Определение № 510 от 01.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2810/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ Ф. - Ватансевер – 92„ против решение № 1226/23.05.2019 г. по т.д.№ 5389/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2218/09.05.2018 г. по т.д.№ 90/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касаторката против „Триада транспорт & логистик„ ЕООД и „Ей Пи Строй» ЕООД евентуално съединени искове, с правно основание чл.26 ал.2 пр. второ ЗЗД / нищожност поради липса на съгласие / и чл. 40 ЗЗД / договор сключен във вреда на представлявания /, за прогласяване нищожността, съответно относителната недействителност спрямо същата, на сключено между ответниците споразумение от 06.08.2015 г.. Страна по същото е и ЕТ « Ф. – Ватансевер - 92 « ЕООД, като представлявана от пълномощник Ъ. П., по силата на което се е задължила като солидарен длъжник по сключен между « Ей Пи Строй « ЕООД и « Триада транспорт & логистик « ЕООД договор, за вече възникнало задължение от 103 758 ,80 лева на последното към предходното дружество, вкл. да отговаря за всички последици от неизпълнението на задълженията на «Ей Пи Строй «ЕООД по този договор, като лихви, неустойки, съдебни разноски и пр.. Касаторът оспорва допустимостта на въззивното решение досежно първия иск, евентуално правилността му и правилността му досежно приетото по втория иск, с правно основание чл. 40 ЗЗД. Страната твърди, че въззивният съд недопустимо е квалифицирал и разгледал първия иск като такъв по чл. 26 ал.2 пр. второ ЗЗД, вместо с действителното му правно основание, възприето и т първоинстанционния съд - чл.301 ТЗ. Излага съображения, че фактическите състави на двата иска са напълно различни, както и че променяйки правната квалификация, въззивният съд е следвало да извърши нов доклад, да даде указания за подлежащите на доказване факти и разпредели доказателствената тежест между страните, съобразно приетата за приложима правна норма на чл. 26 ал.2 пр. второ ЗЗД. Така обосновава паралелно неправилност, поради съществени процесуални нарушения, в разрив с приетото в ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Страната не споделя за правилни и изводите на въззивния съд за валидно учредена представителна власт за сключване на спорното споразумение. Според нея, съдът не е отчел, че предоставените правомощия са единствено в обхвата на обикновената търговска дейност на едноличния търговец, но не и за разпоредителни сделки, каквато е поемането на дълг по чл. 101 ЗЗД. Неправилно,според касатора, е игнорирането на доводите и доказателствата, свързани с приложението на чл. 301 ТЗ, във връзка с твърдението на ищцата, че веднага след узнаване за споразумението се е противопоставила на сключването му, по смисъл на посочената разпоредба. Неправилност на постановеното по иска, с правно основание чл.40 ЗЗД, се обосновава с непроведен от съда пълен и всестранен анализ на събраните доказателства и игнориране на част от същите. Не се споделя за обоснована от съда липсата на субективния елемент от фактическия състав на иска - намерение за увреждане /недобросъвестност/ от страна на пълномощника и кредитора «Триада транспорт & логистик « ЕООД. Намира, че намерението за увреждане не предпоставя доказване на сключено различно от оспореното съглашение между тези страни, а се материализира в последното, т.е. съзнаването, че договорът обективно уврежда представлявания се явява достатъчно за обосноваване на субективния елемент, още повече, че доказване намерението за увреждане е практически невъзможно. Неправилен страната намира довода на въззивния съд, че интереса на кредитора «Триада транспорт & логистик « ЕООД от обезпечаване на вземането му, чрез снабдяване със солидарен длъжник, изключва намерението за увреждане, като цел на сключеното споразумение. Акцентира на релевантността на факта, установен в производството, че кредиторът предходно е изследвал и установил неплатежоспособността на длъжника «Ей Пи Строй « ЕООД, респ. притежавано от ищцата имущество, върху което да насочи принудителното изпълнение за вземането си. Ответната страна - «Триада транспорт & логистик « ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на ясни и относими към действителните процесуални действия на съда и решаващите мотиви на въззивното решение въпроси, а и необоснованост на допълнителните селективни критерии, сочени в хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответната страна – « Ес Пи Строй «ЕООД – не е взела становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: Предявените искове, с възпроизведени в параграф първи на настоящото определение основания, са отхвърлени като неоснователни от въззивния съд, първият от които, предвид доказано общо, неограничено по предмета на поверените на пълномощника фактически и правни действия, упълномощаване на Ъ. П. от ищцата, в качеството й на собственик и управител на ЕТ « Ф. – Ватансевер – 92 «. Приел е, че осъществените от пълномощника действия по сключване на процесното споразумение, с което е задължил отговорността на Едноличния търговец, солидарно с тази на «Ей Пи Строй» ЕООД, са осъществени при валидно учредена представителна власт, като не се касае за действия, попадащи в разпоредбата на чл. 26 ал.2 ЗЗД,относима към търговския пълномощник: отчуждаване и обременяване с тежести на недвижими имоти, поемане на менителнични задължения, вземане на заем и водене на процеси, за което се изисква изрично пълномощно. Съдът се е позовал на т.1 от ТР 5/12.12.2016 г. по т.