Определение № 50079 от 07.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1141/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца М. Б. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд.

Ответникът В. М. оспорва жалбата.

Постъпила е молба, видно от която и съгласно приложените към същата писмени доказателства жалбоподателката Б. е починала, поради което и на основание чл. 227 ГПК производството следва да продължи с участието на единствения наследник В. А. Б., представлявана от настойника Ч. Г..

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството поради недопустимост на предявените искове по чл. 26, ал. 2, пр. 3 и пр. 1 ЗЗД за установяване на нищожност на джиро на издаден от ищцата запис на заповед поради липса на форма и поради липса на предмет.

Извода си за недопустимост съдът е основал на отсъствието на интерес от търсеното установяване и на разпоредбата на чл. 299, ал. 2 ГПК. Приел е, че от страна на ответника срещу ищеца били предявени в две отделни висящи производства осъдителни искове (частичен и за остатъка) по чл. 534, ал. 1 ТЗ за вземане за неоснователно обогатяване поради прескрибиране на процесния запис на заповед. В първото производство жалбоподателката пропуснала да предяви своевременно възраженията за нищожност на джирото, а едва с въззивната жалба, поради което същите не били приети за разглеждане от въззивния съд. От правна страна е изложил съображенията, че настъпилата преклузия на възраженията изключва интереса от водене на самостоятелен иск в отделно производство. Алтернативно е посочил, че дори и преклузия да не е налице с оглед евентуално служебно задължение на съда в производството по чл. 534 ТЗ за проверка на действителността на джирото според формалните основания за недействителност – неспазена форма и липса на предмет – предявените искове са недопустими на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, доколкото предметът на същите съвпада със съществена част от предмета на спора по иска по чл. 534 ТЗ при положение, че нищожността на джирото не представлява отричане на преюдициално правоотношение, а оспорване на иска по чл. 534 ТЗ по основание поради липса на съществени елементи от фактическия му състав.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС по въпросите:

• преклудира ли се възможността да се предяви в отделно производство иск за установяване на нищожността на правоотношение, което обуславя основателността на по-рано предявена искова претенция между същите страни, след като страната не е направила в отговора на исковата молба възражение за нищожност на обуславящото правоотношение;

• преклудира ли се възражението за нищожност на правна сделка, ако не е направено в срока за отговор на исковата молба;

• длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност;

• налице ли е правен интерес от предявяване на искова молба, с която да се установи нищожността на правна сделка, обуславяща основателността на по-рано предявен иск между същите страни.

Както е посочено по-горе, решаващите правни изводи, с които е обоснована приетата като краен резултат недопустимост на исковете, са два: липса на интерес в хипотезата на настъпила преклузия на възраженията за нищожност в производството по иска по чл. 534 ТЗ, алтернативно наличие на две висящи дела със съвпадащ предмет съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК. Формулираните от жалбоподателя въпроси се отнасят до правния интерес, изводим от въпроса за преклузията на възраженията за нищожност, следователно са относими към първия от решаващите изводи на въззивния съд. Същите поради това не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обусловили крайните правни изводи на въззивната инстанция предвид алтернативно изложените от съда втора група съображения в обратната хипотеза – липса на преклузия в съответствие с разрешението по ТР № 1/2020 на ВКС-ОСГТК – с които крайният извод за недопустимост е обоснован не с липсата на интерес, а със съвпадението на предмета на настоящото дело с част от предмета на делата по чл. 534 ТЗ и приложението на чл. 299, ал. 2 ГПК. По отношение на тази втора група съображения на въззивния съд правен въпрос не е формулиран, нито са изложени аргументи за обосноваване на някоя от специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.

С тези мотиви съдът