Определение № 420 от 29.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3867/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Е. Ч. против част от решение № 147/04.08.2025г., постановено по в.гр.д. № 178/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас. С обжалваната част от въззивното решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 287/11.04.2025г., постановено по гр.д. № 999/2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. Д. К. с ЕГН [ЕГН] сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в причинно-следствена връзка от незаконното обвинение по повдигнато му на 06.04.2017г. обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а впоследствие за престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по което е оправдан с присъда № 54/15.04.2022г., постановена по НОХД № 1762/2021г. по описа на БРС, влязла в законна сила на 13.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 13.05.2024г. до окончателното плащане на задължението. В частта, с която предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 27000 лева и първоинстанционното решение в тази част е потвърдено, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. В жалбата се поддържа необоснованост на обжалваното решение, с оглед на което е отправено искане за допускане на касационно обжалване и постановяване на решение, в което да се определи обезщетение за вреди в по-нисък размер от присъдения. Касационният жалбоподател Прокуратурата на Република България поддържа, че определеният от въззивния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно и необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Съдът е нарушил принципа на справедливост присъждайки завишен размер на обезщетението за вреди, като не е обсъдил липсата на данни за влошено здравословно състояние на ищеца или трайни поражения върху неговата психика; за това, че е оправдан още на първа инстанция и спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е ограничила по никакъв начин предвижването му и възможността за осъществяване на социални контакти и трудова дейност. Поддържа, че определеното обезщетение на ищеца е в разрез с принципа на справедливост и съразмерност на обезвредата от гледна точка на обществените представи за справедливост в аспект на съществуващи обществено-икономически условия на живот – икономически растеж, стандарт на живот и средностатистически показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация К. Д. К., чрез процесуален представител адв. Г. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване на решението в съответната част, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК. Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което е изпълнено условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното: Въззивният съд е приел за установени следните факти: с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 06.04.2017г. по ДП № 431-1343/2015г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас, ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 18.10.2015г. в [населено място], в съучастие като извършител, заедно с други лица, причинили на К. Б. средна телесна повреда, като деянието е извършено по хулигански подбуди. На ищеца била наложена мярка за неотклонение „подписка“ и извършена полицейска регистрация. По искане на ищеца за ускоряване на разследването на основание чл. 368 от НПК, с определение по ЧНД № 4104/2019г. по описа на БРС е констатирано забавяне на разследването, като били дадени указания на Прокуратурата за приключване на производството. С постановление от 10.06.2020г. на прокурор при БРП ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. По внесен на 29.03.2021г. обвинителен акт за извършването на описаното престъпление е образувано НОХД № 1762/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по което била постановена оправдателна присъда № 54/15.04.2022г., потвърдена с решение № 124/13.05.2024г., постановено по ВНОХД № 618/2022г. на Окръжен съд – Бургас, което било окончателно. От показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Я. /приятел на ищеца от 20 години/ и Г. К. /чичо на ищеца/, въззивният съд приел за установено, че ищецът практикувал ловна стрелба и станал член на Л. – М. п.. Бил от най-активните състезатели, участвал във всички състезания с ловни кучета. Ищецът дейно участвал в изграждането на ловни стопанства, открити ловища за едър и пернат дивеч. През 2017г. споделил, че е обвиняем, че са му отнели ловните оръжия, което К. изживял много тежко още повече, че ищецът имал и лични проблеми, свързани със стара връзка. След като вече бил оправдан отново ходел на лов, но без предишния устрем. Създал своя ферма с животни, има вече дете и чака второ. След обвинението ищецът спрял да излиза като млад човек, често трябвало да идва до Б. за срещи с адвоката си, в полицията, по дела. Повдигнатото обвинение се разчуло и в А., хората започнали да го разпитват на бензиностанцията, където работел и той напуснал. След оправдателната присъда през 2022г. състоянието на ищеца малко се подобрило; заживял с момиче, което после му станала съпруга, имат дете. Поради незаконното обвинение започнал да страни от хората, захванал се с животновъдство, за да не го разпитват. Въз основа на тези факти и след съвкупна преценка на събраните доказателства, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ в случая следва да се определи в общ размер на 10 000 лева. Обосновал, че в резултат именно от воденото наказателно производство, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 1 от НК, същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – накърнени чест, достойнство и добро име в обществото, изживени силна напрегнатост, тревожност, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално осъждане, понижено самочувствие. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди отчел естеството и вида на повдигнатото обвинение – ищецът бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление против личността – първоначално за тежка, а в последствие за средна телесна повреда, за което съответно е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години, респ. до шест години, съставляващи тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; съобразил процесуалните действия в досъдебното производство с участие на ищеца, както и че делото е било с голяма фактическа сложност /първоначално срещу 7 обвиняеми/, извършваните множество процесуални действия в рамките на досъдебното производство с оглед установяване на съпричастността на всеки от обвиняемите лица към извършването на престъпното деяние; проведените множество заседания в съдебна фаза, всяко от които е провокирало стрес и тревоги у ищеца; взел е предвид, че производството се е развило в неразумен период от 7 години и 1 месец, с оглед на което изтъкнал, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се бъде оценен в достатъчна степен факторът обща продължителност на наказателното преследване. Съобразил от друга страна личността на ищеца – млад човек, без доказани предходни негативни обществени прояви, обществено ангажиран, като към момента на повдигане на незаконното обвинение ищецът е бил младеж на 22 години, с чисто съдебно минало; установените по делото настъпили промени в поведението му, които са се отразили на неговото самочувствие и желание да общува; от обстоятелството, че обвинението станало достояние на приятелския му кръг и довело до уронване на доброто му име, като се е отразило и върху професионалната му и житейска реализация. За недоказани от друга страна приел разгласяването на незаконното обвинение, което да се вмени в отговорност на ответната страна, както и изземване на ловното оръжие на ищеца. Отбелязал липсата на доказани трайни негативни последици в общото здравословно състояние или в отношенията с най-близкия кръг лица. Изтъкнал, че взетата най-лека мярка за неотклонение по отношение на ищеца, не е ограничила личната му и имуществена сфера; съобразявайки, че ищецът е бил оправдан още на първа инстанция и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, както и вредното отражение на фактора обща продължителност на наказателното преследване обобщил, че обезщетение в размер на 10 000 лева е достатъчно за репарирането на доказаните неимуществени вреди и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост при отчитане на особеностите на конкретния случай, в който смисъл постановил и крайния си акт. Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специална предпоставка за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не поставя конкретен правен въпрос, но се позовава на приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съдът съобрази следното: Доводите на касатора, в контекста на които е поставен въпросът за приложението на чл. 52 от ЗЗД относно критериите за определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди са за допуснато от въззивния съд нарушение на принципа за справедливост при определяне на обезщетението, което не е съответно на реално претърпените и доказани от ищеца вреди и на установената съдебна практика. Въпросът е значим и обуславящ решаващите правни изводи в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие с трайно установената и задължителна съдебна практика, цитирана от касатора и намерила израз в редица произнасяния на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК – решение по гр.д. № 2686/2016г., III ГО; решение по гр.д. № 2026/2018г., III ГО; решение по гр.д. № 254/2014г., III ГО; решение по гр.д. № 96/2020г., III ГО; решение по гр.д. № 1513/2019г., III ГО; решение по гр.д. № 829/2015г., III ГО и др. Съгласно приетото в нея обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост, а критериите образуващи понятието "справедливост" са свързани с преценката на всички конкретно проявени и обективно съществуващи обстоятелства с оглед особеностите на конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи по приключилото наказателно дело. В разглеждания случай, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди конкретно всички установени по делото обстоятелства, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните, взел е предвид всички релевантни факти и обстоятелства и ги е анализирал при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетението. Изтъкнал е значението на всеки конкретен факт, който е установен и е в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение и понесените вреди, който е отнесъл към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца и е приложил критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в съответствие с константната съдебна практика. За понесени неимуществени вреди от същото незаконно обвинение, в същите престъпления, по същото наказателно производство, със същата продължителност и при идентични данни относно личността на извършителя Г. Д. Ч., действал в съучастие като извършител с ищеца по настоящото дело К. Д. К., действал като извършител, с влязлото в сила на 03.12.2025г. решение № 121/03.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 143/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас е определено и присъдено обезщетение в размер на 15 000 лева. Ето защо решението на Апелативен съд – Бургас не е в противоречие с разрешението, дадено в задължителната и установената съдебна практика на ВКС, а е в съответствие с него. В този смисъл въпросът не удовлетворява допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Следователно, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение