледани. Прието е, че формулираното гласувано решение „вот на недоверие“ е неразривно свързано с взетото решение за освобождаване на членовете на УС, от които е снето доверието, т.е. прекратяване. С оглед наличието на мандатно правоотношение е достигнат до извода, че това е отношение на доверие и възлагането може да бъде оттеглено по всяко време, дори и при липса на неизпълнение на задълженията. Освобождаването на част от членовете на УС от ОС е прието за възможно винаги и не само на посочените в устава основания, така е достигнат извода, че липсва нарушение на чл. 47 от Устава.

Въззивният съд е приел, че в приетия от УС дневен ред на ОС не е посочено изрично гласуване за освобождаване на членовете на УС, към които е гласуван „вот на недоверие“, но ищците в исковата молба не са посочили това нарушение като основание за отмяна на решението, поради което не са обсъдени.

По иска за отмяна на решенията по т. 3 от протокола (т. 5 от дневния ред), поради нарушение на чл. 32, ал.7 ЗЮЛНЦ – относно неспазване изискването предложения за членове на УС да са направени писмено най-малко пет работни дни преди ОС и то от членове на Федерацията, които са юридически лица, а не от делегати; гласуването е извършено тайно без да са приложени документи от комисията по гласуването, за да може да се провери законността на избора; Николай Т., е избран с мнозинство по-малко от половината гласували; УС е приет и утвърден, като в него е включена Х. Л., която не е избрана за член на УС, въззивният съд приема, че с електронни писма от К. Е. – секретар на КСТ „Д.“, Дойка А. – председател на КСТ „Асеновец“, И. Д. – председател на КСТ „Настроение и И. А. – КСТ „Импулс 2008“ били направени предложения за нови членове на УС, като е прието, че е спазен уставът. Но не е бил спазен срока за това, тъй като било направено на 05.07.2017 г., а от КСТ „Асеновец“ на 09.07.2017 г., повече от 5 работни дни преди провеждането на ОС, но останалите две предложения от 10 и 11.7.2017 г. не били направени в срока по-малко от 5 работни дни преди датата на насроченото общо събрание. Това нарушение е квалифицирано от въззивния съд като съществено. По отношение предложенията на „КСТ „Настроение“ и КСТ „Импулс 2008“ вкл. предложените за гласуване В. Х. и И. А. не било гарантирано правото на информация на членовете на сдружението, което било достатъчно основание за незаконосъобразност на решението за избор на нови членове на УС.

Взето е предвид, че предложенията са направени от КСТ- членове на сдружението и няма законово или регламентирано в устава изискване за взето решение от органите на отделните клубове за предложения за членове на УС, съдът е приел, че не е налице нарушение, основание за отмяна решението за избор на членове на УС.

Въпреки липсата на цялостен протокол на комисията по избора, от който да са видни резултатите от гласуването, въззивният съд приема, че в обективирания след списъка на делегатите протокол, мандатната комисия е удостоверила, че в урната са намерени 25 броя бюлетини, както и класирането на първите четирима /В. Х. - 25 гласа; С. Ж. - 20 гласа; И. А.- 20 гласа и Николай Т.-12 гласа/. В протокола от ОС е удостоверено обявеното от комисията, като е посочено още, че за останалите двама кандидати са дадени 11 гласа и 8 гласа и е обявено, че като нови членове са избрани първите четирима. С оглед изложеното може да се приеме, че надлежно са удостоверени резултатите от гласуването, поради което не е налице твърдяното нарушение.

С оглед удостовереното от мандатната комисия, че в гласуването са участвали 25 членове на сдружението, било основателно, че Николай Т. не е избран като член на УС, тъй като е получил 12 гласа- по-малко от половината от гласовете, като съгласно чл.36, ал.1 от устава ОС взема решения с обикновено мнозинство - повече половината от присъстващите, поради което за избор на член на УС са необходими минимум 13 гласа. Така е прието, че решението следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение на иска за отмяна на решение №3 по т.3 от протокола /т.5 от дневния ред/ с твърдението, че Х. Л. е прието, че няма самостоятелно значение, тъй като тя не е избрана. Оповестяването на избраните в пълен състав, няма за последица избора й като член на УС.

По исковете за отмяна на решение на ОС № 4 по т.5 от протокола – в ОС не бил внесен проект за бюджет от УС съгласно чл.41, т.2 от Устава; това решение не било включено и в дневния ред и противоречи на чл.29, ал.3 ЗЮЛНЦ и чл. 38 от устава и по исковете са отмяна останалите решения по т.5 от протокола- не били включени в дневния ред. Прието е, че са незаконосъобрзни, тъй като не са взети по въпроси, включени в дневния ред. В случая всички решения по точка „Други“ с изключение на срока за оповестяване на протоколите били от естество изискващо изричното им включване в дневния ред. Определянето на членския внос, приемането на отчет за предходната година и на бюджет за следващата изисквали членовете да бъдат предварително информирани, както и да им е осигурен достъп до материалите за ОС. Невключването на тези въпроси нарушавало членствените им права.

Допускането на касационно обжалване на въззивното съдебно решение се извършва само при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Съдът допуска служебно касационно обжалване, когато установи наличие на данни, даващи основание да се приеме, че въззивното съдебно решение е вероятно да е нищожно. В настоящия случай липсват данни, от които да се направи извод, че са налице основания, обосноваващи извод, че е налице нищожност на обжалваното въззивно съдебно решение.

При извършената служебна проверка относно наличието на основания, водещи до извод, че е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо, на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК, както и доводите, изложени от касатора в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

На първо място е направен довод, че въззивната жалба била подадена след предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок. Видно от съобщение с препис от решение на първоинстанционния съд, решението на първоинстанционния съд от 23.04.2018 г. е връчено на въззивните жалбоподатели Д. П. М., Г. П. Н. и Сдружение „Клуб по спортни танци Амаранд“ и Сдружение „Клуб по спортни танци Тандем тийм“, чрез техния упълномощен представител на 17.05.2018 г. Видно от датата на постъпване на въззивната жалба, на тези лица в Софийски градски съд, същата е подадена с вх. № 75 625 на 31.05.2018 г. Следователно е в предвидения в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок. Не може да се приеме доводът на касатора, че въззивният съд е постановил недопустимо съдебно решение, след влизане в срок на първоинстанционното решение и при ненадлежно сезиран с въззивна жалба в срока по чл. 259 от ГПК. Няма данни, че въззивната жалба е подадена извън срока. Няма данни за по-ранно връчено съобщение за първоинстанционното решение от 17.05.2018 г. Последващо връчване на препис от решението на първоинстанционния съд, е без значение, тъй като следва по време подадената в срок въззивна жалба.

По отношение доводите, че въззивният съд не е бил сезиран с допустим иск, поради липсата на активна легитимация на ищците да искат отмяна на процесните съдебни решения, настоящият съдебен състав намира, че този довод е неоснователен. Съгласно чл. 25, ал. 4 и чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ, в редакцията към момента на взимане на процесното решение, споровете относно законосъобразност и уставосъобразност на решенията на Общото събрание на сдруженията с нестопанска цел, може да се образуват по иск на член на сдружението или на орган на сдружението.

Прието е в процеса от представените писмени доказателства за вписване промени по партидата на сдружението, че към момента на вземане на посочените в исковата молба решения на Общото събрание на сдруженията – ищците физически лица Д. П. М. и Г. П. Н. са членове на Управителния съвет на сдружението. А посочените юридически лица, видно от издадените удостоверения от Министерство на младежта и спорта, са членове на сдружението. С оглед тези обстоятелства, е налице обосноваване на активната легитимация на ищците, така както е посочена по-горе, която е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. В случая качеството на лицата като членове на УС и членове на сдружението определят надлежното упражняване на правото на иск и именно в това свое качество, те могат да искат отмяна на решенията на Общото събрание на сдружението. Правният интерес от конститутивния иск, предвиден в чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е взет предвид от законодателя чрез посочената нормативна уредба.

Исковете са предявени в предвидения в закона срок.

