Определение № 457 от 15.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4679/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба с вх.№ 153601 от 28.05.2014 г. на И. З. З., представляван от адвокат Н. Й. от АК – [населено място] срещу въззивно решение № 581 от 15.04.2014 г., постановено по в.гр.д. № 510/2014 г. на ОС – [населено място]. С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на съществени процесуални правила по призоваването на касатора, както и е необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с довод, че по въпросите, конкретизирани и уточнени от касационната инстанция, произнасянето на ВКС е необходимо с оглед точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: по процесуално-правен въпрос „Допустимо ли е да се приеме за редовно призоваването по чл.41, ал.2 ГПК в случай, че призовката не съдържа данни, че лицето е напуснало адреса и не живее на същия?”, както и по материално-правен въпрос за надлежната индивидуализация на имота – предмет на иска за делба. В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация К. Е. Я. и В. М. Я., с който се поддържат доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Не е постъпил писмен отговор от ответницата по касация К. К. Т. (З.). Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция (№ 5767 от 13.12.2013 г. по гр.д.№ 2641/2011 г. по описа на РС – [населено място]), с което е допуснато да се извърши съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.1348, находящ се в [населено място], район „П.”, кв.В., с площ по кадастрална карта 841 кв.м., а по документ за собственост 840 кв.м. при съседи: имоти с идентификатори: 10135.2575.1276, 10135.2575.1278, 10135.2575.1347, 0135.2575.1269, в който имот е включен и попада УПИ ІХ-964 от кв.50а по рег.план на кв.В., [населено място] между съделителите и при квоти: ½ (една втора) идеална част за К. Е. Я. и В. М. Я. в режим на СИО, ¼ (една четвърт) идеална част за И. З. З. и ¼ (една четвърт) идеална част за К. К. Т.. Въззивното решение е постановено след проведено публично съдебно заседание, за датата на което до настоящия касатор е изпратена призовка, върната в цялост с отбелязване на връчителя, че търсеното лице не е намерено, но са събрани данни, че живее на адреса. В тази връзка се налага извода, че формулираният от касатора процесуално-правен въпрос „Допустимо ли е да се приеме за редовно призоваването по чл.41, ал.2 ГПК в случай, че призовката не съдържа данни, че лицето е напуснало адреса и не живее на същия?” е обусловил преценката на въззивния съд за наличието на предпоставки да се пристъпи към постановяването на решение по съществото на спора, като е налице и допълнителния селективен критерий за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване по въпроса за надлежната индивидуализация на имота – предмет на иска за делба. В атакуваното решение имотът е индивидуализиран съобразно кадастралната карта за територията, в която е разположен той, като разрешението на съда кореспондира с разпоредбата на чл.49б от ЗКИР, която е ясна по съдържание и не се налага да бъде подлагана на тълкуване за разкриване на точния й смисъл. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв. По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия