Определение № 1033 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК”Н. У. ” [населено място] ,Х. Ч. Ш. и А. Ч. Ш. от гр. Г. Д. срещу решение №123 от 03.05.2011г. по гр.дело № 986/2010г. на Благоевградски окръжен съд, с което в една част, по иск за прогласяване нищожност на придобивното основание на касатора съгл. чл. 26 ал.1 ЗЗД, е потвърдено решение №2022 от 21.06.2010г по гр.д№265/2007г на Районен съд Гоце Делчев ,а в друга част същото е отменено, като е уважен е иск на МРРБ ,чрез Областния управител на обл.Б. за установяване правото на публична собственост на Държавата и касаторите са осъдени да предадат владението върху имот, отменени са издадените нот. актове на основание чл. 431 ГПК. В отделни и няколко на брой изложения на основанията по допускане, касаторите поставят: материалноправен въпрос за приложимия закон ,относно правото на собственост на държавата върху прилежащ терен, в който ответникът – кооперация (ТПК) е построил сгради и постройки. Приложимият Закон за кооперациите изобщо не е съобразен, в противоречие с цитирана практика на ВКС. Въпросът е доразвит с коментар на изменението на чл.6 ЗС (17.04.1990г) и уредбата относно бивши земеделски земи, принадлежали на общините ,представляващи прилежащи терени и може ли на основание чл. 10б ал.2 т.1 ЗСПЗЗ да се приеме, терените да са станали общинска собственост с влизането в сила на тази норма. В последващо изложение е поставен процесуалноправен въпрос, за задължението на въззивния съд да провери допустимостта на обжалваното решение при нередовна искова молба. Според касаторите, нередовността се е отнасяла до изложението на обстоятелствата ,на които се основава правото на собственост на Държавата .Противоречие по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, предвид ТР №1/2001г ОСГК на ВКС. Следващ процесуален въпрос е формулиран като оплакване за неизпълнение задълженията на съда да обсъди доводите на страната ,а именно навадения своевременно довод, че имотът е кооперативна собственост съгласно чл. 2 ал.3 ЗОС (отм) и §26 от ПЗР на ЗК. Поставен е въпрос за необходимостта от допълнителна експертиза, която съдът е следвало да назначи и служебно. Като материалноправен въпрос е формулиран коментарът по приемането на Закона за водите съгласно чл. 15 от който публична държавна собственост е най-вътрешния пояс на С. ,приета е Наредба № 3 /2000г но същевременно е в сила Наредба №14/1987г в обхвата на която са изключени минералните води. Има различни режими за определяне на санитарно-охранителните зони, предмет на различно регулиране. От тълкуване в тази връзка се нуждае чл. 22 ал.3 от Наредба № 3 /2000г вр.чл. 15 ЗВ и парагф 4 от ПЗР на същата наредба .Налице е основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Следващ материалноправен въпрос е за реда при разпореждане с общинско имущество, след приемане на ЗМСМА през 1991г ,а по същото време са в сила чл. 13 и чл. 15 от ЗС (отм),на основание които невъзможни като условие текстове ,е приета нищожност на разпореждане, поради противоречие със закона. По всички материалноправни въпроси се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, а по процесуалните чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК Ответникът по жалбите ,представляващ Държавата,чрез Областен управител на обл. Б. оспорва да е налице основание за допускането им до разглеждане. Ответникът не е имал твърдение пред въззивния съд ,че е собственик по силата на §26 от ПЗР на ЗК (ЗИДЗК от 2007г).Твърдял е имотът да е бил общинска собственост и да му е бил продаден. Още от исковата молба е ясно твърдението за публичен характер на собствеността и основанието за него ,в изложението липсва формулиран правен въпрос, съгласно чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Претендира разноски, т.е присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуален въпрос се поддържа тезата за нередовна искова молба, но тази защитна теза не може да обоснове основанието при конкретните данни по делото – искът за правото на публична държавна собственост е основан на изтъкнатото обстоятелство ,че спорният терен е част от утвърдена със заповед №6210/1978г на М. санитарно -охранителна зона към минерален извор по поречието на река К., което според ищеца определя режима на земята като изключителна държавна собственост, охранителен пояс „А” по смисъла на действаща нормативна уредба. Без значение за редовността на иска е дали е бил изтъкван съставения акт за държавна собственост, не той е основанието на претендираното с иска вещно право. Разглеждането на иска при така изложени обстоятелства не е в противоречие с цитираното ТР №1/2001г ОСГК на ВКС, не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК Останалите процесуални въпроси също преформулират защитни опаквания за допуснати процесуални нарушения или оплаквания, които по същество дори не са касационни. Тезата е ,че въззивния съд не е обсъдил доводите на страната ,по- конкретно довод, че имотът е кооперативна собственост съгласно чл. 2 ал.3 ЗОС (отм) и §26 от ПЗР на ЗК,също не е обосновка на основание за допускане до касационно обжалване, при положение ,че доводът е направен в съдебно заседание пред първоинстанционния съд по допустимостта на иска и е за това ,че с правилото на §26 от ПЗР на ЗИДЗК(ДВ бр.41/2007г) се давало възможност и се създава ред за деактуване на имоти, предвид застрояването им от кооперативни организации до 1991г, следователно до изчерпването на същия ред и възможност нямало условия за иск за установяване на публична държавна собственост, дори кооперацията да не е заявила искане. Въззивният съд проверява служебно допустимостта на иска, същата подлежи на преценка и от настоящия съд, но несъобразяването с така поддържания довод не сочи на вероятност произнесеното решение да е недопустимо, или постановено по нередовна искова и поради това да е налице основание за допускане на същото до касационно разглеждане .На обсъждане, в контекста на поддържаната от касатора теза, би подлежало възражение, основано на положителното твърдение ,че ответната кооперация е собственик на спорния имот и на друго правно основание, а не само на атакуваното придобивно основание по иска за нищожност - сделка с общината. Касаторът е бранил атакуваното с иска свое придобивно основание и не се е позовал на друго ,поради което и въпросът за „необсъден довод „ или на противоречие с практика на ВКС, в която материално правното основание за собственост по чл. 2 ал.3 ЗОС (отм) е обсъждано по същество, се поставя неотносимо. Неотносимо се поставя и материалноправен въпрос за тълкуване на приетата Наредба № 3 /2000г(чл. 22 ал.3 от Наредбата вр.чл. 15 ЗВ) тъй като същевременно е в сила сила Наредба №14/1987г, от обхвата на която са изключени минералните води и поради това имало различни режими за определяне на санитарно-охранителните зони, предмет на различно регулиране Нормите на чл. 11 от Наредба №3/2000г уреждат статута на земите от най- вътрешния пояс на С. ,като преповтарят текстовете на чл. 15 от ЗВ(респ. чл.19 т.4 б.”е” ЗВ ).След като дадена материя е уредена в законови норми, дори без те да са преповторени в Наредба по прилагането му, режимът на собствеността върху земите от най- вътрешния пояс на санитарно- охранителните зони е уреден еднозначно Основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не е налице .Върховен касационен съд не приема основанието да е налице и при въпрос, съдържащ коментар как от закона следва да се изведе правната възможност са сделка, която му противоречи. Рещаващият извод на съда е, че сделката за покупко- продажба между [община] и ответната кооперация от 04.05.1995г за прилежащи терени към сгради е нищожна като сключена в противоречие с тогава действащия ЗС, а липсвали са законовите предпоставки за нейното сключване и според вече приетия тогава ЗМСМА. При това разрешение, защитата неотносимо поставя въпроса за търсенето на положително правно разрешение относно разпореждане с процесния имот, търси колизията между двата режима в административно- правните им елементи, необходими при разпореждане с общински или държавни имоти. Няма отношение към делото и въпросът, свързан с тълкуване разпоредбите за ЗСПЗЗ. Липсва установен, съответно решаващо обсъден факт, който да даде основание за извод по приложимостта на този закон. Въззивният съд е основал решението си на фактите, които са релевантни за претендираното с иска вещно право ,съобразно действащия и приложим закон.Материалното основание за нищожност на придобивното основание на ответната кооперация - противоречие със закона, е обусловило решаващо прилагането на действащата законова уредба, от която ищецът е извел правото си. При други обстоятелства са дадени разрешенията, изразени в приложеното решение№1503/2002г д.№1938/_2001г ІV г.о ,реш. №206/2009г гр.д № 2252/2008г І г.о и др. относно прилежащи терени към сгради, построени от кооперативни организации. Относимите факти ,за които не е вярно ,че не се съдържат в исковата молба, са били преценени от съда като основание на двата обективно съединени иска в съответствие с трайната практика по прилагането на чл. 26 ал.1 ЗЗД, съответно практиката по разглеждане на положителните установителни искове за собственост и ревандикация на имоти. Ето защо Върховен касационен съд не приема довода за противоречиво решавани въпроси, или въпроси от значение за точното прилагане на закона във връзка с изхода на спора по конкретното дело. Ответникът по жалбата претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, налице е основание за определяне и присъждане на исканото възнаграждение от настоящия съд в размер на 1157 лева. Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.