Определение № 1740 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2023 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на И. М. А., със съдебен адрес Р., подадена чрез назначения му представител адвокат М. Е., срещу определение №39 от 18.01.2023 год. по ч. гр. дело № 22/2023 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определение №490/08.12.2022 г. по ч.гр.д. № 334/2022 г. на Окръжен съд-Разград. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане молба с вх. № 4943/06.12.2022 г. на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение № I RC 1377/15 от 10.03.2016г. на Окръжен съд в [населено място], Република Полша, в частта относно присъдените съдебни разноски в размер на 960 полски злоти, дължими на неговата майка К. А. от ответника М. А. и производството по делото е било прекратено. В изложението за допускане на касационно обжалване са изложени въпроси относно прилагането на регламент (ЕО) № 4/2009 г. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., констатира следното: По първоинстанционното дело е приложено извлечение от цитираното решение № I RC 1377/15 от 10.03.2016 г. на ОС – [населено място], Република Полша. Видно е от същото, че то е постановено по молба на К. А. за допускане на развод. Полският съд е прекратил брака между К. А. и М. А., сключен на 12.04.2012 г. в Р., Република България, и вписан в служба по вписванията в [населено място], Република Полша под № 1607033/AМ/2012/916553, с развод, по вина на ответника. М. А. лишен от родителски права над детето И. М. А., като местоживеенето на същото е определено при майката К. А.. Определена е месечна издръжка в полза на детето в размер на 800 злоти, платима до 10- то число от бащата чрез майката, ведно със законна лихва при забава. Не са определени режим на лични отношения между бащата и детето, както и начина на ползване на семейното жилище. Ответникът М. А. е осъден да заплати на ищцата К. А. сумата от 960 злоти, представляваща съдебноделоводни разноски, включващи 360 злоти адвокатско възнаграждение. Отбелязано е, че решението е влязло в сила на 16.04.2016 г. Според въззивния съд в производството пред полския съд деловодните разноски са присъдени на К. А., а не на детето И. М. А.. Не е посочено дали същите касаят брачния процес или акцесорното произнасяне по въпроса за издръжката на роденото от съпружеската връзка дете. Поради тази причина следва да бъде прието, че разноските са понесени във връзка с иска за прекратяване на брака чрез допускане на развод /при липсата на друго конкретизиране в съдебния акт относно самите разноски/ и изричното им присъждане в полза на майката на молителя. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Касационното обжалване не следва да се допуска, защото повдигнатите въпроси не са обусловили изхода на делото. Касаторът обжалва определение на въззивен съд, което не е в отклонение от правилата, гарантиращи валидност и допустимост на съдебните актове. Касационното обжалване може да бъде допуснато само ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. В случая обаче не е посочен материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретния спор във връзка с решаващия мотив на въззивния съд, че детето И. М. А. не е активно легитимирано да иска издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение № I RC 1377/15 от 10.03.2016г. на Окръжен съд в [населено място], Република Полша, в частта относно присъдените съдебни разноски в размер на 960 полски злоти, защото те са присъдени на майка му К. А.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.