Определение № 4057 от 29.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. К. Д. и М. Р. Д., чрез адв. Г. против определение № 162/31.03.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 59/2026 г. по описа на Апелативен съд Б., с което е оставена без уважение частната жалба на касаторите срещу определение № 140/19.01.2026 г. по гр.д. № 2085/2025 г. на Окръжен съд Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване на ДП № 92/2025 г. по описа на ОСО при ОП-Б.. Според касаторите неправилно въззивният съд е приложил разпоредбите на чл.229, ал.1, т.5 ГПК и чл.49 ЗЗД, като не е отчел, че с предявените искове се иска ангажиране отговорността на възложителя на работата, която отговорност е гаранционно – обезпечителна; че възложителят на работата и прекият причинител на вредите отговарят солидарно; че възложителят отговаря и тогава когато конкретният причинител на вредата е останал неизвестен. В този смисъл се поддържа, че установяването по наказателното дело на евентуалната наказателна отговорност на обвинените лица – служители на ответното дружество, макар и обвързваща гражданския съд със задължителната сила на чл.300 ГПК, не е правопораждащ, правоизключващ или правопогасяващ факт за деликтната отговорност на възложителя по чл.49 ЗЗД, което да обуслови спирането на производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл.284, ал.3 ГПК, в което са формулирани следните въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1/ Възможно ли е престъпни обстоятелства, които имат значение за гражданския спор, да бъдат установени в гражданско дело; 2/ Възможно ли е гражданският съд да установи факта на противоправно действие или бездействие по реда на гражданския процес; 3/ Допустимо ли е спиране по реда на чл.229, ал.1, т.5 ГПК когато не е налице пълна идентичност между дееца в наказателното производство и ответника в гражданското производство; 4/ Обуславяща ли е наказателната отговорност за реализиране на отговорността по чл.49 ЗЗД и обективна ли е отговорността по чл.49 ЗЗД и 5/ Наличието на прокурорска преписка и извършване на проверка дали е извършено престъпление, основание ли е за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси е в противоречие със съдебната практика на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, обективирана в конкретно посочени определения по чл.274, ал.3 ГПК и решения по чл.290 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирани да обжалват лица и е насочена срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. За да остави без уважение частната жалба на ищците, въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: с обжалваното определение е спряно производството по гр.д.№ 2085/2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, образувано по искова молба на М. К. Д. и М. Р. Д. срещу „Венис Марина“ ЕООД, с която са предявени искове по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на детето на ищците, настъпила на 18.08.2025 г. в [населено място] при предоставяне на атракционна услуга „парасейлинг“ поради виновно и противоправно поведение от страна на служители на ответника при изпълнение на възложената им работа, а именно П. С., Х. Р. и К. Т.; във връзка с процесния инцидент, при който е настъпила смъртта на малолетното дете на ищците, е образувано досъдебно производство за № 92/2025 г. по описа на Окръжна прокуратура Б., по което се привлечени в качеството им на обвиняеми К. В. Т., П. Е. С. и Х. Х. Р., за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК /причинена смърт поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност/, вр. чл.15, ал.1 и ал.2 от Наредба за плаването и граничния режим във вътрешни морски води, в териториалното море и вътрешните водни пътища на РБ на български и чуждестранни яхти, лодки и др.плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях; досъдебното производство е висящо и е пред приключване, като предстои внасяне на обвиненията в съда; При тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по гражданското дело до приключване на досъдебното производство, а именно: пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното и виновно деяние, които се сочат в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи предявеното вземане факти и липсата на хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Посочил е, че в случая необходимата идентичност на релевантните обстоятелства между гражданското и наказателното производства е налице, тъй като възможността за ангажиране на отговорността на сочения ответник – юридическо лице, е функция на възможността за ангажиране на деликтната отговорност на посочените в обстоятелствената част на исковата молба делинкветни, на които се твърди, че е възложена работата, при която е осъществен вредоносния резултат, поради което от разкриване на престъпните обстоятелства, предмет на досъдебното производство по повдигнатите срещу изпълнителите на работата обвинения, зависи изхода на гражданския спор. На следващо място е посочено, че тези престъпни обстоятелства не е възможно да бъдат установени в гражданския процес, тъй като не са налице предпоставките, посочени в нормата на чл.124, ал.5 ГПК. В заключение въззивният съд е приел, че в случая е налице тъждество между твърденията в исковата молба за осъществено от служителите на ответното дружество – възложител на работата, противоправно поведение, което покрива състав на престъпление и деянието, за което по образуваното досъдебно производство е повдигнато обвинение на преките причинители на вредата, поради което са налице предпоставките за спиране на гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Първите четири въпроса в изложението, които обобщени се свеждат до въпроса при какви предпоставки е налице основанието по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на гражданското производство по иск по чл.49 ЗЗД срещу възложителя на работата поради образувано досъдебно производство срещу служители на възложителя на работата, макар и да отговаря на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като е решаващо произнесен от въззивния съд, няма претендираното от касаторите значение за изхода на делото, тъй като по него не е налице сочения допълнителен селективен критерий- противоречие със съдебна практика на ВКС. Посочените от касаторите определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК по приложението на нормата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, касаят различна фактическа обстановка от тази, която е установена по делото, а именно - случаи, при които по образуваните досъдебни производства няма привлечени обвиняеми, поради което е невъзможно да се изведе извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство. Цитираното от касатора решение на ВКС по гр.д. № 2897/2022 г. на II г.о. е неотносимо към повдигнатия въпрос, тъй като с него е дадено разрешение по процесуалноправния въпрос за приложението на чл.266, ал.3 ГПК в хипотеза на констатирано процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в посочване на приета експертиза в досъдебното производство в нарушение на принципа за непосредственост. В своята практика, вкл. и в част от цитираната от касатора по повдигнатия въпрос, Върховният касационен съд последователно приема, че самото образуване на досъдебно производство не е достатъчно основание за спиране на гражданското дело. Пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл.229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправоното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело трябва да бъде спряно до приключване на наказателното производство, като когато последното е в съдебна фаза – основанието е почл.229, ал.1, т.4 ГПК, а когато е в досъдебна фаза – по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. При постановяване на обжалваното определение, въззивният съд не се е отклонил от тази практика. При преценка на данните по делото последният е приел, че сочените за делинквенти - служители на ответника са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл.123, ал.1 НК, чиито фактически състав се покрива изцяло от обективна и субективна страна с фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл.45 ЗЗД, която е от функционално значение за отговорността на възложителя на работата и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 ГПК. Не е налице противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по повдигнатия правен въпрос с посочените от касатора решения по гр.д. № 1068/2017 г. на IV г.о., по гр. дело № 2446/2022 г. на I г.о. и по гр.д. № 2897/2022 г. на II г., в които са възпроизведени постановките на Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС. Обстоятелството, че исковете на ищците са насочени само срещу възложителят на работата, а не срещу делинквентите не променя извода, че в случая са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 6, 7 и 8 от Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС отговорността на лицето, което е възложило другимо извършването на някаква работа, за вредите причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, като възложителят на работата отговаря и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду служителите, на които работата е възложена, е причинил тези вреди. Присъдата на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна и за гражданския съд, който разглежда иска по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на вредите от същото деяние. С оглед характера на отговорността по чл.49 ЗЗД, практиката на ВКС по приложението на чл.229, ал.1, т.5 ГПК се отнася и до исковете срещу възложителя на работата, тъй като неговата отговорност е обусловена от противоправното поведение на служителя /делинквента/. Петият въпрос няма характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като съдържа твърдения за факти /наличие на прокурорска преписка и извършване на проверка по нея дали е извършено престъпление/, които не са разкриват от данните по делото. В конкретния случай е налице образувано досъдебно производство в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Б., образувано на основание чл.212, ал.2 НПК, със съставяне на протокола, материализиращ първото действие по разследването – оглед на местопроизшествието на 18.08.2025 г., за това че на посочената дата, около 13,30 ч. в [населено място] поради немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност-предоставяне на водноатракционна услуга – парасейлинг, е причинена смъртта на лице – престъпление по чл.123, ал.1 НК, в което в качеството на обвиняеми са привлечени лицата К. В. Т., П. Е. С. и Х. Х. Р. – служители на ответника по иска с правно основание чл.49 ЗЗД, чиято отговорност се иска да бъде ангажирана в качеството му на възложител на работата на посочените лица. С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,