Определение № 2801 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1642/2024 г.
ВКСIII гражданско отделение06.06.2024 г.докладчик Дора Михайлова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 107/06.03.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 12/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез главен инспектор М. И., против Определение № 107/06.03.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 12/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната жалба на КОНПИ против определение № 260143/21.11.2023г., постановено по гр. дело № 864/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което реда на чл. 248 ГПК е допълнено Решение № 162/12.04.2019 г., постановено по гр. дело № 864/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, и КОНПИ е осъдена да заплати на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 10 000 лева. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз, а именно решение по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, и без основание е отказал да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответниците. Твърди се още, че липсата на доказателства сумата от 10 000 лева да е платена на адвоката по банков път, каквото изискване поставял Законът за ограничаване на плащанията в брой, поставяла под съмнение доказателствената стойност на разписката, инкорпорирана в договора за правна защита и съдействие. В изложението към частната касационна жалба е формулиран следният въпрос, отнесен от касатора към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: Законосъобразно ли е постъпил апелативният съд, като не е изложил съждения относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение в аспекта на практиката на СЕС?. Насрещните страни по жалбата Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. не са депозирали отговор. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и е допустима. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което КОНПИ е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски на ответниците поради отхвърляне на исковете, въззивният съд е приел, че са налице доказателства за реалното заплащане на уговорения адвокатски хонорар от 10 000 лева, видно от представяния по ч. гр. дело № 308/2016 г. по описа на Апелативен съд – Бургас договор за правна помощ, съгласно който Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. са заплатили на адв. А. разноски за процесуално представителство в размер на 10 000 лв. изцяло и в брой. Решаващият съд е счел за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, който бил в рамките на минимума, предвиден в НМРАВ, а от друга страна, посочил, че делото било с голяма фактическа и правна сложност, провеждани били множество съдебни заседания, ангажирани били експертизи с голям обем на изследваните документи. Възражението, че плащането на адвокатския хонорар в брой било нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, въззивният съд счел за неотносимо към дължимостта на разноските от изгубилата спора страна. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд формулираният от касатора въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението за допустимост на касационното обжалване касаторът развива единствено доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното определение - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложените оплаквания са от значение за правилността на обжалвания акт и не подлежат на преценка в стадия за селектиране на частните касационни жалби. В този смисъл са и принципните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъжда специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК допълнителна предпоставка, поддържана от касатора. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение