Определение № 3083 от 16.06.2025 г. на ВКС по д. № 1052/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. С., чрез адв. Е. П. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №12650/21 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Н. М. /починал и заместен от наследници В. М., С. М. и Р. М./ срещу касатора иск, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца на осн. чл.240 ЗЗД сумата от 3000 евро по договор за заем, материализиран в РКО от 30.03.15 г. и споразумителен протокол от 22.02.17 г., за която е издадена заповед за изпълнение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото два процесуалноправни въпроса: 1.Представлява ли годно писмено доказателство документ, който съдържа саморъчно написани добавки, без тяхното добавяне да е приподписано от страните, участвали в подписването на този документ?; 2. Наличието на добавки в един документ, които не са приподписани от страните, подписали документа, ако променя смисъла на този документ, противоречи ли на разпоредбата на чл.178, ал.2 ГПК, според която доказателствената сила на документа се оценява с оглед всички обстоятелства по делото? Значението на тези въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото обаче, касаторът обосновава с неправилност на изводите на въззивния съд по съществото на спора, което не съответства на указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК относно допълнителните предпоставки на соченото основание за допускане на обжалването. Неправилността на съдебният акт е касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, за което ВКС не се произнася в това производство. В решението на въззивния съд е прието за сочения с въпросите споразумителен протокол, че той е създаден за уреждане на отношенията между страните във връзка с вече получения от ответника заем от 3 000 евро, като е продължен срокът за изпълнение на задължението за връщане на сумата с уговорено разсрочено плащане. Въззивният съд съобразно чл.178, ал.2 ГПК, е ценил доказателствената сила на този документ с оглед на всички обстоятелства по делото. При преценка на споразумителния протокол в съвкупност с останалите доказателства – РКО от 30.03.15 г. и нотариалната покана, съдът е приел, че документът касае процесния договор за заем, още повече, че по делото липсват твърдения и доказателства за други договори за заем между същите страни. При тези данни по делото не е налице соченото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Допълнителните предпоставки на това основание във връзка с поставените въпроси не са обосновани от касатора, съобразно указанията на ТР №1/19.02.10 г. Освен това приетото от въззивния съд по въпросите съотвества на практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №1882/22 г. на четвърто г.о., в което е прието, че „съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК доказателствената стойност на оспорените от всяка от страните документи, в частта им, в която има ръкописна добавка, следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото и при съобразяване на значението на добавката /като не е нужно изрично приемане на оспорването с определение на съда и извършването на проверката в нарочно производство/“. Застъпването на въпросите в практиката на ВКС също изключва наличието на основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.