По отношение на довода, че с решение от 11.03.2018 г. ищците били изключени като членове на сдружението, настоящият съдебен състав намира, че този довод може да се разгледа само относно членовете на сдружението. С оглед тълкуването и приложението на чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ в трайната практика на ВКС, когато с последващо решение на орган на сдружението, след като е предявен иск срещу решение на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел, бъдат изключени ищците като членове на сдружението, този факт, не влияе на процесуалната им легитимация, въпреки че е факт, настъпил в хода на процеса. Членовете на сдружението защитават правата си, които са валидно възникнали към момента на вземане на процесното решение, отпадането на членството им в последващ момент, не може да прекрати тези права, които защитават. От членството им към момента на взимане на решенията на Общото събрание произтича и активната им легитимация, която се поддържа именно от възникналите субективни права. В този смисъл доводите на касатора са неоснователни.

По отношение на довода, че правата на ищците или отделни техни членствени права не са засегнати от атакуваното от тях решение на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел, следва да се посочи, че принадлежността на правото на иск за защита на членствени права, предполага наличие на членствени права. Законодателят в чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е приел, че всички актове на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел могат да се атакуват от членовете на сдружението. Тази разпоредба предопределя активната легитимация на членовете на сдружението, посочените клубове-ищци.

По отношение на членовете на Управителния съвет, не се твърди да са с прекратени правомощия, тяхното право на иск се изследва към момента на предявяване на исковата молба и следователно трябва да е налично и до приключване на процеса. Така по отношение на Д. М. и Г. Н., същите са вписани като членове на Управителния съвет с решение № 17 от 18.01.2017 г. по ф.д. 23232/94 г., СГС, ФО. Тяхното право на иск се определя към момента на вземане на процесното решение на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел. Отпадане на това качество с взетото процесно решение на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел, не може да обуслови отпадане на правото на иск. Не може да бъде обусловен извод, че не е била налице положителна процесуална предпоставка за предявяване на правото на иск.

Извън посочените основания на чл. 280, ал. 2, пр.1 и пр. 2 от ГПК, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на първия формулиран правен въпрос от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, следва да се приеме, че същият не е значим за изхода на спора. Въззивният съд е взел предвид сочения от касатора факт, изключване на членове на сдружението, но е придал на същия различно правно значение, от твърдяното от касатора. Така формулираният правен въпрос не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, тъй като не обуславя изхода на спора. Въззивният съд е приел, че искът е допустим, ищците са легитимирани да искат отмяна на процесното решение на Общото събрание на сдружението с нестопанска цел. Фактът, че са изключени след като е взето процесното решение, не води до отпадане на правото им на иск. Поради това посоченият правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване, също не може да се установи значимост на поставения правен въпрос за изхода на спора.

По отношение на втория поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е налице обосноваване на общо основание за допускане касационно обжалване. На първо място, касаторът не е мотивирал общо основание за допускане касационно обжалване, с посочване липсата на конкретно разрешение и така формулиран поставеният правен въпрос не се свързва с липсата на дадено разрешение от въззивния съд. На второ място, поставеният правен въпрос, ако засяга доводите за липса на активна легитимация ищците да предявят искове, поради това, че са изключени с решение на Общото събрание на сдружението, последващо процесното решение на Общото събрание, не може да обуслови значимост за изхода на спора. Както вече бе посочено, ако с решение на компетентния орган, което по време следва обжалваното в исково съдебно производство, решение на Общото събрание на съдружниците, бъдат изключени, то това не влияе на правото им на иск и не променя наличието на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване и упражняване на правото на иск. Именно този извод изключва възможността поставеният правен въпрос да е значим за изхода на спора. Това от своя страна налага извода, че касаторът с поставения втори въпрос не е обусловил общо основание за допускане касационно обжалване на процесното въззивно съдебно решение. Поради липсата на обосноваване на общо основание за допускане касационно обжалване, не може да се изследва и допълнителното основание, сочено от касатора съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

С оглед изхода на делото, разноски на ответниците по касационната жалба се дължат. Няма данни за извършени от тях разноски във връзка с настоящето дело, поради което не следва да им се присъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение