Решение № 280 от 15.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 140/2010 г.

Обжалвано е определение № 1* от 24.11.2009 год., постановено по ч.гр.дело № 10587/2009 год. по описа на Софийския градски съд, ІІІ-Г състав, с което е потвърдено определение от 24.09.2009 год. за спиране на производството по гр.дело № 7005/2005 год. на Софийския районен съд, 41-ви състав, за спиране на производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./. Недоволен от определението е касаторът Е. И. К. от гр. С., представлявана от адвокат Д от Софийската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК – прилага определение. Съображения излага и по съществото на спора. От ответника по частната касационна жалба А. у. в Б., представляван от адвокатите П. Б. П. и Д. П. Г. от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост, респ. неоснователност. Останалите ответници по частната касационна жалба Л. Т. Б. от гр. С., С. о. и третото лице-помагач Г. К. Ц. не вземат становище. За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е налице преюдициален спор по искова молба вх. № 3* от 15.05.2009 год. в Софийския районен съд с предмет прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 31.10.2001 год., оставено от А. К. Ч., а с оглед изхода на този спор съдът следва да се произнесе по въпроса кои са лицата, процесуално легитимирани да претендират, че са собственици на имотите в местността „Т” в гр. Б., които са предмет на саморъчното завещание. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че определението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е спряно производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ намира, че частната касационна жалба е подадена в срок и е допустима. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено. Представеното определение № 101 от 03.11.2008 год., постановено по гр.дело № 2684/2008 год. на V гражданско отделение на Върховния касационен съд е в производство по чл.288 ГПК и не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по гр.дело № 1520/2007 год. на Софийския градски съд, ІV-Д състав като е прието, че липсва необходимост от тълкуване на чл.120 ГПК/отм./ в случаите, когато починалата страна/Анна К. Ч. / е оставила универсален наследник по завещание и заветник, в който случай процесуалното правоприемство зависи от материалноправното – ако предметът на спора е и предмет на завета, то правоприемник е заветника, а в останалите случаи – универсалния наследник по завещание, а при наличие на спор или конкуренция на права по делото следва да се конституират и универсалния правоприемник и заветника. В случая с оглед данните по делото законосъобразно на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ е спряно производството тъй като валидността на завещанието/завета/ има значение за правилното решаване на спряното дело за ревандикация по чл.108 ЗС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение