Определение № 166 от 05.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 127/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Д. Р. от [населено място], срещу определението на Върховния касационен съд, ІV гр. отд., № 1339 от 21.10.2011г. по гр.д. № 210/2011г. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Ж. Р. касационна жалба против въззивно решение № 1102/16.08.2010г. по в.гр.д. № 1223/2010г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на издръжка от 960 лв. за минало време. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от Ж. Р. касационна жалба против въззивното решение на Варненския окръжен съд в частта, с която присъдена издръжка за минало време в размер на 960 лв., на основание чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. до изм. по ДВ бр. 100/2010г./ предвид обжалваемия интерес – до 1000 лв. Частният жалбоподател счита определението за неправилно по съображения, че спорът не е за размера на издръжката, а относно основателността на претенцията за издръжка за минало време. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията до изменението по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. О. интерес по иска за издръжка за минало време е 960 лв. Доводите на частния жалбоподател за неоснователност на претенцията нямат отношение към въпроса за обжалваемия интерес по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение