Определение № 730 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 241/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Б. против постановеното на 25.11.2011 год. решение на Софийски апелативен съд по гр.д. № 1107 / 2011 год., с което е отменено разпореждането от 15.12.2010 год. по ч.т.д. № 2002 / 2010 год. на Варненски окръжен съд и вместо това е оставена без уважение молбата на касатора за издаване на изпълнителен лист, на основание чл.624 ГПК ,а издаденият е обезсилен. Касаторът оспорва правилността на решението, като намира че са налице всички предпоставки за уважаване искането му. Формално сочи хипотеза за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Ответната страна – [фирма], представлявано от Р. Д. - оспорва касационната жалба, като намира,че касаторът не е поставил правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито е обосновал допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Навежда съображения за опорочени от външна страна „ публичен документ „ и „ удостоверение за европейско изпълнително основание „ и като такива - неотговарящи на „ необходимите изисквания за доказателствена сила „, съгласно чл.20 т.2 от Регламент № 805 / 2004 год.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното: Въззивният съд, след отмяна на първоинстанционния акт, е оставил без уважение молбата на касатора за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 624 ГПК, въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане, основано на „ публичен документ ” по смисъла на чл.4 т.3 от Регламент / ЕО / № 805 / 2004 год. за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания. Като такъв документ е представен, съответно удостоверен като европейско изпълнително основание от 29.12.2009 год. на Нотариус А. Б., Република Л., но обозначен в същото като „ съдебно решение, макар с идентични референтен № 3 – 3531 и дата - 22.12.2009 год., изпълнителен лист за сума от 415 043,80 литаса / в удостоверението посочени като главница от 120 000 евро /. Изпълнителният лист е издаден срещу длъжник [фирма], представлявано от Р. Д., въз основа на обикновена менителница без право на протест от 17.07.2007 год.. Менителницата е с поемател лицето Р. Б., но е джиросана на 21.12.2009 год. на настоящия касатор Г. Б., обуславящо и материалноправната легитимация на последния. За да остави без уважение молбата, въззивният съд е приел, че така представения „ публичен документ „ / при неправилно възприет като такъв от първоинстанционния съд самото удостоверение за европейско изпълнително основание, а разгледан от въззивния съд като „ съдебно решение „, с оглед формално удостоверяване на тази му характеристика в удостоверението за европейско изпълнително основание /, не отговаря на изискването на чл.3 т.1 от Регламент № 805 / 2004 год. - да касае „ безспорно вземане „, което като понятие според същия регламент / преамбюл - т. 5 / предполага „ кредиторът, при установена липса на каквото и да е оспорване от длъжника относно естеството и размера на паричното вземане, да е получил / в конкретната приложима хипотеза / документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, дадено с публичния документ „. Въззивният съд е счел за неприложими хипотезите на чл.3 т.1 от Регламента: първите три, като предполагащи съдебно производство ,а четвъртата, предвид недоказано „ изрично признание от длъжника в публичен документ „. В приложението по чл. 284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, в съответствие с решаващите мотиви на въззивното решение. Изложил е съображения относими към преценка на правилността на акта, осъществима в производство по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК, досежно характеристиката на конкретно представения „ публичен документ ”, удостоверен като европейско изпълнително основание - изпълнителен лист, издаден от нотариус, въз основа на обикновена менителница. Липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК изключва преценка на допустимост и по формално посочения допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1- 3 ГПК в съответствие с т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед изхода на касационната жалба на Г. Б. и като предявена в евентуалност от допускането й, не подлежи на разглеждане подадената частна жалба от ответната страна срещу постановения отказ на въззивния съд за прилагане мерки по чл.23 б.”б” от Регламент № 805 / 2004 година. Водим от горното, състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд