Определение № 2272 от 27.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2290/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. „Еко Глоуб“ ООД, чрез процесуалния си пълномощник, обжалва решение № 206 от 30.06.2025 г. по в. т. д. № 225/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 2 от 16.01.2025 г. по т. д. № 40/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково в частта, с която са отхвърлени предявените от „Еко Глоуб“ ООД срещу „Росалеа“ ООД искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 132 343.89 лв. - дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 02.04.2024 г., до окончателното ѝ плащане, и за сумата от 5 474.04 лв. - лихва за забавено плащане за периода от 11.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба. „Росалеа“ ООД, чрез процесуален пълномощник, обжалва въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Еко Глоуб“ ООД в условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 92 917.28 лв., представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение от „Еко Глоуб“ ООД по развален договор за консултантски услуги от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до окончателното заплащане на сумата; и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на същата сума като получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея за същия период. Оплакванията в касационната жалба на „Еко Глоуб“ ООД са за неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение. Оспорват се изводите на съда, че при тълкуване на волята на страните по договора за консултантски услуги следва да се приеме, че заплащането на възнаграждението зависи от постигнатото одобрение в цялост на проекта от третото лице – Държавен фонд „Земеделие“. Излага се, че такава уговорка в договора не съществува – според същия дължимото на изпълнителя възнаграждение се определя върху инвестиционните разходи, без да е уточнено, че трябва да се постигне „пълно“ или определен процент одобрение за безвъзмездно финансиране на заложените инвестиционни разходи по подадения проект. Твърди се, че „Еко Глоуб“ ООД е изпълнило добросъвестно, точно и пълно задълженията си по договора, поради което има право да получи в цялост уговореното възнаграждение в размер на 5 % от инвестиционните разходи. Навеждат се доводи, че след като е уведомено за одобряването на проекта и му е предложено сключване на окончателен договор, ответното дружество изцяло субективно и по своя преценка е направило на отказ от финализиране на процедурата. Изразява се несъгласие и с приетото от въззивния съд, че на изпълнителя надлежно и редовно е връчено уведомление от възложителя по чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Твърди се, че нито такова уведомление му е редовно връчено, нито това е станало в рамките на 6-месечния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, по които възражения и оспорвания въззивният съд не се е произнесъл, въпреки събраните по делото доказателства. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на исковата претенция в цялост, ведно с произтичащите от това правни последици. Искането за допускане на касационно обжалване в атакуваната от „Еко Глоуб“ ООД част от въззивното решение се основава на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, като са формулирани следните въпроси, които според този касатор са обусловили правните изводи на съда и са от значение за изхода на конкретното дело: 1. Допустимо ли е (може ли) да се разглежда и уважава възражение за оспорване на договор за изработка, ако възложителят е приел работата по него изрично или с конклудентни действия?; 2. Допустимо ли е да се откаже плащането на възнаграждение по смесен договор за изработка и поръчка, ако същият е изпълнен и резултатът по него зависи и от трето лице, за чието поведение и действия страните по договора не отговарят, т. е., ако пълното изпълнение на поръчката е станало невъзможно по причина, за която страните не отговарят?; 3. Налице ли е подмяна волята на страните при тълкуване на договор, ако въззивният съд приеме, че страните са уговорили постигане на конкретен резултат или цел в договора, а такава не е уговорена между страните в договора? и 4. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата? По първия въпрос допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПK се обосновава с решение № 238 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 655/2020 г. на ВКС, IV г. о., в противоречие с което се твърди, че се е произнесъл въззивният съд; по втория въпрос се сочи противоречие с решение № 196 от 05.03.2010 г. по гр. д. № 747/2009 г. на ВКС, III г. о.; по третия въпрос страната се позовава на разрешенията в решение № 60169 от 28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, I т. о.; по четвъртия - на решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т. о. Срещу тази касационна жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор на „Росалеа“ ООД, чрез процесуален пълномощник, с който се оспорва както основателността на искането за допускане на касационно обжалване, така и основателността на жалбата по същество. В касационната жалба на „Росалеа“ ООД оплакванията за неправилност на обжалваната от този касатор част от решението са основани на чл. 281, т. 3, предл. първо и предл. трето ГПК. Касаторът не е съгласен с извода на въззивния съд, че не е налице негодност на работата съобразно нейното договорно предназначение или съществен недостатък на изпълнението, като намира за необосновано и незаконосъобразно приетото от съда, че недостатъците на предоставените консултантски услуги не се отличават със съществена значимост, годна да обуслови правото на възложителя да развали договора. Поддържа, че разликата между постигнатия резултат безвъзмездна финансова помощ (35 %) и целения резултат от 63.68 % показва съществено отклонение (намаление на размера на помощта и съответно увеличение на нужните за съфинансиране на проекта собствени средства), като приемането на този резултат от възложителя не е въпрос на икономическа целесъобразност, както е счел въззивният съд, а на невъзможност за изпълнение на проекта при тези условия и по същество представлява пълна негодност на постигнатия резултат спрямо целения такъв. Касаторът излага доводи, че изявлението му за разваляне на договора, противно на приетото от въззивната инстанция, е породило правния си ефект, поради което насрещният иск по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е основателен, а дори да се приеме, че от страна на изпълнителя е направено нужното за постигане на целения резултат, то невъзможността за постигането му вследствие на действията на ДФ „Земеделие“ поражда правото на „Росалеа“ ООД да поиска връщане на платените по договора суми на основание чл. 267, ал. 1 ЗЗД. Моли за отмяна на въззивното решение в съответната част и за уважаване на насрещния иск на едно от двете евентуално заявени основания. В изложението на „Росалеа“ ООД по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за достъп до касационен контрол се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди, че със своето решение въззивният съд се е произнесъл по „процесния“ материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителна такава. В тази връзка се посочват и цитират множество съдебни актове на ВКС, свързани с развалянето на договора. Формулирани са и следните въпроси, като разрешени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. Невъзможността за постигане на търсения от възложителя резултат вследствие действията и/или волеизявленията на трето лице (в случая държавен орган – ДФ „Земеделие“) води ли до възникване на правото на възложителя да поиска връщане на платените по договора суми на основание чл. 267, ал. 1 ЗЗД?; 2. Ирелевантна за отношенията между страните по договор за изработка ли е липсата на удовлетвореност на възложителя от действията и/или волеизявленията на трети лица (в случая отговор на одобряващия орган ДФ „Земеделие“), когато тези действия и/или волеизявления водят до невъзможност за постигане на целения резултат? Релевира се и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, съответно обосновано. Срещу тази касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Еко Глоуб“ ООД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с оглед относимите към производството по чл. 288 ГПК доводи на страните и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, съставът на Пловдивския апелативен съд е приел за установени и доказани следните факти и обстоятелства: между „Росалеа“ ООД, в качеството на възложител, и „Еко Глоуб“ ООД, като изпълнител, бил сключен на 05.01.2022 г. договор за консултантски услуги, свързани с проект на възложителя по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ № BG06RDNP001 – 4.015 от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г.; Съгласно договора възложените консултантски услуги са разделени на две категории – 1. подготовка на заявление за подпомагане, подготовка на бизнес план, доказващ икономическата целесъобразност на проекта, и съдействие за цялостното окомплектоване и подаване на проектната документация; и 2. консултантски услуги, свързани с управлението на проекта, вкл. изпълнението и отчитането на дейностите по него, до изплащане на помощта, с уговорени за всяка категория срокове; За изпълнението на двете категории консултантски услуги страните са уговорили възнаграждение от 5 % от инвестиционните разходи по проекта (без полагащия се 20 % ДДС), като е предвидено, че сумата се изплаща в 7-дневен срок след одобрението на проекта за административно съответствие и допустимост от ДФ „Земеделие“; Видно от формуляр за кандидатстване от името на ответното дружество, основният предмет на проекта е изграждането и оборудването на винарска изба, разделена на две части – производствена част на един етаж и административна част на два етажа, вкл. с изграждането на фотоволтаична инсталация, като исканото финансиране е в размер на 2 561 967.47 лв., а съфинансирането от бенефициента/партньорите е в размер на 1 460 955.01 лв., т. е. общата стойност на проектното предложение е 4 022 922.48 лв.; С уведомително писмо от 11.09.2023 г. на Държавен фонд „Земеделие“ управителят на ответника е уведомен, че проектното предложение е получило 38 точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения за финансиране по процедурата с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ 1 314 023.48 лв., представляващи 35 % от одобрените инвестиционни разходи, като в уведомителното писмо подробно са описани колко точки са присъдени по съответните критерии, респ. по кои критерии не е присъден максималният брой точки, какви са причините за това оценяване и за корекцията на проектобюджета; След получаване на проекта за административен договор ответното дружество е подало на 05.12.2023 г. искане за прекратяване на процедурата по взаимно съгласие, като е посочило, че при одобряването на проекта не е отпусната сумата на субсидията, която се е прогнозирала към момента на кандидатстване, което затруднява финансирането му; В отговор на подаденото искане Държавен фонд „Земеделие“ се е произнесъл с решение № 03 – РД/5959 от 12.12.2023 г., с което е допуснал пълно оттегляне на проектното предложение, прекратил е обработката му, както и образуваното въз основа на него административно производство. Въззивният съд е приел за установени и следните обстоятелства: С уведомление от 22.03.2024 г. „Росалеа“ ООД е уведомило „Еко Глоуб“ ООД, че на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД в законоустановения 6-месечен срок иска намаляване на възнаграждението по договора за консултантски услуги, тъй като предложената 35 % безвъзмездна финансова помощ представлява резултат със съществени недостатъци на изпълнената работа, поради което платеното до този момент възнаграждение по договора в общ размер на 92 917.28 лв. се явява напълно достатъчно с оглед постигнатия резултат; В уведомлението се отбелязва, че ако ищецът не се откаже от претенциите за изплащане на допълнително възнаграждение по договора, то самото уведомление следва да се приеме като такова за разваляне на договора съгласно чл. 265, ал. 2 и чл. 87, ал. 2 ЗЗД, т. к. изпълнението на договора е безполезно в този вид и размер на безвъзмездно финансиране, което представлява съществен недостатък на изпълнената от ищеца работа; Пратката с уведомлението е изпратена по куриер на 22.03.2024 г. и е получена от ищцовото дружество на 25.03.2024 г.; С нотариално заверено пълномощно управителят на „Росалеа“ ООД е упълномощил Е. Г. да представлява дружеството с пълни правомощия пред компетентните органи и пред всички физически и юридически лица, като именно в качеството ѝ на пълномощник на ответника Г. е подписала уведомлението от 22.03.2024 г.; Издадените от „Еко Глоуб“ ООД фактури № 1026/05.06.2023 г., № 1033/03.07.2023 г., № 1036/07.08.2023 г. и № 1040/01.09.2023 г., всички за суми от по 23 229.32 лв. (или сума в общ размер 92 917.28 лв.), са платени от „Росалеа“ ООД. Въззивният съд е посочил, че съобразява и разменената електронна кореспонденция между страните от 26.09.2023 г. и от 05.12.2023 г., както и показанията на свидетелката Е. Г., като въз основа на така установеното от фактическа страна споделя мотивите на първата инстанция за неоснователност на исковете и препраща към тях съгласно чл. 272 ГПК. С оглед съдържащите се във въззивната жалба на „Еко Глоуб“ ООД оплаквания въззивният съд е приел, че спорният въпрос по делото е дали уговореното в т. 3 от договора за консултантски услуги възнаграждение в размер на 5 % от инвестиционните разходи се дължи независимо от това, какъв е размерът на процентното одобрение на проекта от страна на ДФ „Земеделие“. По него е изложил мотиви, че сключеният между страните договор за консултантски услуги по своята правна същност представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд, като за да се отговори на въпроса, дали се дължи цялото уговорено между страните възнаграждение, следва да се отговори до какво по волята на страните се свежда осъществяването на дължимия резултат, при достигането на който по силата на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД се дължи уговореното възнаграждение. Изследвайки съдържанието на договора и изхождайки от специфичната цел, заради която е сключен – да се осигури безвъзмездно финансиране от ДФ „Земеделие“ на точно предложен от изпълнителя проект, съдът е формирал извод, че целта на престацията, която ищецът дължи, е да предостави консултантските услуги по начин, който да позволява проектът да бъде одобрен в цялост, т. е. за финансиране в размер на 2 561 967.47 лв. Именно това е максималният резултат, който възложителят е можел да очаква от сключване на договора, тъй като без предоставянето на исканата безвъзмездна финансова помощ той няма да е в състояние само с наличния, вече осигурен паричен ресурс да реализира инвестицията, заради която е прибягнал до осигуряването на безвъзмездно финансиране; по тази причина - за осигуряването на такова безвъзмездно финансиране, изпълнителят е предоставил услугите си, а възложителят се е съгласил да сключи договора. Въз основа на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси и изследва действителната обща воля на страните, съдът е намерил, че страните целенасочено са избрали да сключат договор за консултантска дейност с точно определен резултат, както е определен в т. 1 от договора – изготвените от консултанта инвестиционен проект и бизнес план да доказват икономическата целесъобразност на проекта, което означава, че същите трябва да бъдат изготвени по начин, който да бъде достатъчно убедителен за одобряващия орган, за да бъде проектът одобрен за сумата, за която възложителят кандидатства. Съдът е приел, че за заплащане на уговореното възнаграждение е ирелевантно дали е започнало изпълнение на дейностите по пункт втори от т. 2 – текущата дейност по управлението на проекта, т. к. изискуемостта на цялото уговорено възнаграждение на консултанта по волята на страните е обусловено единствено от одобрението на проекта (т. 4, абзац втори) и следователно това, че не са били изпълнени още дейностите по тази точка, както и че до тяхното изпълнение изобщо няма да се стигне с оглед прекратяването на процедурата по сключване на договор за предоставяне на исканото безвъзмездно финансиране, не може да бъде извод в подкрепа на тезата на „Росалеа“ ООД, че е налице неизпълнение на задължението на консултанта в количествено отношение. Страните по договора са изразили ясна обща воля да обвържат дължимото по договора изпълнение на възнаграждението като едно цяло, неделимо на части – с оглед интереса на ищеца и целта на договора, като бъде предаден годен проект, който да обуслови разрешаване на финансиране, съответстващо на заявения от възложителя размер, тъй като постигането на този специфичен резултат обуславя и специалния интерес, заради който възложителят се е съгласил да сключи договора. На следващо място съставът на въззивния съд е посочил, че с оглед особения характер на сключения договор, приемането на работата по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД от възложителя е прехвърлено по волята на страните в т. 4, абзац втори от договора на Комисията за избор на проекти към ДФ „Земеделие“, която трябва да даде окончателно становище дали предложеният за финансиране проект отговоря на изискванията за отпускане на безвъзмездната финансова помощ. След извършена проверка на подаденото проектно предложение за отпускане на финансиране в размер на 2 561 967.47 лв. и след прилагане на критериите за оценка на предложението, е взето решение проектът да бъде оценен на 38 бр. точки по критериите за оценка, което е причина да бъде одобрена безвъзмездна финансова помощ само в размер на сумата от 1 314 023.48 лв., съответстваща на 35 % от одобрените инвестиционни разходи. Тези причини, видно от съдържанието на уведомителното писмо, се свеждат най-общо до констатирани пропуски при изготвянето на проектното предложение, наличието на които не се оспорва от ищеца. Общото за всички тези пропуски е, че те се дължат на поведението на изпълнителя, а не на обективни и независещи от него причини – именно той в качеството си на дружество, чийто предмет на дейност е да предоставя консултантски услуги по подобен вид проекти, би трябвало да е най-добре запознат с условията за кандидатстване, за да може ефективно да консултира клиентите си. Изброените от ДФ „Земеделие“ пропуски сочат, че е налице неизпълнение от страна на ищеца, а волята на възложителя по договора е да не бъдат допускани такива пропуски от страна на изпълнителя, тъй като именно те са пречка да не бъде одобрено безвъзмездно финансиране в искания от възложителя обем - ако изпълнителят не бе допуснал всички тези пропуски, е имало възможност да бъде одобрен и по-голям процент на безвъзмездна финансова помощ. Тези пропуски според въззивния съдебен състав обаче не засягат целия проект, а само част от него. Уговорените консултантски услуги са били предоставени и са се изразили в извършена дейност по подготовка на проекта и съпътстващата го документация, завършила с одобряване на финансирането, макар и не точно в искания от възложителя размер. Одобреният от ДФ „Земеделие“ процент на финансова помощ в размер на 35 % от инвестиционните разходи не може да бъде приравнен на пълна негодност за договорното или обикновеното предназначение на работата по см. на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, защото, ако действително пропуските на ищеца са били толкова много и толкова съществени, както твърди ответникът, то ДФ „Земеделие“ изобщо не би одобрил проекта, а направо би отказал финансиране поради негодност на проекта. Според въззивния съд това изключва извод за негодност на работата съобразно нейното договорно или обикновено предназначение, т. е. изпълнението страда от недостатъци, но те не са толкова съществени, че да обосноват правото на възложителя да развали договора, поради което той дължи възнаграждение въпреки тези недостатъци. Според съда възложителят е упражнил правото си да иска намаляване на възнаграждението на изпълнителя по сключения договор на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД до размера на вече платеното възнаграждение от 92 917.28 лв., което е сторил с уведомление, получено от изпълнителя на 25.03.2024 г. Правото по чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД е упражнено в срок, като е възникнало от момента на получаване на уведомителното писмо на ДФ „Земеделие“, тъй като с него за пръв път възложителят е узнал за негодната част от проекта, станала причина да не бъде отпуснато финансиране в искания размер; и доколкото по делото няма данни кога възложителят е уведомен за наличието на недостатъци в проекта, то за начало на срока съдът е приел изходящата дата на писмото на ДФ „Земеделие“ – 11.09.2023 г., като възможно най-ранен момент, от който ответникът е узнал за съществуващите недостатъци. Предприетото от ищеца оспорване за неспазване на срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е счел за недоказано, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че уведомлението, чрез което възложителят е упражнил правото си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, е подписано от служителя на „Росалеа“ ООД Е. Г., надлежно упълномощена от управителя на дружеството, вкл. и с права да приема или да възразява против приемане изпълнение в договорните отношения с контрагентите на дружеството, без ограничения в представителната власт. Дори обаче да се приеме, че Г. не е имала надлежна представителна власт по отношение на възложителя, според съда действията ѝ следва да се считат за потвърдени съобразно чл. 301 ТЗ с факта на подаването на отговор на исковата молба, с който управителят на ответника не само че не се е противопоставил, а напротив – позовал се е на действията по неприемане на резултата на договора, предприети от неговия служител. Допълнително въззивният съдебен състав е посочил, че по делото са налице и данни (кореспонденция по електронна поща на 26.09.2023 г.) за изразено лично от законния представител на ответното дружество възражение против приемането на работата, основано на констатациите в уведомителното писмо на ДФ „Земеделие“ за неточно изпълнение в качествено отношение; като в кореспонденцията също се съдържа изрично изявление за редуциране на възнаграждението на изпълнителя съобразно неизпълнението, като се вземе предвид одобрената стойност на проекта. По въззивната жалба на „Росалеа“ ООД съставът на въззивния съд е изложил мотиви, че е налице неточно изпълнение от страна на „Еко Глоуб“ ООД, което е приело формата на „лошо изпълнение“, но отклонението от поръчката не се явява пречка за договорното предназначение на изработения от изпълнителя проект и одобреният от ДФ „Земеделие“ процент на безвъзмездно финансиране не може да бъде приравнен на пълна негодност на проекта. Съобразявайки размера на предоставеното финансиране с икономическата ефективност и целесъобразността на проектираните инвестиционни разходи, и вземайки предвид стойността на собственото финансиране, което е в състояние да осигури, възложителят е свободен в преценката си дали и в какъв обем да реализира инвестиционното мероприятие, за осъществяването на което е искал финансиране. Съдът е посочил, че пропуските в проекта не се отнасят автоматично до неговата негодност съобразно предвиденото в договора предназначение, като те се отнасят преимуществено до дейности извън основната цел на инвестицията, насочена към изграждането на винарска изба, която да отговаря на технологичните, санитарно-хигиенни и противопожарни изисквания за производство на вина. Част от дейностите, за които е отказано финансиране (напр. за изграждането на фотоволтаичен парк) нямат отношение към основната инвестиция, поради което тя би могла да бъде реализирана и без тях, като това е въпрос на икономическа целесъобразност. По тези съображения е формиран извод за липса на неизпълнение, при което отклонението от поръчката или недостатъците да са толкова съществени, че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, т. е. недостатъците на предоставените консултантски услуги не се отличават със съществена значимост, обуславяща правото на възложителя да развали договора на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Като неоснователна е преценена и евентуалната насрещна искова претенция на „Росалеа“ ООД за връщане на даденото при невъзможност на изпълнението поради причина, за която никоя от страните не отговаря. Според въззивния съд тази хипотеза на неоснователно обогатяване ще бъде налице, когато изпълнението е изцяло невъзможно, а в случая е установено частично неизпълнение. Задължението на ищеца - ответник по насрещния иск не е погасено поради невъзможност, т. к. предоставянето на консултантските услуги е било обективно възможно и те са предоставени, макар и с отклонение в качеството, което обуславя съвсем различни правни последици от целените от ищеца по насрещния иск. Т. е., основанието е осъществено, имало е отговор на одобряващия орган, но този отговор не е удовлетворил възложителя и това е довело до неговото искане за прекратяване на процедурата по взаимно съгласие, което обаче е ирелевантно за отношенията между страните по повод на договора. Настоящият съдебен състав намира, че по жалбата на „Еко Глоуб“ ООД касационна проверка на въззивното решение не следва да се допуска. Първите три въпроса от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изцяло относими към правилността на формираните от въззивния съд изводи и като такива не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. Въпросите отразяват защитната теза на страната, като не съответстват на правната воля на съда, включително по отношение на приетите за установени правнорелевантни факти. На това основание въпросите не могат да обусловят искания достъп до касационен контрол, като следва да се отбележи, че не се установява и твърдяното от този касатор противоречие между посочената от него практика по чл. 290 ГПК и разрешенията, дадени в обжалваното въззивно решение. Четвъртият въпрос относно задълженията на съда да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните при постановяване на акта си по същество е принципно значим за изхода на всеки правен спор, но липсва съответствие между мотивите на въззивния съд и оплакванията на касатора, предпоставящи неговото формулиране. В случая не се касае до необсъждане на доводи и оплаквания във въззивната жалба на „Еко Глоуб“ ООД, а до несподелянето им от съда, напр. при определянето на момента, от който тече 6-месечният срок по чл. 265 ЗЗД и др. Жалбата на „Росалеа“ ООД също не следва да се допуска до разглеждане по същество, поради следното: В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал въпрос, който да бъде разрешен от касационния съд по реда на чл. 290 ГПК. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа единствено оплаквания за неправилност, които са ирелевантни в производството по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение относно приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, съдът няма правомощие сам да извежда значимия за изхода на спора правен въпрос от оплакванията на касатора в жалбата и/или изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточнява и преформулира. Липсата на поставен въпрос, удовлетворяващ общото изискване на закона за достъп до касационен контрол, е достатъчно основание за недопускане на исканата касационна проверка. Въпросите, формулирани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също не удовлетворяват общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят единствено правилността на оспорените от тази страна изводи на въззивния съд. Същевременно по тези въпроси не е обоснована по никакъв начин и допълнителната селективна предпоставка за допускане на исканото касационно обжалване, указанията за което отново се съдържат в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4. Не е налице и поддържаното от касатора самостоятелно селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона – в неговия обратен смисъл, или при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Съдът е приел, че липсва пълна негодност на изработения бизнес план – той действително е страдал от недостатъци, допуснати от изпълнителя по договора за консултантски услуги, в резултат на което не е било одобрено заявеното от възложителя безвъзмездно финансиране в неговия пълен обем, каквато е била максималната цел на участието в процедурата, но именно поради това възнаграждението е намалено по реда на чл. 265, ал. 1, предл. последно ЗЗД до размер на вече платените суми, като в тези изводи на въззивната инстанция липсва твърдяната от касатора явна необоснованост. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение