Определение № 2064 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4225/2023 г.

КТ в заповедта за уволнение да бъде конкретно посочен сключеният от работодателя договор за управление или е достатъчно, че е указана правна норма?“. Според касатора тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, евентуално – че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Н. Г. оспорва жалбата. Счита първият от поставените въпроси за необуславящ, тъй като въззивният съд не се е произнасял по него, а се е произнесъл по въпрос за необходимата яснота на изявлението на работодателя, с което прекратява трудов договор. Евентуално поддържа, че поставеният първи въпрос е разрешен в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС. Вторият въпрос счита за обуславящ, но поддържа, че е по разрешаването има установена трайна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. Съдът намира жалбата за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че ищецът заемал при ответника длъжността "магистър фармацевт, управител аптека", категория персонал – Ръководни служители. На 02.09.2022 г. общото събрание на съдружниците на “Алта мар“ ООД, в качеството на едноличен собственик на капитала на "Македония фарма" ЕООД, взело решения за освобождаване на Б. С. като управител на "Македония фарма" ЕООД и за избор на Г. Д. за управител на дружеството, като на Т. Д. било възложено да подпише договор за възлагане на управлението и представителството на дружеството с новия управител и да предприеме необходимите правни и фактически действия за изпълнение на взетите решения. На 08.09.2022 г. съдружниците на “Алта мар“ ООД одобрили проект на договор за управление, който да се сключи с новия управител на "Македония фарма" ЕООД и било дадено съгласие договорът да бъде подписан от името на "Македония фарма" ЕООД от Г. Д. при условията на договаряне сам със себе си. На 09.09.2022 г. договорът за управление бил подписан при горепосочените условия. На 13.09.2022 г. "Македония фарма" ЕООД, чрез управителя си Г. Д., отправило до ищеца предизвестие изх.№ МК0084, в което било посочено, че на основание чл.328 ал.2 КТ след изтичане на законния срок от 90 дни ще прекрати възникналото трудово правоотношение. Със заповед № 53/ 16.12.2022 г., на основание чл.328 ал.2 КТ вр. чл.326 ал.2 КТ и отправеното предизвестие работодателят прекратил трудовото правоотношение между дружеството и ищеца, считано от 17.12.2022 г. При тези фактически установявания от правна страна съдът посочил, че законосъобразното упражняване от работодателя на правото на уволнение подлежи на контрол, когато е оспорено от работника или служителя чрез иск по чл.344 ал.1 КТ и че за извършването на този контрол трябвало да съществува яснота, на кое от предвидените в закона основания работодателят е упражнил правото си. Това налагало във всички случаи на прекратяване на трудовия договор работодателят да излага мотиви за основанието, на което извършва прекратяването. Доколкото изложените към заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на защита на работника или служителя, то липсата на такива било основание прекратяването да бъде отменено. Законът не сочел конкретното съдържание на писменото волеизявление /акт/ за прекратяване, но по аналогия с указанията за минималното задължително съдържание на трудовия договор по чл.66 ал.1 КТ следвало да се приеме, че в него следва да се съдържат данни за страните, заеманата от работника длъжност, основанието и момента на прекратяване /края на изпълнението/ на трудовия договор. Основанието следвало да се посочи с характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и да може да се защити срещу незаконността му. Съгласно трайно установената съдебна практика, при уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ, минимално изискуемото съдържание на предизвестието/заповедта включвало посочване на конкретния договор за управление. На тези изисквания отправеното от дружеството – работодател предизвестие изх.№ МК0084/ 13.09.2022 г. и заповед № 53/ 16.12.2022 г. не отговаряли, поради което уволнението следвало да бъде признато за незаконно и отменено, а служителят - възстановен на заеманата до момента на уволнението длъжност, без да се обсъждат останалите доводи на страните. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от касатора материалноправни въпроси са обуславящи. Въззивният съд е приел, че в акта за прекратяване на трудов договор задължително следвало да бъде посочено основанието за прекратяване с характеризиращите го по закон признаци и че за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ в акта задължително следвало да се посочи договорът за управление. По първия поставен правен въпрос в сочените в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК актове на ВКС /решения по гр.д.№ 5857/ 2014 г. и по гр.д.№ 90/ 2017 г., ІV г.о./ е дадено противоположно правно разрешение, поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Останалите доводи на страните съдът ще обсъди при разглеждане на жалбата по същество.