д.№ 5/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че « по пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя «, а от съдържанието на процесното пълномощно е установима ясната и едзнозначно изразена воля на упълномощителя да овласти пълномощника с извършване, от негово име и за негова сметка, на всички възможни правни действия. Именно с оглед установеното за валидно заявено, от името и за сметка на ищцата, съгласие от страна на пълномощника, съдът е счел излишно коментиране на доводите във връзка с приложението на чл.301 ТЗ, тъй като разпоредбата предпоставя сключването на сделка без представителна власт, каквато не е настоящата хипотеза.За да отхвърли иска иска с правно основание чл.40 ЗЗД, въззивният съд е счел за недоказан субективния елемент от фактическия му състав - споразумяване на пълномощника и третото лице – кредитора – във вреда на представлявания. Коментирал е свидетелските показания, като неустановяващи обстоятелства, сочещи на недобросъвестност на страните, а напротив - свидетелите сочат, че ответникът – съдлъжник е имал определени правни очаквания - разплащане от свой длъжник в скоро време, като представляващият го и пълномощника Ъ. П. дори се били задължили,в качеството на физически лица, по записи на заповед за същото вземане. Несъстоятелно ,според съда, е да се кредитира като недобросъвестност знанието на кредитора / първия ответник / за финансовото състояние на неговия длъжник / втория ответник /, тъй като именно същото е обусловило интереса му да обезпечи вземането си и чрез солидарното задължаване на ищцата, доколкото се касае за гарантиране на собствени права с разрешени от закона средства. Упражняването на права от представителя, в противоречие с интереса на представлявания, но в рамките на учредената му представителна власт, е основание за ангажиране отговорността на представителя. В изложението по чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Допустимо ли е с акта по същество второинстанционният съд да промени правната квалификация на предявения иск ? - въпросът обосноваван поради противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ Допустимо ли е, без да е извършен пълен и всестранен анализ на представеното споразумение от 06.08.2015 г. и при превратно тълкуване на волята на упълномощителя, вторинстанционният съд да промени правната квалификация на предявения главен иск, без да обсъди събраните по делото доказателства, за установяване на предпоставките на предявения иск по чл. 301 ТЗ, по който иск се е произнесъл първоинстанционният съд ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с решение № 89 по т.д.№ 431 / 2012 г. на ІІ т.о. на ВКС. Всеки от въпросите формално е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, с цитиране на нормата и възпроизвеждане решаващите мотиви на съда. Всеки от въпросите по начало е относим единствено към първия от предявените искове, който първоинстанционният съд е квалифицирал като иск по чл. 301 ТЗ, а въззивният съд променил квалификацията му – като иск по чл. 26 ал.2 пр. второ ЗЗД, предвид обстоятелствената му част и петитум, основани на твърдението, че оспорваното споразумение - обект на претендираната нищожност, е сключено при липса на съгласие, поради липса на валидно учредена за сключването му с този предмет, представителна власт. По начало, чл.301 ТЗ не съдържа основанието на самостоятелен иск, а фактически състав, при наличието на който сключена без представителна власт сделка обвързва представлявания. Преди всичко, обаче, макар квалифицирайки неправилно предявения иск, първоинстанционният съд е разгледал действително наведените в обстоятелствената му част факти и се е произнесъл в съответствие с формулирания петитум, каквото е сторил и въззивния съд. Поради това, променената правна квалификация не е обусловила недопустимост на въззивния акт, в тази му част, тъй като не се касае за разглеждането на непредявен иск. Нито въззивният съд е бил задължен да даде указания на страните, в съответствие с променената правна квалификация, тъй като не е налице хипотезата – предмет на приетото в т.2 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Затова и въпросът не удовлетворява както общия, така и допълнителния селективен критерий. Вторият от въпросите,освен че е фактологичен- насочен към преценка на конкретното оспорвано споразумение, не кореспондира и с действителното съдържание на въззивното решение, в което са обсъдени всички събрани доказателства, като са коментирани и всички доводи на ищеца, вкл. основаният на чл.301 ТЗ - като неотносим, предвид доказаната представителна власт на пълномощника Ъ. П.. При това, касационни доводи за процесуални нарушения на съда относно доказателствата и релевираните обстоятелства са наведени единствено във връзка с правилността на произнасянето по втория иск – по чл. 40 ЗЗД, а въпросът, с оглед позоваването на квалификация по чл.301 ТЗ, очевидно визира само първия иск. Като нямащ характеристиката на правен въпрос, излишен е коментара на сочения допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а и по т.3 ГПК – за всеки от въпросите. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение